снимка: infonews.bg
На 21 септември Стивън Кинг навърши 69 години.
За Йордан Славейков той е Кралят. И не само за него.
Според Краля на хоръра предположението, че количеството никога не произвежда качество, е налудничаво, снобско и очевидно неправилно, източник /webcafe.bg/.
1989 година. Година на шокови промени. Много неща се промениха. Промени се всичко. Животът се промени. Аз се промених: влюбих се. В Краля.
Вестник “Септемврийче” спря да излиза и на негово място за кратко време, вероятно колкото да се изперат едни пари, започна да излиза вестник, тийнейджърски (беше нова дума тази) – “Кой (не) си ти?”. Цветен. Пъстър. Шарен. Многолик. Смел.
В един от броевете му излезе първа част от разказ. Казваше се “Вампирът”, написан от някой си Стивън Кинг.
Любов от първа страница. Съдбовна.
Докато четях, разбрах, че има на света един непознат за мен човек, който говори на непознат за мен език, но който човек знае до най-малка подробност и разбира ужаса ми от тъмното, знае и вярва, че е нужно да заключвам вратата на гардероба, защото там има нещо. Нещо зло, което през деня го няма, но нощем иска да излезе и да стигне до леглото ми, и да полепне по мен, докато аз не мога да помръдна или да извикам.
Плаках от облекчение. С нетърпение чаках следващия брой на вестника. И направо обезумях. Продължението на разказа липсваше. Нямаше го и в следващия, и в по – следващия брой. Разгневих се. Даже писах писмо до редакцията. Не получих отговор.
Няколко месеца по-късно в подлеза на Централна гара видях книжка с меки корици. Плъзнах поглед по нея. И се заковах. И сърцето ми изпомпа една кофа адреналин вместо кръв. Автор на книжката с разкази беше Стивън Кинг.
Прочетох още във влака “Нощна смяна” – там беше и разказа за вампира. Дочетох го. Така самотното дете, което бях, си намери много приятели. И разбра, че не е само. Много важно знание, много ценно.
Да си малък. Сам. Да те е страх. И да разбереш, че някъде в света има деца на твоята възраст, които точно като теб са сами. Малки. Слаби. Уплашени.
Защото там му е силата. Кинг не само и не просто пише. Не само и не просто създава убедителни персонажи. Това го може всеки среден писател.
Стивън Кинг успява да пише за всеки един от милионите си читатели по света. Лично.
Неговото писане е персонално. Той познава точно моите страхове. Знае точно за моята вяра в това, че светът, който населяваме, не е единствен, че няма как да е. Знае кое е и къде се намира мястото, което той нарича Териториите, а аз по мой си начин.
Той споделя моето усещане, че злото е навсякъде около нас. Че има зло и Зло. Че понякога обикновеното, делнично зло е по-страшно от хиляда Хитлеровци накуп. Стивън Кинг знае, както аз от опит знам, че в малките градчета и селца, далече от цивилизацията на големите градове, хората са подвластни на желанието си да причиняват злини.
И ЧЕ АКО НЕ МОЖЕШ ДА ЗАПАЛИШ ОТ ЧЕТИРИТЕ КРАИЩА ГРАДЧЕТО, В КОЕТО ЖИВЕЕШ!!!, Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ВЕДНАГА ДА ГО НАПУСНЕШ.
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайнa.
Димитър Димитров
Вашият коментар