снимка: mediapool.bg
АБВ напусна управлението тъкмо когато ПФ заговори за отстъпи от свои искания в името на стабилността
Кризисните преговори в управляващата коалиция за промени в Изборния кодекс все още не са приключили, но е сигурно, че ограниченията за вота на българите в ЕС най-вероятно ще отпаднат, за разлика от тези в страни извън ЕС като Турция. В политически план обаче ситуацията е все по-изнервена и непредвидима, след като във вторник АБВ обяви, че напуска управлението. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин подаде оставка и премиерът я прие. Това стана в момент, когато Патриотичният фронт (ПФ), който според Борисов заплашвал да се оттегли от властта заради изборния закон, декларира подкрепата си за правителството и заговори за отстъпки в оспорваните текстове, източник /mediapool.bg/.
Същия ден премиерът Бойко Борисов се срещна с представители на ПФ и Реформаторския блок(РБ) в опит да се постигне консенсус за Изборния кодекс. Разногласията на този етап са по две линии – дали да бъде отхвърлено ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстовете, предложени от ПФ, след което да се върви към нова законодателна инициатива и каква точно да бъде тя.
Представители на АБВ не участваха в срещата, като зам.-председателят на партията Румен Петков даде две обяснения – едното, че не са били поканени, а другото, че преди да изготвят позицията си за изборния закон, искат да се запознаят с мотивите на президента за наложеното вето.
Факт е, че промените в закона бяха одобрени без никакъв обществен дебат и каквато и да е експертна оценка за въздействието им, но в момента, когато това се случваше, АБВ не реагира.
Борисов: ГЕРБ е гарант да не се ограничават конституционни права
“Спирането на ограничаването на конституционни права са нещо, за което ГЕРБ е гарант и настояваме ветото да бъде прието”, каза след срещата премиерът.
Представителите на ПФ декларираха, че са за стабилно и силно правителство, затова са склонни да отстъпят от текстовете в Изборния кодекс, обмисляйки нови предложения на ГЕРБ и РБ за гласуването в чужбина. Лидерите на фронта Валери Симеонов и Красимир Каракачанов обаче заявиха, че ще гласуват против президентското вето заради начина, по който то е наложено.
Гласуването на територията на ЕС да е както досега, виси въпросът за Турция
По неофициална информация на срещата е постигнало съгласие за територията на Европейския съюз гласуването да става по правилата от кодекса “Манолова” – без ограничения на населените места, в които могат да се откриват секции, а за откриване на нова секция да се необходими 40 заявления.
Управляващите обаче не са се разбрали по въпроса за разкриване на секции извън територията на ЕС, в които попадат както Турция, която е толкова проблемна за ПФ, така и Канада и САЩ. Приетият от парламента текст, който е сред върнатите от Плевнелиев, постановява, че в държавите извън ЕС ще може да се открива, но само една секция и само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, при наличие на поне 100 заявления.
“Колегите от ПФ имат своите опасения за националната сигурност, за неуредици, които до сега е имало в изборния процес, не само в България, но и в чужбина. Продължават да настояват да имат гаранции, за което сме и ние, за максимална прозрачност и чистота на изборите”, посочи Борисов след срещата.
“В същото време ограничаването на конституционните права на българските граждани, в следствие на някои от промените в кодекса, са нещо, за което ние сме гарант и настояваме да бъде прието. Надявам се, че подкрепата за правителството, след като продължим в следващите дни да работим на ниво експерти в комисията, да бъдат така подготвени, че да гарантираме това на всички български граждани в чужбина и в същото време основателните страхове, които е имало до сега, да бъдат прекратени”, допълни премиерът.
Той не е коментирал поредната заплаха на АБВ да напусне управлението, тъй като срещата между ГЕРБ, ПФ и РБ приключи преди съобщението на Петков.
ПФ за”разнопосочните тенденции като реакции” и ветото
“В този разговор се опитахме да обсъдим разнопосочните тенденции като реакции”, коментира след срещата Валери Симеонов, имайки предвид протестите на българи зад граница. По думите му ПФ не е склонен да подкрепи президентското вето, но пък партньорите в управлението били дали други предложения, които ПФ бил склонен да обсъди.
Красимир Каракачанов аргументира решението да не подкрепят ветото с разговор в президентството на 6 май, в който той поискал среща с Плевнелиев, но тя му била отказана, а на следващия ден било оповестено ветото. “Това не е част от нормалния диалог, за който говори президентът”, добави съпредседателят на фронта, който разкритикува президента, че се среща с протестиращи, които не представлявали никого и от никого не били избрани. Каракачанов каза също, че не е вярно, че приетите текстове противоречат на конституцията.
Веднага след това обаче, под одобрителния поглед на Борисов, уточни, че кабинетът остава стабилен, защото фронтът бил за “стабилно и силно управление”.
Веднага след срещата (каквато вероятно ще има и в сряда) започнаха заседания на парламентарните групи от мнозинството.
Ветото на президента най-вероятно ще бъде подкрепено от ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и БДЦ, които събират достатъчен брой гласове.
Има и друга опция – ветото да бъде отхвърлено, а веднага след това да бъдат внесени предложения за изменение на Изборния кодекс, но този вариант е по-слабо вероятен.
Вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова, която участва в срещата заедно със здравния министър Петър Москов, потвърди пред репортери в парламента, че законодателни промени ще има, но не уточни при кой вариант – прието или отхвърлено от пленарна зала вето.
Междувременно ДПС съобщи официално , ще подкрепи ветото на президента.
“Когато ветото на президента Росен Плевнелиев на текстове от Изборния кодекс влезе е пленарна зала ще гласуваме, както досега. Ще си препотвърдим гласуването”, каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.
“Благодарим за частичната подкрепа на президента за българската Конституция”, критикува Карадайъ държавния глава, че не е върнал за ново обсъждане и текстовете за задължителното гласуване. Конституцията не допуска дискриминация, но президентът избирателно връща текстове от кодекса вместо да направи цялостен преглед на пропуските, коментира Карадайъ. По думите му ДПС продължава да търси различни форми за атакуване на задължителното гласуване в Конституционния съд.
Вашият коментар