снимка:razuznavane.com
По принцип вътрешнопартийните допитвания кой да бъде излъчен за кандидат-президент са наистина демократична процедура. Стига да се правят и както трябва.
В любимия напоследък „нов голям брат” – САЩ, половин година течеше точно такъв процес. Но забележете – всеки от двамата (Клинтън и Тръмп) се бореха в своите си пространства на принципа „един срещу останалите”. И накрая не ръководствата на партиите, а именно гласоподавателите решават кой е този „един пред останалите”. Просто и ясно!
Не харесвам нито един от двамата. Но не мога да отрека, че достигнаха до финалната битка по възможно най-демократичния начин. Така са си решили американците, така са ги подредили.
А у нас? Ами у нас е точно наопаки. Прави си БСП-то „вътрешен референдум”. И какво? Излиза, че няма кандидат, класирал се на първо място! И че имало цели шест „двойки”!
Ами, с извинение, това е пълно безумие! Като няма един, а поне шест, това означава поне три неща.
Първо, че „допитването” е било безсмислено. Или, както би попитал шопът, „оти ручахте жабетата, другари”?
Второ, че накрая номинацията зависи не от резултатите от него, а от ръководството. То в последна сметка избира един от шестимата, с което автоматически пренебрегва волята на „низините” си.
И трето, но не и по важност, че в „референдума” можеш да спечелиш номинация дори и с едно посочване срещу (примерно) 200 такива. Защото когото посочи „ръководството”, той е и предпочетеният… С което ви връщам към първата констатация.
Има и още нещо. Ако пак се върна към САЩ, откъдето копирахме и двете глупости – вицепрезидент и „праймъриз” (вътрешнопартийни номинации), и там нещата са много по-различни.
Освен че чрез номинациите си според принципа „победителят получава всичко” националните конференции на двете партии (републиканската и демократическата) спазват и още едно правило – утвърденият от тях кандидат сам да обяви кого предпочита за вицепрезидент, ако спечели.
Ами това също е демократично. В последна сметка президентът и вицето му са екипна двойка, а не хора, които в следващите 4 години ще се гледат като кучето и котката.
Да се върнем ли сега у нас? Досега сме имали четири президентски двойки. И комай нито веднъж президентът не е имал правото да си избира заместника.
Обратно, всички са му били натрапвани. И резултатът е повече от видим.
Първото вице на д-р Желев – ген. Семерджиев, просто му беше наложено от БСП. Те не само не се понасяха, а направо не се забелязваха един друг.
Второто вице на д-р Желев – Блага Димитрова, пък направо си го предаде още на първата година от „съжителството” им. Макар че с оставката си доказа и на практика колко е безсмислен този пост – в държавата не последва никаква политическа криза и Желю си изкара мандата по живо, по здраво.
Вицето на Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев, остана забелязан в демократичната ни история с това, че пет години остана незабелязан даже и от самата нея.
Последва го и друг генерал – вицето на Първанов. Ама и той десет години добре си поживя на държавната ясла. Стриктно спазвайки принципа „слушкай, за да папкаш”…
Е, г-жа Маргарита Попова опита да се отклони от този принцип. Понякога дори и с остри дистанцирания от сегашната ни смехотворна държавна глава. Но видяхме последствията – беше безмилостно отсвирена.
Припомням всичко това с две намерения.
Първо, че досега всички вицета са били плод на политически пазарувания – „ти на мене, аз на тебе”. Което в нормалните демокрации не само не се практикува, ами направо си е и неприлично.
И второ, че сега комай ни очаква нещо пак такова, сиреч ненормално и неприлично. Дори и да приемат „непартиен” кандидат, от БСП ще му наложат партиен „надзорник” под формата на вице.
После те ще се скарат. И пак ще се върнем към филм, който вече сме гледали…
Май това искаше да каже и Стефан Данаилов, макар и в неговите артистични форми.
Зад тях обаче се крие и една тъжна вест – че с номинацията, която „ще обяви”, а иначе казано – просто „ще заслуша” на 14 август вече предварително решената от ръководството, националният съвет на БСП ускорено ще поведе партията към пропастта на поредната изборна загуба,източник/pik.bg/.
Ама то ръководството на БСП май е съставено предимно от мазохисти. Обичат да преодоляват трудности. А когато няма такива, задължително първо да си ги създават.
За да имат какво после да преодоляват…
Вашият коментар