На 7 км от Провадия е село Петров дол. Край него, в скалите Керешлика, е издълбан манастирът „Седемте дупки“. В основата на скалния му венец са открити безброй рисунки от ХII – ХVI в. Край същото село е разположен скалният манастир „Св. Георги“.
На входа му е издълбан стар надпис с името му, изписано на гръцки език. Надписът е късен – датиран е около ХVІІІ – ХІХ в. – и вероятно е направен по време на по-късното обитаване на обителта. „Свети Георги“ представлява скална килия с трапецовидна форма, ориентирана на запад. Размерите ѝ са 2,65/2,25/1,3 м. На по-високо ниво в килията е разположена гробница. Върху стените има две ниши, а на пода е издълбана яма, до която се стига по стръмни каменни стълби, добре запазени и днес. В допълнение към каменните стълби сега е изградена удобна дървена стълба, която улеснява посетителите. В подножието на гробницата има останки от малка църква или параклис. Пред скалата се простира обширна поляна с добра видимост към Градище. Върху околните скални венци личат следи от гнезда за греди, ниши и основи, които вероятно са останки от стопански постройки. Тъй като наблизо е скалният манастир „Градище“, където някога е имало и селище, не е изключено „Свети Георги“ да е обслужвал този скален манастир с църквата си, а гробницата да е била свято място за поклонение. „Свети Георги“ е обявен за паметник на културата.
На скалния издатък в местността Градище, на километър-два южно от село Петров дол и североизточно от Провадия, се намира скален манастир от 6 килии. До тях се стига лесно през т.нар. Али бей дере, както и от скалната килия „Свети Георги“. В най-западния край на скалата са разположени 2 килии, които са проходими една в друга и са на различни нива. Останалите са на едно ниво. Скалите и тук са ерозирали и в каменните помещения личат само големи вдлъбнатини за съоръженията, затваряли килиите. Помещенията са средно големи, като най-просторна е най-високата килия. Ясно личат местата за преграждане и нишите в стените. Обитателите на манастира са имали много добра визуална връзка с още 4 манастира от долината – „Саръ кая“, „Тъпаните“ и „Чукара“ край Кривня, „Свети Георги“ при Петров дол, както и със скитовете край Провадия.
Слънцето над Провадия огрява при изгрев първо Саръ Кая (Жълтата скала).
Там, върху недостъпните скали на Саръ Кая, е разположен друг скален манастир, състоящ се от три затворени помещения и две напълно отворени. В най-северното, близо до входа, са разположени две ниши, образуващи своеобразен олтар. Над тях и около тях има три надписа на грузински. Написани са на старогрузинското писмо асомтаврули, използвани са и букви от писмото нусхури. Надписите гласят: „Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин“, „Това са светите апостоли“ и „Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца“. Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а вдясно – скални рисунки: фигури на коне в различни пози.
Няколко самостоятелни килии, известни като скитовете край Провадия, са разположени на западния скален венец край града, по дефилето на река Провадийска. Първите от тях са в местността Гаргалъка. Едната килия е в дъгата на скалната верига и е изцяло отворена на югоизток. По стените ѝ личат ниши, а на пода – места за огнища. Наблизо, вече в правия участък на скалите, е разположена по-малка килия. Тя е с ясно изразен вход и праг. Ниско долу вляво се намира кръгъл отвор отдушник.
Още пò на север, върху скалите над Текстилния комбинат се намират три самостоятелни килии. В най-северната се влиза през елипсовиден отвор. Входът към второто помещение е с правоъгълна форма и от вътрешната страна ясно личат жлебовете на дървените рамки за затваряне.
Чукара е местност на 2,5 км северно от село Кривня. Манастирът се вижда много добре от долината на река Провадийска. На отвесните скали, на около 10 – 12 метра височина, са разположени 9 килии. Под тях има добре оформен скален свод, където личат следи от преграждания, каменно корито, надписи и рисунки: фигури на монаси, на мъж и жена, и на костенурка. В килиите, свързани помежду си, се влиза само с алпинистка техника. Впечатляват проходите, скалните пейки и огнища, останките от съоръженията за затваряне на прозорците и вратите. Дълъг тунел, изграден под наклон, води в подножието на скалата. Помещенията са с височина около 2 м.
Местността Тъпаните е на близо 2 км североизточно от село Кривня. Върху сравнително ниския скален венец (10 – 12 метра) са разположени четири килии, една от които се отличава от другите със своите размери – 5,7 на 4,3 м и височина, достигаща 1,8 м. Само в най-северното помещение има издълбани каменни скамейки. Около рамките на входовете и отворите за прозорци се забелязват множество черти, резки и анималистични рисунки на коне, крави и кози. След изоставянето на манастира мястото е било използвано за каменоломна.
На близо 4 км североизточно от село Манастир се намира скалният манастир „Кара пещера“ („Черната пещера“).
Местните го кръщават „Кара пещера“, тъй като част от килиите са под нивото на скалата – в тъмно и влажно подземие. Наричат го още „Манастирът на 40-те одаи“, тъй като след множество преграждания килиите наброяват 40. Най-голямата му пещера е с елипсовидна форма и засводен таван. Дълга е около 40 м и дълбока близо 10 м. Наред с многото ниши по стените ясно личат следи от преградни съоръжения. В южната част на пещерата стълбище откъм нивото на платото води през малък тунел до входовете на 3-те подземни килии. Те са на различни нива, с проходи една към друга. На север по скалата има редица ниши с различна големина. Под една от тях се вижда заличен надпис. След тях, под прав ъгъл, са разположени четири големи помещения със скални пейки, ниши, малки олтари и корита в тях.
Точно срещу „Кара пещера“ се намира „Узун канара“ („Дългата скала“). Там също има каменни пейки, олтари и ниши, личат издълбани кръстове. Всичко това дава основание да се счита, че „Кара пещера“ е представлявал голям манастирски комплекс. Именно този манастир дава името на днешното село – Манастир.
На около 2 км североизточно от село Чайка, в местността, известна като Канарата, се намират останките на антична крепост. На отвесната страна на Канарата се намира скална обител, състояща се от четири килии. Както и при останалите скални манастири, едната е разположена на по-високо ниво. Голяма естествена пещера е основата на манастира и всъщност представлява общото помещение на обителта.
Вашият коментар