До 2 месеца се очаква ТЕЦ „Варна“ да бъде активен участник на електроенергийния пазар

1516206864 (Small)

снимка: publics.bg

До един-два месеца очакваме ТЕЦ „Варна“ да бъде отново активен участник на електроенергийния пазар, включително да бъде доставчик на балансираща енергия и да участва в регулирането. Това прогнозира Виктория Поповска, началник на управление „Електроенергиен пазар“ в Дирекция ЦДУ на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това стана в рамките на четвъртата експертна дискусия от поредицата Energy Managers’ Forum, в която Поповска се включи като ключов лектор. Експертните дискусии се организират от списание „Ютилитис“. Припомняме, че след като сделката за ТЕЦ „Варна“ между ЧЕЗ Груп и купувачът – българската компания „Сигда“, беше финализирана, стана ясно, че новият собственик планира да пусне в работа 6-и блок на централата на природен газ, източник /publics.bg/.

Другите ключовите лектори в дискусията бяха Пламен Младеновски, директор на Дирекция „Електроенергетика и Топлоенергика“ в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Атанас Димов, директор „Енергиен баланс“ в „ЧЕЗ Трейд“ и Константин Константинов, изпълнителен директор на „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ)
Един от акцентите в рамките на дискусията беше предстоящото влизане в сила на промяната в ценообразуващия модел за балансиращата енергия за недостиг. От 1 февруари тя ще бъде обвързана с базовата цена на пазара „ден напред за съответния ден, умножена с коефициент 2,5.
Целта на извършената от КЕВР в края на миналата година промяна е да се минимизират възможностите за манипулации и злоупотреби, обясни Пламен Младеновски. Ценообразуващият модел беше променен след като зачести практиката при високи ценови нива на сегмента „Ден напред“ пазарни участници да затварят своите позиции на балансиращия пазар. От следващата година предстои обвързване на цените на балансиращия пазар на почасов принцип – с почасовите цени на сегмента „Ден напред“.
Младеновски обясни, че сега се ползва средната (базовата) цена поради техническа невъзможност на ЕСО, за да се извърши това обвързване. Въпросният коефициент от 2,5 ще бъде намален, след като то стане факт, стана ясно от думите на Пламен Младеновски. Всички текущи проблеми на балансиращия пазар са в резултат на забавената реформа и липсата на пълна либерализация, посочи Младеноски.
Виктория Поповска припомни, че в недалечно бъдеще операторите на електроенергийните системи, които имат нужда от балансиращи продукти ще си ги набавят от общо европейски платформи. Това предвижда  Регламент (ЕС) 2017/2195 на Комисията от 23 ноември 2017 година за установяване на насоки за електроенергийното балансиране. На този етап се предвижда броят на тези платформи да е четири. Най-рано ще стартира платформата за балансиращи продукти третично регулиране (заместващи мощности), като заложеният срок за тях в регламента е 18 месеца, а за останалите балансиращи продукти срокът е 30 месеца от влизането в сила на Регламента.
Балансиращият пазар у нас работи стабилно и може да осигури  някаква предвидимост на разходите за разлика от другите пазарни сегменти, които са по-податливи на външни фактори коментира Атанас Димов. Той добави, че трябва да се подхожда внимателно към промените в сектора, за да не се привнесе волатилността, която се наблюдава на спот пазара. И обърна внимание на факта, че трябва да има ликвидност и прозрачност на пазара и пазарните участници да имат свобода на избора. По отношение на балансиращия пазар Димов изтъкна, че едно от най-важните неща е информационната инфраструктура. На входа на тази инфраструктура нещата изостават и говоря най-вече за данните от измеравнията на количествата електрическа енергия, подчерта той.
Изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов направи паралел между борсовите цени и цената на балансиращата енергия през 2017  г. При средномесечни цени ситуацията изглежда нормално, но гледайки почасовите данни, все пак се появиха няколко на брой часове,в които имаше известни аномалии, посочи той. В 27 часа от всичките за 2017 са отчетени цени на „Ден напред“ по-ниски от съответните цени за излишък на балансиращия пазар. Ситуацията с цените за недостиг е по-фрапираща. При нея имаме 274 часа с борсови цени по-високи от цените за недостиг, стана ясно от презентацията на Константинов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *