1.5% от фермерите държат 82% от земеделската земя

100 свързани лица прибират огромни пари от субсидиите за селско стопанство

В България 1,5% от земеделските стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават. Това посочват от Института за икономически изследвания при БАН в тазгодишния си доклад за икономическото развитие на България, цитирани от „стандарт”, източник /pik.bg/.

 Докладът на икономистите от БАН за 2016 г. се фокусира върху аграрния сектор. Участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва, че субсидиите се концентрират в малка част от фермерите. По т стълб – Директни плащания 2007-2013 г. 75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица, пише в доклада на БАН. По тт стълб – Развитие на селските райони – от 3,242 млрд. евро са усвоени около 2,609 млрд. евро, като от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица.

 Това показва няколко трайни тенденции за последните 20 години, посочват икономистите. Това са: концентрация на земята и капитала; прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите; инвазия на мултинационални търговски вериги; западащо животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство; производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини; почти напълно преустановено производство на традиционни български храни; липса на интегриране на производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

 Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на разпределение на директните плащания по т стълб, коментират икономистите. И наистина – ако за зърнопроизводството 20 лв. на дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) е около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство.

 Така европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала. Но ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, посочват от БАН. Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на “Единно плащане на единица обработваема земя”, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията.

 Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема: до 500 дка – 100%; от 500 до 1000 дка – 80%; от 1000 до 3000 дка – 60%; над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери. В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя

не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство, пише в доклада. Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България. През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни държави в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4,5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ?

 Опростеният отговор е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения. Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, преди години отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа и в много други страни от целия свят, посочват икономистите. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти.