Успешно земеделие с цел, труд и упоритост

e588ed343e7a1ccf22edb75714cf6e87 (Small)

снимки: БНР

Когато човек има желание за работа, тогава се ражда и идеята как точно да се случат нещата“. В това вярва Димитър Димитров, който от 16 години се занимава със земеделие в района на Вълчи дол. Преоткрива това поприще в зряла възраст, когато решава да се върне към корените си буквално и преносно близо до земята. Така тя се превръща в негов поминък, за да може днес с гордост и удовлетворение да го предаде на децата си като успешен бизнес. Желание, труд, упоритост, последователност и целеустременост са ключовите думи по този път, а мястото е село Брестак. Още за трудностите и радостите по него Димитър Димитров разказва пред Габриела Гаврилова.

Аз съм си оттук. Закърмен със земята. Живеех във Варна. Децата ми се родиха там, пораснаха, изучиха се. Но когата нещата се промениха в България в града стана трудно и се върнахме на село със съпругата ми заедно. Започнахме от нищо. Мама имаше 14 декара и баща ми имаше 20 декара. През всички години инвестирахме и купувахме земя, източник /БНР/.

Защо именно земеделие?

Ей така решихме.

Сега не съжалявате ли за този избор?

Не. Абсолютно не съжалявам. Децата ми сега вече си живеят добре. Не ги лишавам от нищо. Малкият учи за агроном. Той трябва да поеме, защото покрай мен се върти постоянно.

А Вие какъв сте по професия?

Завършил съм специалност „ВиК инсталации“ в Строителния техникум във Варна.

Това до колко Ви помага сега? Може би в инсталациите за напояване?

За напояването ми помага, защото имам много помпи, кладенци, напоителни, капкови системи. Сам си ги правя.

На каква дълбочина изваждате водата?

На два метра излиза вода. Много вода има. Купил съм най-хубавите места в село Брестак. Покрай реката. Осем кладенеца имам. В оранжериите също имам. Общо 2010 декара. Основно се занимавам със зеленчукопроизводство. Овощни градини имам също. И в оранжериите с разсадопроизводство на зеленчукови култури, имам и полски култури. Производството на цветя е в оранжериите.

Какво е най-подходящо да се отглежда във Вълчи дол?

Има всякакви култури.Череши, праскови, ябълки, кайсии, сливи. Аз за това съм сял всичко, защото всяка година е различна. Падат при нас много големи пролетни слани. За това някоя от културите дава плод, но друга не дава. Ябълките през тази година не дадоха, но черешите, прасковите, кайсиите дадоха. Сливите дадоха малко плод. Тук стават много студени зимите. Между Варна и тук има 5-6 градуса разлика.

Това на овошките как се отразява?

Не се отразява. Те издържат до -25 градуса.

Къде реализирате продукцията?

На зеленчуковата борса във Варна.

Помощ от държавата има ли?

Да. Аз съм регистриран като земеделски производител и участвам в няколко програми, субсидирани от ЕС и от държавата.

Трудно ли се печели участие в тези програми?

Беше трудно, но сега вече е улеснено. По електронен път се извършват много неща. Получават се нещата. Стига човек да има желание.

Не се ли отказахте през всички тези години от земеделието?

Човек, който се труди, който е упорит, поставя си цели и нещата се получават.

44d4f2077145960b069165a72c5242c4 (Small)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *