Трите жокера на Доган

618x346 (Small)

снимка: webcafe

Ахмед Доган се завърна с „магистрално“ експозе и торба подаръци – за всички, които си го пожелаха.

За облекчение на дежурните догановеди, авторът този път не се изкушава с шлагери за ускорения темпоритъм на морфичния резонанс, източник /webcafe/.

Без комплициран наратив и диалектични издевателства – това, което имаме като послание, е достатъчно просто и ясно, за да послужи пред когото трябва.

1) Всичко в името на стабилността

Липсата на пряк излаз до централната власт на ДПС е проблем, но „неволното му преекспониране“ виси на косъм над главите на всички.

Достлукът между ГЕРБ и ДПС едва ли е новина за някого – още преди 2 години Доган учеше елита си да гледа на Борисов като на пазител на „целостта и стабилността“, дресиран да управлява кризи по взаимоизгоден начин.

По-интересното е, че Доган въобще си прави труда да разсъждава върху привидно абсурдна хипотеза – изненадващ успех на вота на недоверие срещу ГЕРБ през януари 2018. „Тогава какво правим?“

Няма случай в новата история, при който опозицията да е успяла да свали властта чрез този инструмент – ако не броим прословутия „депесарски шут“ от 1992 г. срещу кабинета на Филип Димитров, когато Движението съзнателно се възползва от колапса в СДС.

Сега обаче напрежението не идва отвън. Идва от непредсказуемото поведение на Валери Симеонов, който само за последните две седмици беше бламиран и от премиера, и от парламента – независимо от ултиматума, че „няма да слушка и да папка“.

Когато мнозинството се крепи на 121 гласа и „Волята“ на Марешки, всяко рязко движение е потенциална криза. Борисов е изправен пред повторение на полуразпада на втория си мандат около „историческия компромис“. Този път – умножен по страха от провал на Председателството.

Коледният подарък на Доган му дойде тъкмо по мярка.

2) С този лидер БСП няма да дочака власт

Ако някой има повод да се притеснява за работното си място през 2018 г., то това е Корнелия Нинова.

Турбулентната й предистория въобще не свършва до приватизацията на „Техноимпекс“ – зад гърба й все още стои недоразследвания скандал „Булгартабак / Топлофикация“. Сблъсъкът с Делян Пеевски и ДПС, който едва не съсипа политическата й кариера преди 10 години, няма давност.

След новогодишната реч от Сараите, Нинова сериозно ще трябва да помисли върху план Б за поход към властта. И не само заради обезсмисления вот на недоверие.

Сигналът е доста по-притеснителен – евентуална нова коалиция на БСП и ДПС под нейно ръководство „няма да има по-дълъг живот от няколко месеца“. Изводът е ясен: Нинова е нежелан партньор за Доган.

Дали ще успее да извлече максимална полза от „комплимента“ му, не е много сигурно. Проблемът е, че БСП все още е прекалено слаба, за да управлява еднопартийно; след фалита на АБВ вече няма потенциален партньор отляво; Патриотите не биха били никак „обединени“, ако получат покана за коалиция от „Позитано“ 20 – а с това възможните комбинации на БСП във властта се оказват изчерпани.

Или Нинова ще трябва да направи чудеса от храброст до местните избори през 2019 г., или „приятелският огън“ ще я довърши.

Във всеки случай, Ахмед Доган „подсказа“ още един мотив за вътрешнопартиен преврат в БСП.

3) Да се сдобрим със „Султаната“

Ако сте се чудили къде се изгуби Лютви Местан – сега вече ви е ясно. Турция, която Доган доскоро описваше като „султанат“, сега вече е „добър съсед“, на когото ДПС трябва да помага в диалога с ЕС според скромните си възможности.

Почетният председател забрави, че уж щеше да дава „исторически урок“ на Ердоган, който си въобразявал, че има „историческо право да ни надзирава и направлява“.

Оказва се, че след изборите през март 2017 г. „външният натиск“ се преобразувал в „усилия за помирение и обединение на всички, които са се отцепили от ДПС“.

Вярно, Местан има богат опит с помирителните „кафета“ и показните „целувки“ – още откакто демонстративно прости за Възродителния процес на наследниците на БКП от естрадата на Орлов мост.

Колко скъпо обаче ще струва „разкаянието“ на хората от Джебел, Момчилград, Ардино, Хитрино, Исперих или Търговище, за които ДПС отдавна не е желан политически представител?

Доган трудно ще вземе завоя обратно към Анкара, но няма избор – ДПС се върна 23 години назад и 170 хиляди гласа надолу след кръвоизлива на последните парламентарни избори. Докато тези пробиви във вътрешната капсула на Движението не се запушат, никакви предсрочни избори няма да има. Това е положението.

На печелившите – честито. На всички останали, обречени да съществуват в режим на хибернация до края на Председателството – кураж при следващия тираж от новогодишното тото на Доган.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *