снимка /ZonaNews/
Целият състав на бъдещото антикорупционно бюро ще се избира от парламента
Борбата с корупцията по върховете на властта ще се води и чрез анонимни сигнали, стига те да бъдат подкрепени с доказателства. Това предвижда преработеният законопроект за създаване на Националното бюро за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който бе приет от Министерския съвет в сряда, източник /ZonaNews/.
Този закон се смята за ключов от Европейската комисия, която критикува България след отхвърлянето му през септември на миналата година. Тогава АБВ и Патриотичният фронт внезапно се обявиха против създаването на централизиран орган за борба с корупцията, който трябва да съсредоточи в едни ръце значителна част от държавния ресурс в тази област, изтъквайки възражения по част от текстовете. Вицепремиерът и лидер на ДБГ Меглена Кунева, под чието ръководство се готви проекта, определи отхвърлянето му като “историческо петно върху парламента”. Сега Реформаторският блок вече заплашва, че ако това отново се случи, излизането в опозиция е неминуемо. ДСБ вече излезе в опозиция след бламирането на конституционните промени през декември.
АБВ се обяви против първия вариант на антикорупционния закон заради разпоредбата шефът на антикорупционното бюро да се предлага от премиера, когото може да се наложи да проверява. В новия законопроект това е променено – всичките членове на Бюрото ще се избират от Народното събрание. Неговият шеф ще трябва да е юрист с 10 години стаж, а четиримата му колеги трябва да имат висше образование и 7 години стаж по своята специалност.
Най-спорният момент в закона остава запазването на анонимния сигнал като повод за започване на проверка по върховете на властта. В момента всички държави органи са длъжни да отхвърлят тези сигнали, без да ги разглеждат. Смисълът на този текст е да се поощрят гражданите да информират властите за корупция, без да се страхуват от отмъщение. За успокоение на Патриотичния фронт трябва да служи формулировката, че всеки сигнал трябва изрично да бъде подкрепен с доказателства, за да се започне проверка. Така ще се избегне възможността антикорупционното бюро да се превърне в пощенска кутия и орган за саморазправа с неудобни политици.
През декември миналата година АБВ внесе свой законопроект за създаване на антикорупционен орган с разследващи функции и подкрепата на партията отново изглежда под условие.
Меглена Кунева каза, че новият законопроект е предоставен на парламентарните групи от управляващото мнозинство – ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Той ще бъде публикуван на страницата на Министерския съвет и ще бъдат дадени 2 седмици за бележки по него. След това отново ще бъде гласуван на заседание на МС.
Проверка на имуществото при конфликт на интереси
Много съществена част от закона е, че антикорупционното бюро ще бъде длъжно да започва проверка на имуществото на хора, уличени в конфликт на интереси. В момента тази процедура се задейства само от Комисията за конфискация срещу хора, срещу които има повдигнати обвинения от прокуратурата. С новия законопроект се приема, че конфликтът на интереси също може да генерира незаконни облаги и се налага проверка на имуществото.
Антикорупционното бюро ще обединява четири съществуващи в момента институции – Комисията за конфликт на интереси, Комисията за конфискация, аналитичният център БОРКОР, както и звеното в Сметната палата, което приема и проверява имуществените декларации. Целта е да се създаде връзка между проверка на имуществените декларации, установяването на конфликт на интереси, конфискацията и аналитичната дейност на държавата.
Всички служители на бюрото ще минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф.
Военни, архитекти и лекари в радара на Бюрото
Мишени на проверки са всички служители на високо ниво в изпълнителната и законодателната власт плюс висшият команден състав на армията, строителният контрол, Държавен Фонд “Земеделие” и автомобилната администрация. Последните четири категории са добавени по настояване на премиера Бойко Борисов. В кръга на проверяваните лица попадат още главните архитекти, ректорите на университети и директорите на болници. Магистратите ще бъдат проверявани по същите критерии от съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет.
Антикорупционното бюро ще получи възможност да иска от съда разкриване на банкова, застрахователна и данъчна тайна. Институцията ще има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър. Задълбочените проверки ще започват при установено несъответствие между декларираните доходи и реално притежаваното имущество в размер на 20 000 лева. Повод за сериозни проверки ще дават още влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или медийни публикации с достатъчно сериозни данни.
Законопроектът предлага и промени в процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество. Предлага се процедурата по конфискацията да започва при разминаване между имуществото и нетния доход в размер над 120 000 лв., а не както е сега – над 250 000 лева.
Вашият коментар