снимка: Агенция “МОНИТОР”
38 години от най-трагичния воден инцидент у нас за последните десетилетия отбелязаха близки и приятели на 65 загинали навръх 7 ноември, 1978 година. Трагедията става при обръщането на понтонен мост между двата бряга на Белослав и хората загиват, удавени в студените води на плавателния канал, свързващ Варненския залив с Пристанище Варна Запад. Връзката между двата бряга тогава се осъщеествява с пешеходен понтонен мост за единично преминаване и с ферибот – за превоз на големи групи хор и автомобили. Главната причина за жестокия инцидент е неспазване на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала море-езеро, разделящ тогавашното село Белослав. На 7 ноември там се провежда традиционния голям събор, послучай празника на селото, припомня Дарик Варна. Хиляди хора от региона са на гости при свои близки в Белослав. Къщите са от едната страна на канала, а жп-гарата и шосето – от другата. Към 18 часа стотици хора се събират в очакване да преминат от другата страна на канала, за да хванат от гарата извънредния влак до Варна. Никой обаче не иска да чака ферибота и всички хукват по нестабилния, дълъг 150 метра понтонен мост. От тежестта им той се накланя и преобръща. В дълбокия над 12 метра плавателен канал попадат около 100 души, сред които много жени и деца. „Хората висяха като гроздове на обърнатия понтон. Беше доста студено“, спомня си капитан Никифор Герчев, който по онова време е началник на Аварийно-спасителната служба и е сред участниците в спасителната операция. Прожектори осветяват хората, викащи за помощ от водата. Една от картините на трагедията свидетелите никога няма да забравят – плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея, което има късмет и е спасено. В спасителната операция се включват всички средства на бреговата охрана във Варна. Хората на брега също скачат във водата, за да помагат на давещите се. Използвани са и въжета, връща лентата назад кап. Герчев. Сред спасителите в онази трагична ноемврийска вечер бил и затворник в отпуск, за който се твърди, че успял да спаси 15 души, които извадил от студената вода. Заради самоотвержените му действия по-късно присъдата му е отменена. „Спасяването започна веднага с всички възможни средства, но паниката беше голяма“, спомня си капитан Александър Първанов, който по онова време е зам.-началник на Държавната инспекция по корабоплаване. „Хората пищяха. Чуваха се ревове и плач. Жестока трагедия. По-тъжна картина не съм виждал въпреки, че съм участвал и в други спасителни акции“, споделя той. Операцията продължава две денонощия, като в нея се включват всичките 10 водолази от Аварийно-спасителната служба във Варна. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те били затиснати от тълпата и не могли да изплуват. Други били захлупени от обърнатия понтон. „Загиналите бяха 63 души, лично съм ги броил. Спомням си един човек, който се беше удавил, но стискаше чантите си. Друг беше прегърнал тиква, която са му подарили“, спомня си днес кап. Първанов. Според кап. Герчев, още двама удавени са открити 2 дни след инцидента, като общия брой на жертвите става 65. Анализите след трагичния инцидент установяват, че дългата 150 метра плаваща пътека между двата бряга не е била подготвена за пресичане на хора, след преминаване на танкера „Въча“. Понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата. Нито охраната, нито спуснатата бариера спират напиращите да преминат по плаващата пътека, предназначена само за единично използване. Това го пише и на табелата с инструкции на брега. Една група „юнаци“ от няколко наперени, достатъчно добре почерпени мъжаги, вдига бариерата. Видяли това, другите чакащи се юрват след тях по нестабилния понтонен мост. Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква критика. Тези, които са били охрана на брега, не са могли да спрат тълпата и трагедията се случва. На 3 години затвор са осъдени морските старшини, обслужващи моста в злополучната вечер. След голямата трагедия, плаващото мостово съоръжение е премахнато и оттогава пътната връзка между двата бряга на Белослав е само с ферибота. За трагедията в онзи злополучен 7 ноември днес напомня само паметника на Южния му бряг, /Агенция “МОНИТОР”/.
Вашият коментар