Когато червеният стол пари

Image_6699044_126 (Small)

снимки: 24часа.bg

Да си лидер на БСП, е тежко – вътрешната война е на няколко фронта

125 години  история  биха  тежали  на раменете  на  всеки  политически  лидер. Но  да си  начело  на  БСП е трудна  задача  не заради фронтовете в  настоящето, които  заелият  този пост  неминуемо  си отваря – с  нови и бивши  величия, идейни  стожери  и олигарси, разжалвани  и  новопроизведени  другари, източник /24часа.bg/.

Най – новата война, която  избухна  между  лидерката  Корнелия  Нинова  и  водача  на  ПЕС  и  неин  предшественик  начело  на  БСП  Сергей  Станишев, само  потвърждава  историята  последните  4 петилетки. (Виж  инфографиката.)

Image_6699045_128 (Small)

Защо  червеният  стол  най- горещ?

Докато  в  ГЕРБ важи  само  думата  на Бойко  Борисов, а  в ДПС  законът  се пише  от  Ахмед  Доган, в  БСП решенията  винаги да се вземат  с  гласуване. И винаги  около  тях  се вихрят  шумни  скандали, които  дори  изправят  партията  на ръба  на  разцеплението. Е, инстинктите  за  самосъхранение  накрая  сработват, но така или  иначе  няма  председател  на социалистите, който  да  е изкарал  годините  на  поста си в пълен  комфорт. Което  може  би е добра  новина  за  столетницата – вътрешна  опозиция  бди и не  оставя  лидера  да се самозабрави.

Георги  Първанов  ще  остане  в  историята  на партията  като  лидера, извел  я  от  най – тежката  криза  след  управлението  на  Жан  Виденов. После  направи  немислимото – издърпа  от  десницата  президентския  пост, че  и  единствен  досега  бе  преизбран  за  държавен  глава. Но  и на  него  другарите  не простиха – като  се започне  от  връщането  на  мандата  заедно  с  Николай  Добрев  на  4 февруари  1997г. та  до обръщането  на  курса  на  БСП  към  НАТО  и  ЕС. Евроатлантичеката  ориентация  извади  червените  от  международна  изолация. Което  не  попречи  на  партията  да го изключи  след  края на  двата му  мандата  на „Дондуков” 2, защото се опитваше  да  мъти  водите  на  лидера  Станишев.

Сергей  пък  се разписа  като най – дълго  управлявалият  партията  след  Тодор  Живков – 13 г. И естествено, за  толкова  дълго  време се случиха  и  един  от  най – драматичните  скандали  в БСП, довели  до  първите  и по – сериозни  отцепвания. Сега  Станишев  е  начело  на  ПЕС. Откакто  е извън  „Позитано”, витае  усещане за втори  властови  център в офиса  му.

Михаил  Миков  бе  един вид  експеримент  за  „Позитано”- бедното  момче  от  Кула, тръгнало  от  нула  в партийната  йерархия. И въпреки  добрите си  идеи да върне  БСП  към  изконните  и  ценности  той  се  провали  заради липсата  на опит, хаотичността  във  вземането  на  решения  и  най – вече  заради  обкръжението  си.

И тогава на „Позитано” влетя  Корнелия  Нинова,разчупвайки  стереотипите  за  червен  лидер. Първата  жена  на партийния  връх. Досега  председателят  винаги  бе  посочван  от  елита  и  налаган  на  членовете, докато  при  Нинова  е  обратното – първо  я  припознаха  отдолу. Тя  направи  сложни  сделки  с важните  фигури  в  БСП, за да  си гарантира  поста, но  в  момента  има  сериозни  проблеми  с  тях. За  кратко  успя  да  си създаде  врагове  и  да  обедини  срещу  себе  си  хора, които  доскоро  воюваха  помежду  си.

Но  пък  е  боготворена  от  редовите  социалисти. Говори  просто  и  ясно, посланията  и се  разбират  от  всички, чувствителна  е  за  медийни  скандали  и  действа  безкомпромисно, когато  усети, че  нещо  може  да навреди  на  имиджа  и – нейния  или  на  БСП. Тактика, заради  която  съпартийците  и  ненапразно я  определят  като  Бойко  Борисов  в пола. Както  вече  видяхме  през  годините – тези  тактика работи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *