КЗК ще разследва 7 компании за картел при горивата и злоупотреба с господстващо положение на рафинерията в Бургас
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри производство за установяване на наличието на картел на пазара на горива на дребно в България, показва секторният анализ на пазара на горива на дребно, който ведомството стартира през юни м.г. Документът от 120 страници беше публикуван на сайта на КЗК.
Обхванатите в производството компании са седем – „Шел България“, „Ромпетрол България“, „Еко България“, „ОМВ България“, „Петрол“, „НИС Петрол“ (бензиностанциите „Газпром“) и „Лукойл България“
, източник /VLASTTA.com/.
Освен това ще бъде извършена и проверка за злоупотреба с господстващо положение от страна на единствения производител на горива в България – „Лукойл Нефтохим България“, рафинерията на „Лукойл“ в Бургас.
Какво са установили инспекторите на КЗК? Някои от изводите ги знаят от опит и потребителите – цените на горивата на дребно са свързани с движението на цените на петрола на международните пазари, но когато поскъпва петролът, те много по-бързо нарастват, докато в обратния случай се „бавят“.
Въпреки вноса на горива, който би трябвало да дава възможност и за по-ниски цени, всички вериги имат едни и същи цени, като тези на бензиностанциите на „Лукойл България“.
Има сериозен проблем пред вноса на горива в страната, защото „поради изискванията на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти „всеки вносител е длъжен на база на внесените количества от предходната година (внос и вътреобщностно придобиване (ВОП) да създаде и съхранява за своя сметка приблизително 15% от количествата внос и ВОП, което се явява сериозна бариера пред вносителите на горива“.
КЗК предлага държавата да създаде държавни данъчни складове (особено до гранични пунктове), които да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и цени и при спазване на принципа на конкурентната неутралност. По този начин държавата като складодържател би навлязла на пазара като доставчик на съответната услуга, от което би могло да се очаква повишаване на ефективната конкуренция и на нивото на търговията на едро и на дребно с горива.
Ето част от констатациите, които са подробно описани в доклада:
При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно реагира много по-бързо и с по-голяма степен на това увеличение, докато при понижение на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент.
Следва да се отбележи, че всички изследвани дружества, а именно „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници. Въпреки този факт обаче, ценовата политика и ценообразуването на горецитираните дружества е идентична и не се отличава от тази на веригите бензиностанции с търговско наименование „Лукойл“, пише в секторния анализ.
Установен е и още един факт – че „Лукойл“ продава горивата си на едро в България по-скъпо, отколкото в други страни, където ги изнася:
След анализ на продажните цени на „Лукойл Нефтохим България“ (ЛНХБ), КЗК установи разлика в нивата на бензин А-95Н и дизелово гориво, на които ЛНХБ реализира продукцията си на територията на страната, с тези, на които продуктите се продават, когато са предназначени за територията на съседни на България държави, както и на държави, част от ЕС и Европейската икономическа общност. Трайната тенденция сочи, че за периода 2012 г. – месец 07.2015 г, цената, на която ЛХНБ продава изследваните продукти в сатраната, е по-висока в сравнение с цените, на които рафинерията продава горивата си предназначени за реализация в други държави.
„Икономическата логика сочи, че подобно поведение може да бъде продиктувано предимно от по-ниски обеми на реализирани продукти към местния пазар. Обратно на тази логика обаче, насочените към националния пазар обеми на бензин А-95Н и ДГ, са значително по-големи от доставките на ЛНХБ към останалите му контрагенти (с няколко изключения по отношение на (…)* (б.р., данните са търговска тайна). Гореизложеното не кореспондира с обективни икономически критерии и в резултат поражда съмнение относно това, дали клиентите на ЛНХБ на територията на страната не са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с тези, които реализират продуктите извън граница, включително и в държави от ЕС и ЕИО“, констатират инспекторите.
От Българската петролна и газова асоциация, където членуват всички изброени в анализа на КЗК компании, обещаха коментар по-късно днес.
Производството на КЗК е само началото на един процес, който ще продължи с месеци. На базата на събраните доказателства в хода на производството към компаниите могат да бъдат предявени твърдения за картелно споразумение, както и да бъде установена злоупотреба с господстващо положение от страна на „Лукойл Нефтохим“. След това компаниите ще имат 30-дневен срок, в който да представят писмени възражения и да бъдат изслушани в открито заседание на комисията. След като приключи и този период КЗК може да вземе решение за санкционирането им. То може да бъде както имуществена санкция в размер до 10% от годишния им оборот, така и да ги задължи да променят своята практика, както и да е комбинация от двете.
Вашият коментар