Скрито пред очите ти: Скалните манастири край Провадия /част трета/

Близо до едно от най-малките села в община Провадия – Китен, е разположен друг скален манастир. Върху обраслото с растителност плато се простират останките от старо селище. То е свързано с крепостта в северозападния край. На отвесните скали, обърнати изцяло на север, с поглед към село Блъсково, се намира самият манастир. В килиите му се влиза от няколко места: през проход комин – направо от повърхността на платото, и чрез отделен вход – в самостоятелните килии. Откъм южната страна има каменна стълба. Килиите са разположени на три нива. Преминаването от една в друга става чрез тесни и високи отвори. На най-горното ниво е разположена обширна самостоятелна килия, в която олтарът е обърнат на изток. Вероятно това е килията на най-високопоставения монах или самата църква при манастира. Най-голямото помещение представлява естествена пещера. В подножието на скалите при входа има скални рисунки, източник /Economy.bg/.

На 2 км северозападно от село Рояк, в местността Дженевиз канара, се намира голям скален комплекс.

Комплексът е разположен хоризонтално върху едно и също скално възвишение със скалния манастир при село Китен. Килиите са на няколко нива върху Г-образен скален венец. Североизточният ръкав е по-дълъг и върху него са изградени около 20 килии. Повечето от тях, уви, са разрушени. Тук се намира и църквата, в чиито надписи се споменават имената на българските царе – Михаил Асен (1252 – 1253 г.) и Иван Александър (1331 – 1371 г.). В средата на Г-образния венец 27 големи каменни стъпала водят към засводено помещение. Върху стените му има множество ниши за затваряне с капаци – предполага се, че е старо светилище или гробница. В подножието на скалния манастир са открити бронзов пръстен и монета от времето на Юстин І.

Между село Мадара и Провадия, в района на гара Невша, също има група скални манастири. Разполагат се върху отвесните скали на Голямото и Малкото елеме, на Голямото и Малкото було – общо над 50 – 60 килии, много впечатляващи като изглед. В най-големия скален манастир, който изследователят Ара Маргос нарича Манастира, са съхранени останки от скална църква и „училище“. Килиите са разположени на няколко нива и са отворени на северозапад. Върху ерозиралите скали едва личи надпис от 1666 г. В по-отдалечените две килии на Малкото елеме е оформена гробница и малка яма на пода. Килиите на Малкото було са десетина – всичките на едно ниво. В подножието им обитателите монаси са оставили скални рисунки. В много от скалните помещения по непрестъпните скали гнездят различни видове орли.

На близо 2 км североизточно от местността Долапите, в началото на Неновския боаз, откъм дефилето на река Провадийска са разположени около 15 килии с различна големина. Недалеч от тях, в посока към селото, е т.нар. светилище и малък водопад. Скалните килии на манастира са на едно ниво, като три от тях са по-големи. Оттук се открива прекрасна гледка към дефилето. „Светилището“ представлява сводесто каменно помещение с височина над два метра. То е самостоятелно и е отворено на юг.