Проф. Михаил Константинов: Ситуацията в България в момента е стабилна и това е безусловна ценност!

prof-mihail-konstantinov--412101 (Small)

снимка: Novini.bg

Германската политическа криза трябва да е обеца на ухото на нашите политици и на българското общество, смята експертът

Германската политическа криза трябва да е обеца на ухото на нашите политици и на българското общество, източник /Епицентър/.

Това коментира в интервю пред Радио „Фокус“ анализаторът проф. Михаил Константинов. По думите му сме свидетели на абсурда на западната демократична система – гласуваш за „своите“, а получаваш широка коалиция. Той допълни, че това се случва не само в Германия, но и в Австрия и Чехия.
„Ако това не беше Германия, направо щяха да отидат на избори, но те имат един жесток спомен в своята история и това е Ваймарската република, която доведе до катастрофа и света, и самата Германия. Така че, те бягат от предсрочни избори като дявол от тамян”, уточни проф. Константинов. Според него ще се стигне до компромисно решение. „Но виждате там абсурда и на западната демократична система – правят се избори и в крайна сметка получавате голяма коалиция. Нали аз съм гласувал за десните, защото не ща левите. И обратно – левите са гласували за своите, защото не щат десните. И накрая, и едните, и другите получават това, за което не са гласували. В Германия Меркел управлява непрекъснато по тоя начин. Аз вярвам в мъдростта на германския народ – че ще намери правилното решение“, каза още той.

Проф. Константинов допълни, че Германия ще успее да стигне до компромисно решение и да избегне повторни избори, тъй като страната помни уроците на историята от началото на 30-те години на миналия век и последното, което искат гражданите и политиците в страната, са нови избори.

Ето и цялото интервю на проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

– Проф. Константинов, социологически проучвания сочат, че общественото мнение одобрява оставката на Димитър Главчев. Вие как я оценявате? Самият Главчев каза, че е наказан за това, че е спазил правилника?
– Смятам, че оставката беше достоен жест, който потуши едно напрежение, от което държавата нямаше полза. Г-н Главчев беше очевидно предизвикан нарочно, но от друга страна, на опозицията това й е работата – да предизвиква управляващите и да се прави на жива. Така че всичко си е в реда на нормалните неща. Г-н Главчев остава в парламента, работата продължава. Мисля, че с други неща трябва да се занимаваме вече.

– Даде ли обаче тази оставка даде кураж на опозицията, че в навечерието на председателството е удобният момент за постигане на тяснопартийни цели и дали оттук нататък това няма да даде тласък на все по-често радикализиране на опозицията?
– Доколкото това е част от демократичен процес и доколкото се използват законови средства за протест, няма нищо страшно. Българските политици обаче, и от управляващите, и от опозицията трябва да знаят едно нещо – че България е над всички нас и националните интереси са над партийните и над личните. Даже не само над тези интереси, а несравнимо по-високи. Нас днеска ни има, утре ни няма, България обаче ще продължи да съществува и ние сме длъжни да направим така, че това да стане по най-добрия начин. Така че да се забравят в момента интригите и да се гледа някаква полезна работа да се върши. Освен това то не става само с протести. Като протестираш, кажи какво ще направиш, какво искаш. Народът, впрочем, го вижда това нещо. Последните социологически проучвания показват, че съотношението между основните политически сили е, както беше по време на изборите, т.е. управляващите не са загубили кой знае колко рейтинг, въпреки че вече шест-седем месеца са на власт.

– И не искат нови избори.
– Никой не иска нови избори всъщност. То няма и да има, така че спокойно.

– Всички политически партии декларират подкрепа за националните интереси по време на председателството, на практика обаче все по-силно се чува гласът на ДПС, които настояват за демонтаж на кабинета.
– ДПС са си в правото да настояват за каквото искат, докато то е в рамките на Конституцията и закона. Нека да повторим – на никого не са необходими такива избори. Ако случайно пък има, което е много малко вероятно, резултатът ще бъде такъв, какъвто го видяхме вече. И тогава ще се поставя въпросът „За какво ги ручахме тия жабета?“. Нека партиите най-сетне да започнат да мислят и да работят по посока на националните интереси.

– Според някои анализатори българското правителство се опитва да надскочи себе си с някои от темите, предвидени за председателството, като например Западните Балкани. Надценява ли се правителството ни с тази заявка?
– Не се надценява. Дотолкова, доколкото със Западните Балкани, с някои там държави предстоят преговори за присъединяване, нашата инициатива е даже много на място. Крайно време е Балканите да престанат да бъдат „барутният погреб на Европа“. Европа има достатъчно други проблеми да решава, включително вътрешни. Всички имаме сметка Балканите да се успокоят и да започне един нормален процес по присъединяване на тези държави. Така че българската инициатива само може да бъде приветствана. Да не говорим за това, което направихме с Македония, което е един забележителен успех, и той е не само на това правителство и на тази дипломация, а на няколко правителства преди това. Най-сетне тази рана, която са отношенията между България и Македония, ще започне да зараства.

– Беше определена междуправителствената среща през изминалата седмица между България и Македония като историческа, но така или иначе никой не си прави илюзиите, че изглаждането на историческите различия ще бъде труден процес.
– Разбира се, че ще бъде, но трябва да се започне. Никой не казва, че процесът е завършен. Нищо подобно. Ще има още години да се работи по този въпрос, включително да се работи и по това съзнанието на хората от двете страни на границата да се промени, да разберем, че ние не сме врагове – в крайна сметка, това очевидно е един народ и имаме един език. И на други места един народ живее в повече от една държава – да не ги повтарям. Примерно, Германия и Австрия – това са две държави, но народът е един. Турция и Азербайджан – това е абсолютно същият народ, говорят един и същи език. Щом от двете страни говорят един език, ами, това е един народ. Няма защо ние да се правим на голям брат, а пък те да изпадат в истерия. Тука няма малки и големи в междудържавните отношения. Важното е да има взаимно уважение и желание да се върши подобна работа.

– Очакванията сега са насочени към решението на Светия синод по отношение на поканата от страна на македонската църква. Доколко един положителен или отрицателен отговор от страна на Българската православна църква може да повлияе на заложените цели в Договора за добросъседство между двете страни?
– Аз не съм специалист по църковни въпроси, имаме много добри такива специалисти в България, предполагам и в Македония, но като гражданин, като представител на християнската деноминация в България смятам, че ние трябва да приемем под някаква форма това нещо, което ни предлага македонската църква. Още повече, това е съвсем естествено състояние – в крайна сметка, македонската църква е била част от българската, когато започват да се оформят още в Турската империя тези варианти на християнската деноминация. Така че трябва да се приеме това нещо. Ако случайно има някакви такива чисто църковни съображения, мисля че нашите отци трябва да седнат и да мислят за интересите на двете държави, не само за тясноцърковните си интереси.

– Мнозина смятат, че тласъкът, който получиха взаимоотношенията България – Македония в някаква степен е необратим, но това все пак са политически решения. Можем ли да очакваме, че при смяна на правителствата в едната или другата страна всичко това ще бъде разрушено и ще отидем на кота нула?
– Може, трябва да се надяваме, че такова нещо няма да се случи. То, в крайна сметка, зависи от всички нас, зависи от България, от Македония. Мисля, че на самите македонци и на македонския народ започва да му омръзва това противопоставяне. Те започват да виждат, че имат други проблеми. Те имат проблеми с албанското си малцинство, имат редица други вътрешни неща да решават. И там корупцията е тежка, или ако искате по-точния термин да употребяваме – и там се краде много, и в България е така. Виждате колко важни неща имаме за решаване. Най-сетне трябва да си отдъхнем, да махнем този абсолютно безсмислен, бих казал, братоубийствен спор и заедно да действаме. Още повече, ако някой ден Македония бъде приета в Европейския съюз, то всъщност няма да има и граница между нас. Вие знаете, че една от привилегиите на членуването в Европейския съюз е фактически отпадането на границите. Остават само външните граници. И се надявам България да продължава да бъде активен участник в опазването на външните граници на Европейския съюз.

– Пак се връщам на приоритетната за Българското председателство тема „Западни Балкани“. Симеон Сакскобургготски заяви през седмицата, че страната ни ще председателства Съвета за първи и последен път и трябва максимално да се възползва от това да изнесе председателството по един изряден начин.
– Това е правилното желание. Дали ще е последен път, аз не знам. Никой не знае какво ще стане след 15 години, дали изобщо ще го има това човечество, дали тогава нашата планета ще бъде годна за обитаване. Ние не знаем колко нови държави ще влязат в период от 15 години, а и не знаем кои ще са тези държави. Така че аз мисля, че да се прогнозират толкова далечни събития е въпрос на научна фантастика, а не на сериозно говорене. Но да, в тоя смисъл, бившият премиер г-н Сакскобургготски е прав, че трябва да се работи перфектно и да оставим най-добри възможни впечатления от нашата държава. Не забравяйте, че ние трябва да решим и две близки национални цели – влизането в Еврозоната и отпадането на „Шенген“.

– Има ли намек в това – първи и последен път председателство, за нестабилност на Европейския съюз?
– Това за първи и последен път е по-скоро хипербола, която показва, че скоро ние няма да председателстваме Съвета на Европейския съюз, просто защото – нали знаете – през шест месеца е това нещо, значи най-рано след 14 години. България мисля, че е осъзнала колко е важно всичко това. Ние трябва да решим тия двете задачи, които ви казах. Може би пълно отпадане на „Шенген“ няма да има, но поне „Шенген“ по въздух и по вода трябва да получим и да остане само сухопътният „Шенген“, към който ние може би няма как да се присъединим толкова бързо. Освен това България е фактически в Еврозоната – няма какво да се лъжем. Валутният борд, който се надявам да остане и да не се опитват разни хора да го клатят, този валутен борд ни гарантира плавно влизане в Еврозоната. Това не може да не се отрази положително на българската икономика. Че ще се вдигнат цените това е съвсем ясно, няма какво да се лъжем, но няма да бъдат двойни, както ни плашат. Ще има едно постепенно вдигане на цените, но и да не забравяме, че нашият стандарт започва да се повишава. Ние в последните няколко години доста се приближихме към европейското ниво. Ние в момента сме някъде 48-50 на сто от европейското ниво като стандарт, а когато влязохме в Европейския съюз, бяхме някъде на 25 на сто. Виждате – четири пъти изоставахме, сега изоставаме само два пъти. Така че дай боже след десетина години ода се получи едно изравняване.

– В каква степен, проф. Константинов, своеобразната политическата криза в Германия може да спъне Българското председателство?
– Виждате – точно германската политическа криза трябва да е обеца на ухото на нашите политици и на българското общество. Виждате как германците от нищо нещо си направиха проблем. А между впрочем, ако това не беше Германия, ако беше друга държава, направо щяха да отидат на избори, но те имат един жесток спомен в своята история и това е Ваймарската република от 1929 до 1933 г., когато мисля, че пет-шест пъти правиха избори там и накрая дойде Фюрерът и започна един хилядолетен райх, който изкара 12 години, както знаем, и доведе до катастрофа и света, и самата Германия. Така че те бягат от предсрочни избори като Дявол от тамян и затова там в момента се тръшкат, защото на хоризонта се виждат и такива избори. Според мен ще стигнат до компромисно решение, социалдемократите почнаха да кандисват. Но виждате там абсурда и на западната демократична система: правят се избори и в крайна сметка получавате голяма коалиция. Нали аз съм гласувал за десните, защото не ща левите. И обратно – левите са гласували за своите, защото не щат десните. И накрая и едните, и другите получават това, за което не са гласували. Това се случва в Австрия, в Чехия се е случвало. В Германия Меркел управлява непрекъснато по тоя начин. И всъщност германците какво правят – гласуват за едно, получават друго. Но това си е тяхна, германска работа. Аз вярвам в мъдростта на германския народ, че ще намери правилното решение.

– С едно изречение, професоре, накрая – стабилна ли е политическата ситуация в България към този момент?
– Ситуацията в момента е стабилна и това е една безусловна ценност. В момента, като махнем вече вътрешното положение и какво искаме или не искаме ние, в момента България е високо ценена в международните отношения именно поради тази стабилност. Виждате, че нас ни взимат за арбитър вече и за посредник. Ние, ако бяхме нестабилни, изобщо щяха да не ни обръщат внимание. В момента националната стабилност е национална ценност за България.

– Която тя трябва да използва максимално.
– Разбира се. Точно така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *