Те са пръснати из цялата околност на град Провадия (на 47 км от Варна) и представляват огромен комплекс от църкви, килии и скитове, изсечени в самите скали. Разцветът на тези обители е през XII – XIII в., когато в тях се приютяват монаси исихасти. В непосредствена близост до Провадия са манастирите в местностите Шашкъните (северно от крепостта „Овеч“ и платото Табиите), Градище (на 1,5 км североизточно), Саръ Кая (на западния скален венец над самия град), Чукара, Тъпаните и др.
Провадия е селище с многовековна и интересна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V в. пр.Хр. – от времето на траките. Свидетелство за това са запазените около 30 скални гробници в местността Табиите. Смята се, че днешният град е наследник на възникналата през V в. византийска крепост „Проватон“, която е била част от отбранителната система срещу нахлуващите от север номадски племена. Крепостта се намира на планинското плато Калето, извисяващо се източно от Провадия. То има формата на кораб и от всички страни е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите. Заселилите се през VI в. славяни наричат крепостта „Овеч“. Дошлите век по-късно прабългари на Аспарух също възприемат това име (проватон на гръцки означава овца), което остава и през средните векове. Днес крепостта „Овеч“ представлява музей на открито.
През Ранното средновековие край „Овеч“, на 22 км от първата българска столица Плиска, е изграден внушителен старобългарски манастир, свързан с владетелския двор. Съществува хипотеза, че
в него е извършвал просветителска дейност ученикът на братята Кирил и Методий – Наум.
По каменните блокове над основите на манастира са открити 280 надписа, безчет графити и кръстове, чието количество, както се твърди, е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно. Археолозите установяват и датата на освещаването на манастирската църква – 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики). Според историци тя не отстъпва по значение на Голямата базилика в Плиска.
По време на Втората българска държава Овечката епархия се оформя като един от седемте най-важни духовни центрове на България. Непристъпните скални ниши и пещери по платата край крепостта са естествено убежище за монасите отшелници открай време, но през ХIII – ХIV в. са построени множество нови скални манастири, обитавани най-вече от исихасти. Последователите на преподобния Григорий Синаит (1260 – 1346 г.) се отричат от света и търсят уединение сред дебрите на природата.
Над 1 000 скални манастира съществуват към момента на територията на България, но в Провадийско е концентрирана голяма част от тях. Със своите запазени надписи и скални рисунки те са безценно културно-историческо богатство, а удивителната гледка, която се разкрива от монашеските килии към морето от ниски планини и хълмове, впечатлява с красотата си.
Провадия и околностите на града са невероятен източник на малко познати, но твърде интересни и живописни маршрути. За точното местоположение на отделните скални манастири можете да се получи полезна информация в историческия музей на града, както и в кметствата на околните села.
Един от въпросните маршрути се явява естествено продължение на екопътеката „Овеч“ и води директно до скалните манастири в местността Шашкъните. За да се стигне от крепостта „Овеч“ до Шашкъните, са нужни 40 минути умерен ход, като през цялото време се върви по ръба на Провадийското плато – теренът е лек и ненатоварващ, подходящ както за възрастни, така и за деца.
Скалният манастир в местността Шашкъните е на около километър североизточно от Провадия. Намира се в скалите на отвесния масив над старото шосе за Варна – над последните къщи от градския квартал „Север“. Шашкън означава див, луд, но и прекрасен, чудесен. Не е известно кое от значенията е било водещо за местните хора, когато са назовали мястото – дали са имали предвид, че тук живеят отшелници и монаси (вероятно считани за диви, луди хора), или са искали да го увековечат като прекрасно и чудесно място.
Манастирът се състои от десет килии, изсечени на 25 метра височина в скалния масив. Част от тях са самостоятелни, други – групирани. Първата група се състои от 3 килии, следват 2 самостоятелни помещения и втора група, състояща се от 5 килии. Килиите от втората група са свързани помежду си чрез изкуствено прокопани проходи, като три от тях са на едно ниво, а четвъртата и петата са разположени по-високо в скалата. Петото помещение от тази група представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст.
В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера „Грузинската“. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. Днес до първите 5 килии се стига по изграден стоманен висящ мост, а до останалите – само с алпийска техника. В момента достъпът до скалните килии по въздушния мост е ограничен поради предприети природозащитни мерки за опазване на популацията на египетския лешояд – един от застрашените видове у нас. Провадийско-Роякското плато e сред петте най-важни места в страната за опазване по време на размножителния период на египетския лешояд, белоглавия скален орел, бухала, синявицата и други редки птици.
Вашият коментар