Последният лов на Първанов

Последният лов на Първанов

Георги Първанов обича вълка като животно също толкова, колкото и да ходи на лов за вълци

Камион със странен товар пъплеше нагоре към Куматиница – в каросерията му бяха проснати… осем заклани магарета. Жителите на Симитли знаеха, че видят ли камион, пълен с убити магарета, значи тези дни политици пак ще стрелят по вълци, източник /Егоист/.

Магарешкото е голям вълчи деликатес и действа като примамка за хищника, но обикновените ловджии не могат да си позволят да заколят нещо подобно, защото е скъпо. Ловът на вълци е специфично занимание – за него трябват много търпение и хитрост, щото противно на детските приказки, не лисицата е най-хитрото диво животно, подвизаващо се по нашите гори. Както пише вестник Сега, във височайшия лов на следващия ден участвал Георги Първанов, тогава президент на Република България… Не знам защо този репортаж не се изучава в 153-те факултета по журналистика у нас. Не, излъгах, по-малко са…

Не е важно кога, не е важен дори скандалът, който се разгоря тогава, единствено важен е сюжетът на тази знаменателна хайка. По всичко изглежда, че тези дни Първанов започва да залага капаните за един последен политически лов. Но всичко по реда си…

В едно от малкото си интервюта след драматичната зима на 1996-1997 Жан Виденов разменя няколко интересни реплики с мустакат телевизионен водещ:

– Кога умряха надеждите Ви? Политическите…

– Някъде в края на века!

– 1999?

– 2000-та нали е краят на века?

– Конкретно нещо случи ли се?

– Направихме стратегически съюз с партията-говорител на българската олигархия – ДПС, спечелихме президентските избори с неподходящ президент и обявихме това за велика победа! Когато цялата партия и почти целият народ повярва в това, аз вдигнах ръце…

– Неподходящ президент – става дума за Първанов…

– Да!

– Защо?

– Защото мисли основно за себе си, защото сърцето му не е на “Позитано”!

– Къде е?

– При него си…

– В неговата клетка…

– Да, не бива да си на толкова високи позиции в политиката, мислейки толкова тясно и толкова себично.

Георги Първанов обича вълка като животно също толкова, колкото и да ходи на лов за вълци.

Сигурно вече малцина си спомнят, че той почти беше опитомил и гледаше в двора на вила Калина вълчицата Зорница: “Аз отглеждам това животно много по-добре, отколкото идеята, която някои предлагат, да го дадем в зоопарка. Ако законът го налага, аз ще го направя, но със съжаление. В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е уникалното в случая!” (б. а. – каракачанската овчарка е любима порода на премиера Бойко Борисов).

Първанов е придобил инстинктите на хищник в политиката, което го прави особено ефективен и опасен за противниците му.

Има една особена порода политици, които нямат навика да се подготвят за битките си – някои поради чист мързел, други заради обикновена безотговорност и повърхностност, трети се отличават с непринудена мисловна семплост… Такива тарикати си представят как само като нарекат врага си “Гоце” и вече са го проснали възнак, а нещото, което остава, е да си направят селфи. Не бих заложил голяма сума на ловци на Първанов” с пушкало с топче и шапка с перо – доста по-вероятно е да свършат с разпран гръклян. Моля ви, образно казано! Няма как да излезеш срещу такъв съперник без да си го разучил до последния детайл, без да си прочел почти всичко, което е написал, без да си гледал поне 100 негови интервюта, без да си анализирал всяка негова гримаса.

Георги Първанов иска да е президент, но не какъв да е, а ПРЕЗИДЕНТ В ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА! Изборите тази есен няма как да го доведат до тази цел, значи ще трябва да изчака. Не трябва да си Огнян Минчев, за да се сетиш кой би ти осигурил най-бърза и сравнително безболезнена трансформация на държавното устройство.

Вие как мислите – иска ли Бойко Борисов да е президент или предпочита да остане верен на обещанията си да работи докрай за добруването на поданиците си?

Не просто иска, неприлично го желае още от 2006, но по една или друга причина на два пъти го удряха през ръцете. Човекът вече е на път и едно студено сутрешно кафе така да го ядоса, че…

Когато техният лидер влезе на “Дондуков” 2 “орките на демокрацията” в лицето на депутатите от ГЕРБ няма да имат необходимост въобще да бъдат убеждавани, а останалите до 180 ще съберем къде с напомняне, че “в следващия парламент няма да те има” или “има кой да те смени в управляващата коалиция”, а дори и с обикновена покупко-продажба.

Другото са десетина гостувания в сутрешните блокове на Андрей Райчев & Co., малко “социологически проучвания”, активиране на “медийните каракачанки”, които да полаят орталъка и поданиците ще бъдат подготвени за голямата промяна…

Добре де, не сте ли съгласни, че е крайно време ЕДИН ЧОВЕК да поеме ясна отговорност, а не парламентът да се крие зад колективното си безхаберие? Ако трябва, предаването Бон апети може да събере и подписи за референдум… А кой да стане премиер? Who cares? При този президент…

Много важно за един лов на вълци е да си намериш “викачи”.

Според разказа за онзи лов край Симитли набързо събрали хората от местната ловна дружинка, инструктирали ги, натоварили ги на джипове и ги инсталирали в едно дере. Задачата им била много отговорна – да причакват хищниците и да ги гонят към ловците…

Първите “викачи” в предстоящия президентски лов ще бъда между 20 и 30 самоосъзнали се народни избраници от един нов “политически център” с явен патриотичен уклон. Има прекрасни кандидати за това благородно дело, само си спомнете за Красимир Каракачанов (б. а. – това е човекът, който щеше да бъде военен министър още навремето, ако “тройната коалиция” беше четворна, а Първанов искаше това), отломки оттук и там като Красимира Ковачка и фамилия, Румен Йончев, Слави Бинев и други знайни и познати само на семействата си персонажи.

Що не хвърлите един поглед върху сектора за гости на последната конференция на АБВ?

Първанов е търпелив играч и без проблем би изчакал цял президентски мандат на Бойко Борисов. А в неговия край пейзажът вече ще бъде съвсем различен. Това, което имаме като ГЕРБ, вече ще бъде в напреднала форма на гниене и готово за приемане на политическото бунище, а авторът на “доктрината на последния ред” ще бъде само на 64, готов да дръпне спусъка. “Ще седя на последния ред, за да наблюдавам!”, беше казал Георги Първанов в края на втория си мандат. Имаше предвид един конгрес на БСП, но това е негов стил през цялото му политическо битие. Последният ред ти дава контрол на ситуацията по всяко време, виждаш всички, наблюдаваш всяко грешно движение, усещаш атмосферата. Но последния ред ти дава още едно важно предимство – ТЕБ НИКОЙ НЕ ТЕ ВИЖДА, с кого флиртуваш, на кого намигаш или подаваш ръка, на чие ухо шушукаш, с кого правиш коалиции и за какво. ВпрочемПърванов обича коалиции, както и да повтаря: “Който реши въпроса за съюзника, той ще спечели!”

Георги Първанов ще надживее проекта “Бойко Борисов” по една много проста причина – участвал е в създаването му. Hе като MasterChef, но поне се е мотал в кухнята, докато са слагали подправките и са го опитвали на вкус преди да го поднесат на населението…

По време на “президентските 10” Борисов порасна, възмъжа, сериозно изтъни “катинарчето”, хвърли тужурките, сложи костюм и вратовръзка и общо взето свърши работата, за която беше предвиден. Окончателно разби дясното на малки групички по интереси, които се карат помежду си, компрометира го по европейска линия и накрая се настани на неговото място, превръщайки сам себе си едно голямо квази-дясно. Странно, но в случаите, когато се появява до Георги Първанов, сегашният премиер винаги придобива излъчването и полъха на 90-те… Онези времена, в които имаше хора, които се разхождаха с по един милион кеш в джипа и разправяха, че фолкаджийките на живо всъщност не са толкова хубави, колкото ги показва телевизията!

В крайна сметка само един създател може да сложи край на творението си… Не че самият Първанов е изцяло self made – в него умни хора също са инвестирали още от времето, когато младият историк е можел да бъде забелязан да купува това-онова на пазара в Красна поляна. Но има проекти, които са по-дълготрайни от други… Има такива, които свършват в забвение, други – с един куршум в сърцето, на пръстите на едната ръка се броят тези, които минават на по-високо ниво.

Дали трябваше да кажа нещо за Ивайло Калфин? Очаква го бляскаво бъдеще… Той е второто протеже в политическата кариера на Георги Първанов, а последният все пак не е някакъв беловлас доайен. Пише се protege, ако сложите още едно “е” накрая, вече става дума за жена или младо момиче.

Не всеки лов завършва така, както си представят участниците в него.

Ето онзи край Симитли например – според вестник Сега една убита лисица и то не от VIP ловеца… А знаете ли каква е съдбата на викачите? Забравили ги в дерето! Уж щели да се връщат да ги вземат – накрая 20 километра пеш, докато се приберат при жените си… Такава в крайна сметка е участта и на викачите в политиката!

А Първанов все пак изпрати вълчицата Зорница в държавно стопанство: “Директорът, закоравял мъж на около 60 години, почти се просълзи, като ми разказваше как 20 минути стояла като вкаменена, гледайки пътя, по който си тръгнах. Мисля си, че един ден, когато имам повече време, ще напиша “Книга за вълците”…

Подобни новини

Вашият коментар