Девненка дарила антика на Музея на мозайките, за да събира прах в мазето 8 години

150442217163341 (Small)

снимки: Патриотичен Десант

Това далеч не е единственият пример за нехайно отношение на Музея към културно-историческото наследство в района на Девня

Девненката Златка Тодорова, която е дарила античната каменна плоча с бичата глава и гирляндите над нея, недоумява защо в продължение на 8 години антиката не е изложена като експонат в Музея на мозайките, а е затворена в хранилището му. По този начин културната ценност остава скрита за посетителите на музея, който иначе е поставен под №10 в списъка на Стоте национални туристически обекта.

„Дарила съм плочата, но защо и аз самата не съм я видяла до момента в музея? От 2009 година досега не се намери начин да бъде изложена. Несериозно ми изглежда всичко това“, коментира г-жа Тодорова във фейсбук страницата „Девня – древна и съвременна“. Припомняме, че артефактът е открит в основите на къщата на г-жа Тодорова в квартал „Река Девня“ още през 1979 година, източник /Патриотичен Десант/.

Излиза, че ако бе останала залепена за фасадата на жилищната сграда, както са решили да постъпят с плочата самонастанилите се в имота роми, тя все пак щеше да бъде достояние за гостите на града, изкушени от неговото древно минало.

Това далеч не е единственият пример за нехайно отношение на Музея към културно-историческото наследство в района на Девня.


Тези съдове, например, са от периода между къснобронзовата и ранножелязната епоха. Открити са при изкопни работи в частен двор в село Кипра преди няколко години.

Собственикът на имота своевременно ги предава на музея, а в местния вестник излиза и дописка, отразяваща дарителския акт. Едва миналата пролет обаче от ръководството на културния институт изразиха намерение да включат праисторическите артефакти в експозицията на музея, но никак не е сигурно дали това се е случило.

И в туристическите блогове и форуми се откриват недотам позитивни констатации за работата на културния институт. Наред с очарованието от това, което е видяла, столичанка свидетелства, че едва навръщане към София е разбрала по телефона от свой приятел, че на втория етаж в Музея на мозайките се помещава интересна експозиция от времето на социализма, свидетелстваща за индустриалния възход на Девня и историята на града.

За втория етаж обаче няма нито дума, нито снимка в официалния сайт на културния институт, чиято дата на последна редакция е 9 септември 2013 г.


По същия начин стоят нещата и с дългогодишната етнографска къща в село Кипра, която е филиал на Музея на мозайките и разполага с щатен уредник. Парадоксално, но едва през лятото на 2017 г. тя отвори врати за организирани чуждестранни групи туристи, като инициативата за това бе на кмета Свилен Шитов, а не на директора на културния институт и на числящата се като уредничка на къщата музей.

В patuvaj.blogspot.bg откриваме интересен очерк от една разходка из Побитите камъни, но за съжаление и поредната негативна оценка за музея:

„Освен че подобни камъни има и на няколко други места в района, общо взето от двете страни на магистралата, наблизо е и Девненският музей на мозайките. Но както се вижда от сайта им управата на музея не счита за оправдано да се работи в събота и неделя в периода от откомври до април. Сигурно повече хора от региона и други места предпочитат да си вземат отпуска, за да могат да посетят музея през работната седмица, предполага не без ирония авторката на статията. – И понеже си беше неделя, отправихме се директно към следващата ни дестинация – гробницата в Свещари.“  

Не на последно място по важност е и обсоятелството, че уредниците самоволно отказват интервюта на журналисти, като за целта изтъкват странни, меко казано, доводи, които по никакъв начин не са съгласувани с Община Девня, под чиято шапка всъщност са Музеят на мозайките и неговият филиал в Кипра.

Така например журналист – автор и водещ на туристическо предаване в авторитетна  и много слушаема в областите Варна, Добрич и Бургас медия, решава да реализира специална продукция за живота по нашите земи в римско време, която да посвети на предстоящия тогава античен фестивал „Марцианопол – животът в древния град“, организиран от Община Девня. Журналистът звъни на директора на музея Иван Сутев с молба за интервю, но той го препраща към уредника Анастас Ангелов.


Директорът Иван Сутев на фона на ръчно изработени от него сувенири в работното време на Музея, които обаче не се про-дават там

Последният обаче отказал да говори с мотива, че темата била много сложна и че не била за интервю, а за книга. Иван Сутев и подопечният му служител очевидно са забравили, че работят в античен музей, което пък ги задължава да имат поне обща компетентност за Античността, при това не само по нашите земи.

Ако действително историческите им познания са толкова ограничени, двамата най-малко биха могли да насочат журналиста към специалист по древна история от Регионалния исторически музей във Варна – нещо, което своевременно направи друго длъжностно лице от Община Девня.

И колежката на Ангелов и Сутев Росица Върбанова, която пък се води уредник на Етнографската къща в Кипра, въпреки че пребивава там едва по няколко часа седмично, е отказала да даде интервю на журналистка от визираната медия.

Наскоро репортерката отишла в Кипра, за да отрази посрещане на организирана група туристи в къщата музей, а след изпращането им поискала от уредничката кратко интервю, от порядъка на 2-3 минути, за самобитната етнографска сбирка.

Росица Върбанова обаче категорично отказала – с обяснението, че имала много работа и че трябвало да гони рейса за Девня, въпреки че още не било станало и пладне. Обещала все пак да даде интервю, но след като минела сватбата на дъщеря ѝ.

Подобно отношение към материалното и нематериалното културно-историческо наследство на Девня, от една страна, и безцеремонният и самоволен отказ то да се популяризира пред широката общественост, от друга, води до големи пропуснати ползи за всички девненци и нанася крайно неприятни имиджови вреди на общината. Без абсолютно никакво значение от гледна точка на обществения, медийния и институционалния интерес е дали виновните длъжностни лица осъзнават действията и бездействията си като дисциплинарни простъпки, още повече, че при подобни казуси последна дума обикновено има съдът.

Един от основните приоритети на кмета Свилен Шитов е да развива и да утвърждава Девня като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм, но поведението на работещите в музея и неговия филиал, което от обективна страна може да се квалифицира и като опит за саботаж, създава сериозни пречки пред усилията на новата местна власт да провокира туристически интерес към територията на общината с нейната древна история и култура.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *