снимка: БГНЕС
Град Долни чифлик е разположен в красивата Камчийска низина. Той е дарен от Бога с богата природа, плодородна земя и работни хора, източник /Dir.bg/.
Град Долни чифлик е разположен в красивата Камчийска низина. Той е дарен от Бога с богата природа, плодородна земя и работни хора. Близостта до морето- 15 км и планинските вериги, обграждащи го от юг и запад, а на север – уникалният Лонгоз – гора с разнообразна тропическа растителност и река Камчия – са прекрасна предпоставка за развитието на модерен туризъм, предаде кореспондентът на БГНЕС във Варна.
Затова благоприятства и богатото, недокрай разкритото историческо минало, както и археологическите тайни, към които са проявявали интерес през двайсетте години на миналия век братя Шкорпил.
Забележителна е духовно-религиозната и културната традиция вселището, носеща особеностите на трите географски области – Македония, Тракия и Добруджа, от които след Освобождението /1878/ и Ньойския диктат /1919/ , тук намират подслон прогонените от тези български краища наши сънародници.
Днес обаче, религиозният живот на градчето е уязвен точно от този, който би трябвало да бди най-ревностноза неговата чистота и достолепие, от свещеника на единствената църква „Рождество света Богородица” – отец Димитър.
Днес църковниятдвор тук не е място за уединение и възвишение на духа, шепнейки молитви и благослов към Бога. Кощунственото безразсъдство и пренебрежението към всичко свято господства на това място днес, защото тук няма и следа от духовност, от респект към религиозното чувство, което именно в църковния храм и неговата околност би трябвало да намира онази благодатна атмосфера, която прави от неверниците вярващи и от покварените – почтени люде.
Не. Тук не е така. Тук цялото пространство около храма е разорано, разпределено на фитарии и посадено с всички видове зеленчуци – домати, чушки, патладжан, зеле и какво ли още не. Гробът и паметникът на единствения заслужил да бъде погребан в църковния двор – Сотир Костов – е пренебрежително скрит под надменно извисяващите се конструкции за високорастящите зеленчуци. И в името на какво?!В името на печалбата, на търговската отдаденост. И сякаш точно тук, на това осквернено от търговските щения място, може да се почувства Божият гняв, когато той, според Апостолите, е изгонил от храма първо търговците, книжниците и фарисеите.
Какъв парадокс! В това предназначено за молитви място, свещенослужителят съчетава у себе си и търговеца, и фарисея. Как иначе да си обясним тази зеленчукова градина- тържествуващият кич на бездуховността, обгръщащ от всички страни църковния храм, срамежливо сгушен сред пищно избуялите търговски мечти на човека, узурпирал, със самочувствието на невежия бездуховник, мястото на задължително отдадения на Бога свещенослужител.
Нека да видим и кой е човекът, заслужил единствен, откакто съществува селището, да бъде погребан в църковния двор, привилегия на малцина, която определят хората, в зависимост от заслугите на покойника.
Приносите на Сотир Костов откриваме изброени педантично в една статия, поместена във в. ”Варненска поща” от 16 септември 1925 година, дни след внезапната и преждевременната му смърт. Неин автор е народният представител Ради Василев от Суворово. В неячетем: ”…Селото Долни чифлик, Варненско, загуби завинаги своя общински кмет – неуморният общественик Сотир Костов…
…Покойният бе скъп син на нашето бедно от истински общественици село… Скромен и благ по характер, покойният Сотир Костов целия си живот прекара в неуморна дейност.
Още млад тойбива изтъкнат като общински съветник, кмет и през 1909 година достига да бъде избран за окръжен съветник и член на Варненската постоянна комисия.
…Не партийното влияние и това на властта са били причината за това голямо доверие, оказано от селяните на Долни чифлик към покойния. Неговите дела, неуморните грижи за повдигане на Камчийския край са го прославили в тази част на Варненска околия и мнозина днес горчиво ще оплакват скъпата загуба, постигнала ги със смъртта на Сотир Костов.
Достатъчно е да споменем, че благодарение на грижите на покойния, днес село Долни чифлик се радва на благоустройство и благоденствие.
Модерен водопровод, електрическо осветление, столарско училище, постройка на училища, осигуряване редовно училищни фондове, неуморни грижи за бежанците, телеграфопощенска станция, санитарни участъци идруги придобивки из тоя край ще останат незабравими паметници на покойния Сотир Костов…”
Питаме, не е ли гавра паметта на този многозаслужил за селището човек, днес да е предмет на безжалостно пренебрежение от незнайно откъде дошъл фарисей, наметнал одеждата на Божи служител и ехидно присмивайки се и над Бога, и над заслужилите покойници, над които би трябвало да бди с благослов и смирение?!
Неразбрана остава и молбата на внучката на Сотир Костов – НедялкаКондова до Варненската и Великопреславска света митрополия. В отговора на нейното писмо от 09.12.2014 г. на Варненския и Великопреславски Екзархийски съвет от 10.02.2015 г.се подчертава, че ще бъдат взети мерки не да се забрани на свещеника да превръща в зеленчукова градина църковния двор, а се дават мъгляви обещания, за поддържане на гроба на Сотир Костов.
До днес няма и следа, че върху набедения свещеник е упражнен някакъв контрол. И през тази – 2016 г. зеленчуковата градина е в разцвета си, в очакване на богата реколта и големи бизнес печалби.
Щом като Варненската и Великопреславска митрополия не благоволява да съзре богохулството в цялата дейност на свещеника Димитър в град Долни чифлик, вярващата общественост от града настоява с този срамен казус да се занимае Светият Синод на Българската православна църква. Търпението спрямо безграничното богохулство е изчерпано…
Затова благоприятства и богатото, недокрай разкритото историческо минало, както и археологическите тайни, към които са проявявали интерес през двайсетте години на миналия век братя Шкорпил.
Забележителна е духовно-религиозната и културната традиция вселището, носеща особеностите на трите географски области – Македония, Тракия и Добруджа, от които след Освобождението /1878/ и Ньойския диктат /1919/ , тук намират подслон прогонените от тези български краища наши сънародници.
Днес обаче, религиозният живот на градчето е уязвен точно от този, който би трябвало да бди най-ревностноза неговата чистота и достолепие, от свещеника на единствената църква „Рождество света Богородица” – отец Димитър.
Днес църковниятдвор тук не е място за уединение и възвишение на духа, шепнейки молитви и благослов към Бога. Кощунственото безразсъдство и пренебрежението към всичко свято господства на това място днес, защото тук няма и следа от духовност, от респект към религиозното чувство, което именно в църковния храм и неговата околност би трябвало да намира онази благодатна атмосфера, която прави от неверниците вярващи и от покварените – почтени люде.
Не. Тук не е така. Тук цялото пространство около храма е разорано, разпределено на фитарии и посадено с всички видове зеленчуци – домати, чушки, патладжан, зеле и какво ли още не. Гробът и паметникът на единствения заслужил да бъде погребан в църковния двор – Сотир Костов – е пренебрежително скрит под надменно извисяващите се конструкции за високорастящите зеленчуци. И в името на какво?!В името на печалбата, на търговската отдаденост. И сякаш точно тук, на това осквернено от търговските щения място, може да се почувства Божият гняв, когато той, според Апостолите, е изгонил от храма първо търговците, книжниците и фарисеите.
Какъв парадокс! В това предназначено за молитви място, свещенослужителят съчетава у себе си и търговеца, и фарисея. Как иначе да си обясним тази зеленчукова градина- тържествуващият кич на бездуховността, обгръщащ от всички страни църковния храм, срамежливо сгушен сред пищно избуялите търговски мечти на човека, узурпирал, със самочувствието на невежия бездуховник, мястото на задължително отдадения на Бога свещенослужител.
Нека да видим и кой е човекът, заслужил единствен, откакто съществува селището, да бъде погребан в църковния двор, привилегия на малцина, която определят хората, в зависимост от заслугите на покойника.
Приносите на Сотир Костов откриваме изброени педантично в една статия, поместена във в. ”Варненска поща” от 16 септември 1925 година, дни след внезапната и преждевременната му смърт. Неин автор е народният представител Ради Василев от Суворово. В неячетем: ”…Селото Долни чифлик, Варненско, загуби завинаги своя общински кмет – неуморният общественик Сотир Костов…
…Покойният бе скъп син на нашето бедно от истински общественици село… Скромен и благ по характер, покойният Сотир Костов целия си живот прекара в неуморна дейност.
Още млад тойбива изтъкнат като общински съветник, кмет и през 1909 година достига да бъде избран за окръжен съветник и член на Варненската постоянна комисия.
…Не партийното влияние и това на властта са били причината за това голямо доверие, оказано от селяните на Долни чифлик към покойния. Неговите дела, неуморните грижи за повдигане на Камчийския край са го прославили в тази част на Варненска околия и мнозина днес горчиво ще оплакват скъпата загуба, постигнала ги със смъртта на Сотир Костов.
Достатъчно е да споменем, че благодарение на грижите на покойния, днес село Долни чифлик се радва на благоустройство и благоденствие.
Модерен водопровод, електрическо осветление, столарско училище, постройка на училища, осигуряване редовно училищни фондове, неуморни грижи за бежанците, телеграфопощенска станция, санитарни участъци идруги придобивки из тоя край ще останат незабравими паметници на покойния Сотир Костов…”
Питаме, не е ли гавра паметта на този многозаслужил за селището човек, днес да е предмет на безжалостно пренебрежение от незнайно откъде дошъл фарисей, наметнал одеждата на Божи служител и ехидно присмивайки се и над Бога, и над заслужилите покойници, над които би трябвало да бди с благослов и смирение?!
Неразбрана остава и молбата на внучката на Сотир Костов – НедялкаКондова до Варненската и Великопреславска света митрополия. В отговора на нейното писмо от 09.12.2014 г. на Варненския и Великопреславски Екзархийски съвет от 10.02.2015 г.се подчертава, че ще бъдат взети мерки не да се забрани на свещеника да превръща в зеленчукова градина църковния двор, а се дават мъгляви обещания, за поддържане на гроба на Сотир Костов.
До днес няма и следа, че върху набедения свещеник е упражнен някакъв контрол. И през тази – 2016 г. зеленчуковата градина е в разцвета си, в очакване на богата реколта и големи бизнес печалби.
Щом като Варненската и Великопреславска митрополия не благоволява да съзре богохулството в цялата дейност на свещеника Димитър в град Долни чифлик, вярващата общественост от града настоява с този срамен казус да се занимае Светият Синод на Българската православна църква. Търпението спрямо безграничното богохулство е изчерпано…
Вашият коментар