ПЛЕНЕНАТА ДЪРЖАВА: Инсталиран от Костов, Прокопиев с измами трупа огромни пари, за да менторства

1504500622-kostov1 (Small)

снимка: БЛИЦ

Преди седмица описахме общите черти между четиримата – Иво Прокопиев, българския Мадоф Цветан Василев, Огнян Донев и Сашо Дончев. За едни скъпоструващи нужди на бита, за други – доходоносен бизнес. И четиримата използват нуждите на хората, за да трупат огромни богатства, продавайки скъпа „зелена“ енергия, скъп газ и скъпи лекарства, както и източвайки спестяванията на вложителите, подмамени да депозират в КТБ от нереално високите лихви, пише „Монитор“. Да превръщаш нуждите на хиляди хора в пълни джобове с милиони левове, не е нито талант, нито иновативен бизнес, а масово изнудване чрез доходоносни схеми, за които години наред държавата си е затваряла очите. Приказно богат Така дълги години газовият барон Сашо Дончев бе посредник на входа на газовата тръба, като купуваше от „Газпром“ и продаваше с голям марж в цената на държавната „Булгаргаз“. Какъв е смисълът да има посредник на входа на газовата тръба – никакъв, но докато правителството на Борисов осъзна схемата и отстрани посредника от тръбата, минаха години и Дончев вече е приказно богат, а ние, хилядите потребители на синьото гориво, щедро допринесохме за богатството му със скромните си доходи. Същата е ситуацията и с електроенергията, където всички плащаме вноска „Прокопиев“, за да се компенсира високата изкупна цена, по-която държавата плаща „зелената“ енергия на енергийния бос. Същото се случва и с лекарствата – в съседните Турция или Гърция например можем да купим български лекарства значително по-евтино, отколкото у нас. Парадоксално, но е истина. Медийни лъжи в търсене на дежурните лоши Огромното количество пари, изкарани от нуждите на хората, осигурява на четиримата, освен луксозния начин на живот, и така необходимия им медиен комфорт. Повече от петнадесет години никой не ги закачаше, те бяха в сянката на задкулисието, от където спокойно си въртяха схемите. И благодарение на медийното си влияние, раздаваха на обществото с едри шепи морал като последна инстанция. И не дай си боже някой да се огледа в тях – следва медиен удар като кроше на Майк Тайсън. Пробвай пак, ако ти стиска. И така повече от петнадесет години същите тези си създадоха ореола на недосегаеми от закона и държавата, на обществени ментори, чиито икономически, политически или обществени опорни точки трябваше да бъдат последния прочит на дневния ред на нацията. Те именно създаваха дневния ред, а обществото тичаше след опорките, без да съзнава, че е жертва на гигантска манипулация (на една паралелна реалност), имаща една единствена цел – да осигури спокойствието и недосегаемостта. Сега, когато са извадени на светло и далаверите им са публично известни (благодарение на малкото смели и независими от тях медии), четиримата още по–силно се нуждаят от силна медийна пропаганда, която да заглуши ефекта от прожекторите. Те не искат да са реални лица, по им приляга да са неразпознаваеми силуети – сенки на задкулисието. Искат отпред да има други реални лица – като Борисов, Пеевски, Доган, Цацаров, все дежурните лоши, срещу които медиите на четиримата непрестанно да бълват нови и нови манипулации (в безсилието им откровените лъжи се превърнаха вече във всекидневие), само и само да продължат да отклоняват вниманието от самите себе си и да останат скрити. И както вече писахме неведнъж, в тази гигантска манипулация са впрегнати всички – „Капитал“, „Дневник“, вестник „Сега“, сайтове „Фрог“, „Клуб Z“, „Медиапул“, „Трансмедиа“, „Биволь“, телевизиите – за дребната БиТ е ясно (там са се разположили Сашо Диков, Люба Кулезич и още куп „независими“ журналисти от фалиралата телевизия на Цветан Василев – ТВ7), но дори и в големите бТВ и Нова ТВ е пълно с протежета на Прокопиев, които като сектанти разпространяват тезите му при всеки удобен ефирен момент, както и кохорти от купени журналисти и поръчкови „анализатори“ (някои от които обикновени глупаци, чиито „анализи“ звучат меко казано смехотворно). Верни на пророка Сорос Има още една обща черта между четиримата, за която не сме говорили до момента – всички те се изживяват на демократи и либерали, които видите ли лошата българска държава (все още в оковите на постсталинизма) неоправдано преследва. Удобна „опорна точка“ (както стана модерно да се използва), те пак са „жертва“ на една нереформирана и антидемократична система. Да ги ожалиш – същински маратовци и робеспиеровци в защита на демокрацията. Но вярвайте, тях няма да ги видите на барикадите, където трябва да жертваш нещо лично и значимо в името на общото благо. Те ще са на луксозните си яхти или в супер луксозните си къщи на Лазурния бряг и ще създават фалшиви новини по интернет. Стига с шегите, сега сериозно – съществува пълна симбиоза между опорните точки, пропагандата на политическите им проксита – като „Да, България“ на Христо Иванов, прокламациите на зависимите от тях политици, като Радан Кънев, действията на създадените организации за улични метежи и натиск върху държавата, като „Протестна мрежа“, „Правосъдие за всеки“, „Боец“ и на купища техни грантови фондации и сдружения, с теориите на неолиберализма, пропагандирани от Сорос и неговите сектанти, довели до тотално обезличаване на Европа, чиито пагубни последици върху европейските нации се налага да търпим в днешни дни. Пророкът Сорос и неговите верни български последователи имат за цел да изтрият националното ни самосъзнание. Защото неосъзнатите хора се управляват лесно – те са стадо без пастир. Манипулации Има време да говорим за опорните им точки и техните проксита, за медийните им манипулации, всички обединени от общата задача, да маскират действителността така и да изкривят мисленето на обществото по начин, че те да спят спокойно. Ами българският съд и тоталната зависимост между съдии и задкулисие и техните адвокати. Неслучайно обвиняемият за данъчни измами Огнян Донев предпочете сам бърза съдебна процедура пред дългото съдебно преглеждане на доказателствата. Разбира се, Донев е сигурен в оправдателната присъда, която ще получи от управлявания от Калоян Топалов Софийски градски съд. И ние сме сигурни, че ще го оправдаят, просто изчакват по-безшумен момент. Темата ще остане за следващия път, сега нека проследим накратко житието и битието на „енергетика“ Иво Прокопиев. Началото на възхода му датира още от времето на премиера Иван Костов. Подкрепата на бащицата Костов оказва огромно влияние за превръщането на никому неизвестните тогава негов син – разградския журналист Иво Прокопиев, в един от най-богатите и „влиятелни“ хора в страната. Разбойническата приватизация на „Каолин“ През далечните 1997–1998 г. Иво Прокопиев е млад (няма и 30 години) и „переспективен“ разградски кадър на дошлите на власт „демократични“ сили, който бързо влиза в полезрението на тогавашния депутат от СДС и основател на кръга „Агнешки главички“ Никола Николов – също родом от Разград. Николов е човек от най-близкото обкръжение на премиера Иван Костов. Поставя се началото на едно продължително и много благодатно за двамата съграждани съдружие. Набързо е приватизиран монополистът в страната на каолинова суровина и кварцов пясък за строителството – предприятието „Каолин“ АД. Приватизацията е извършена така, че с право по-късно получава обществена оценка като „разбойническата приватизация на „Каолин“ АД“. И не че са липсвали други сериозни кандидат купувачи, като например белгийската фирма „Сибелко“ (световен лидер на този пазар), която е заявила намерение да инвестира над 20 млн. долара в предприятието (по-късно се включва и чешката „Керамика“, но не е допусната до участие поради 3 минути „закъснение“ в подаването на офертата). Кандидати има, но целите на Костовите синове са други – „Каолин“ трябва да бъде придобит от „переспективния“ за агнешките главички Иво Прокопиев. Следва познат сценарий, процедурата се отменя, „Сибелко“ отпадат, прави се втора оценка на предприятието, къй като първата е за 31 млн. лева и е твърде висока за новоизлюпения разградски бизнесмен. Втората оценка, без видима финансова или икономическа причина, оценява предприятието за смешните 7,5 млн. лева. Цената вече е изгодна за екскомсомолеца Иво Прокопиев и за брат му – ченгето от НСС Александър Прокопиев (бащата на братята Георги Прокопиев е управленски кадър на социалистическото УБО на ДС), като за целта братята използват новосъздаденото „РМД–Каолин 98“. Разбира се, новосъздаденото РМД е с подставени хора на Прокопиеви, включително във фирмата участва и братът Александър. През януари 2000 г. е сключен приватизационният договор между Агенцията за приватизация и „РМД–Каолин 98“, с който Прокопиев придобива гиганта „Каолин“ АД за смешните 6,4 млн. лева, от които 10% се плащат реално, а останалите 90% с компенсационни бонове. Впоследствие РМД-то е изкупено изцяло от фирмата на Прокопиев – „Алфа финанс“, чрез увеличение на капитала и със съгласието на Агенцията за приватизация. Златен актив, дар от бащицата Така Прокопиев придобива „златен“ актив, почти подарен от бащицата Костов. Далаверата е толкова очевидна, че през 2002 г. прокуратурата започва разследване срещу всички участници, дори повдига обвинение срещу братята Прокопиеви за незаконната приватизация на „Каолин“, но по-късно, вероятно поради натиск от високо, прокуратурата оттегля обвиненията пред съда и делото е прекратено. Стартът на Прокопиев е осигурен, а пътят му е само в една посока – нагоре. С благословията на бащата Костов синовете му започват своя стремителен възход. Нищо, че приватизацията чрез РМД–тата е наречена знаково от хората „разбойническо–мениджърска приватизация“, чрез която Костов осигурява стотици предприятия за смешни пари в ръцете на новата синя икономическа номенклатура. Повече от десет години след приватизацията на „Каолин“ АД Прокопиев източва предприятието. Следват десетки сигнали до всякакви държавни равнища за противозаконни дейности в предприятието, за неотчитане на действителните приходи от добива на каолин и прикриване на данъчно облагане, за нереално ниски концесионни възнаграждения и „пропуски“ в отчетите за всички добивани продукти по концесионните договори. Все пак „Каолин“ е монополист в България, като експлоатира всички основни находища в страната за каолинова суровина – най-голямото предприятие от бранша на Балканите. Примерите за нарушения са толкова много, че няма да стигнат страниците на вестника. Следва трагедията с отровената вода на градчето „Меричлери“, довела до онкологични заболявания на голяма част от населението там, за което отговорен е рудникът на „Каолин“ в землището на града. Така с измами Прокопиев трупа огромни пари, за да разрасне пагубното си влияние в обществото и да менторства. Така създава кръга „Капитал“, чрез който години наред прокарва удобни за него опорни точки и подлага на медийна диверсия и унищожение всеки, който не е съгласен с него. Стига до там, че дори реди министри в кабинети, по думите на самия премиер Борисов. Влиянието на „бялата якичка“ Прокопиев е основано на незаконна приватизация и много пари, спечелени от злоупотреби с концесионните договори, трансформирани в целенасочена и последователна медийна пропаганда. Така за няколко години Прокопиев се превръща в неформалния ментор на българското общество, до момента, в който тъмните страници на „бялата якичка“ започнаха да излизат на светло. Вторият подарък Но историята на Прокопиев не свършва с „Каолин“. През 1997 г. е продаден и най- големият винзавод в страната „Дамяница“ АД, и пак чрез РМД – на създаденото за целта „РМД Изба Дамяница“. Създадено от дясната ръка и партньор на Прокопиев – Филип Харманджиев. Приватизацията е пак за без пари, за смешната цена от 3 млн. долара, от която само 10% процента (300 хил. долара) трябва да бъдат платени, а останалите 90% чрез компенсаторки. Приватизаторите внасят само 60 хиляди долара, и то при положение, че във винзавода е имало готова продукция – 2,4 милиона бутилки на стойност 4 млн. долара. Истински подарък от бащицата Костов. Подписаният тогава приватизационен договор е променян няколко пъти с анекси. Трудно е да си представим в наши дни, че приватизационен договор може да бъде впоследствие променян с анекси, но по времето на Костов използването на анекси е било масова практика. По този начин (с анекси) постепенно са отпаднали всички следприватизационни задължения на новобогаташа Прокопиев, както е намалена и приватизационната цена – от 3 млн., на 1,5 млн. долара. Скандално, но изцяло в стила на Костов и неговите синове. Личната банка Групировката на Прокопиев „Капитал“ продължава да се разраства през годините, покровителствана от не едно правителство, като включва финансови и брокерски къщи, недвижими имоти, десетки мегавата фотоволтаични паркове „Соларпро“, осигуряващи на българските граждани модерната, но много скъпа „зелена“ електроенергия. Интересни са и взаимоотношенията на Прокопиев с пенсионните фондове, специално с ПФ „Доверие“, управляван от неговата близка приятелка Даниела Петрова. Където има пари Прокопиев винаги се появява, а в „Доверие“ има много – там са пенсионните спестявания на гражданите за над 2 млрд. лева, с които могат да се финансират различни начинания. Как работи „личната банка“ на Прокопиев ПФ „Доверие“? Много просто – изкупува емисии от ценни книжа, издавани от фирми на Прокопиев, и по този начин ги финансира. Като „Алфа енерджи холдинг“, чиято емисия фондът изкупува за 6,2 млн. евро, като емисията дори не е била листната на борсата и така фондът е загубил възможността за последваща продажба на същата. Следва „Пи Ви Инвестмънтс“, с офшорна собственост и управление в лицето на бившата секретарка на Прокопиев Десислава Недкова, чиито две емисии от облигации на обща стойност 43 млн. лева също са изкупени от ПФ „Доверие“. Все емисии, които не пораждат никакъв интерес на финансовия пазар, но за сметка на това са интересни само на „Доверие“, в които фондът загробва десетки милиони от пенсионните спестявания на хората. Следват десетки сигнали на Комисията за финансов надзор срещу финансовата дейност на фирмите на Прокопиев, срещу които медиите на Прокопиев започват целенасочена кампания за омаскаряването на тогавашния шеф на комисията Стоян Мавродиев. С други думи, след като е задлъжнял към банките за общо над 600 млн. лева кредити, „иновативният“ Прокопиев се е ориентирал към друг вид финансиране – да предлага на ПФ „Доверие“ създадени от него „ала-бализми“ и да получава пари за това. В своето житие и битие Прокопиев не пропуска темата „Булгартабак“. Ежедневно медиите му коментираха как бил приватизиран и каква била връзката на депутата Пеевски с предприятието. Може ли обаче да се направи някакво сравнение между заграбените без пари „Каолин“ или „Дамяница“ и сравнително успешната приватизация на „Булгартабак“, при която държавата получи реално плащане от 220 млн. лева, а след приватизацията предприятието изкупуваше пет години български тютюни и няма нито едно неизпълнено следприватизационно задължение. Да, няма никаква база за сравнение, просто говорейки за другите (а кой е по-удобен от Пеевски, нарочен от същите тези за универсалното зло) Прокопиев се опитва да отвлича вниманието на обществото от собствените си далавери и крайно нагло продължава да раздава морални присъди. За житието и битието на другия син на Костов – Цветан Василев – българския Мадоф, завлякъл над 3,5 млрд. лева от спестяванията на хората в пирамидата КТБ, четете в продължението на „Пленената държава“, източник /БЛИЦ/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *