Който сее вятър, жъне бури

Който сее вятър, жъне бури

снимка: VNews.bg

Турция е изправена пред най-тежката вътрешнополитическа криза и най-големия хаос от създаването си през 1923 г.

Ужасяващият терористичен атентат в нощния клуб “Рейна” в Истанбул беше предизвестен много преди стрелките на часовниците да започнат да отброяват последните минути на 2016 година. През изминалите седмици шарлатани, наричащи се “имами” и ”ходжи”, сипеха в социалните мрежи огън и жупел срещу новогодишните празненства. И без капчица свян обявяваха привържениците на западния начин на живот за “неверници”, превръщайки ги по този начин в потенциална мишена на атентати, източник /VNews.bg/.

Терорът ще продължи

Затова въпросът не беше дали, а къде ще ударят въоръжените радикални ислямистки терористи в новогодишната нощ? Затова и полицията в Истанбул разположи 17 500 служители на реда, за да предотврати кървава баня. Пред нощния клуб “Рейна” обаче имаше само един полицай, който беше застрелян от атентатора, преди последният да избие и да рани много хора.

Сега можем да говорим колкото си искаме с езика на конспирацията. Факт е обаче, че Турция е изправена пред най-тежката вътрешнополитическа криза и пред най-големия хаос от създаването си през 1923 година. Заслепен от голямата си цел – да превърне Турция в президентска република и да властва като едноличен лидер над страната и народа си – Ердоган допуска грешки, които са равносилни на самоубийство.

Отдавна отминаха времената, когато Реджеп Ердоган беше в очите на ЕС и Германия реформатор. Вместо да води уверено напред към членство в ЕС една стабилна (икономически и политически) и ориентирана към съвременните ценности (културно) Турция, той проигра безвъзвратно доверието към себе си. Вместо да продължи някогашния курс на помирение, Ердоган тръгна на открита конфронтация с кюрдите. След парламентарните избори от 7 юни 2015 г. (де факто анулирани от Ердоган) при терористични атентати в Турция загинаха близо 1500 души и много бяха ранени. Реалистичната оценка на положението в страната говори за това, че ще има и много други кървави атентати – с непредвидими последици за икономиката на страната, турската лира и не на последно място за туризма. Негативните последици от това вече се усещат болезнено.

Предизвикателството Сирия

За Ердоган обаче няма връщане назад. Той ще трябва да продължи да се сражава в Сирия – на страната на Русия – докато не бъде победена “Ислямска държава” (ИД). Ще е принуден да води тази битка срещу една организация, срещу която първоначално той беше много въздържан, а сега вече не може да се отърве от нея. В същото време турската армия воюва и срещу сирийските кюрди, за да им попречи да създадат кюрдска зона по протежение на турската граница. Турция воюва и на още един фронт – срещу движението на ислямския духовник Фетхуллах Гюлен, което турското правителството смята за терористична организация. Дотук са уволнени повече от 100 хиляди държавни служители, а над 40 хиляди души са арестувани заради предполагаеми връзки с движението на Гюлен. Убедителни доказателства за това обаче до този момент не са представени.

Ако Ердоган иска да си възвърне поне малка част от доверието – вътре в Турция и навън в чужбина – той трябва да промени много неща. Например да не се задоволява само с писмена декларация, когато бъде извършен атентат като този в новогодишната нощ, а да се ангажира лично в издирването на извършителя/извършителите; не просто да се дистанцира, когато някой заплашва онези, на които са скъпи европейските ценности и предпочитат друг начин на живот, а да задвижи подчинените му правосъдие и полиция, за да елиминира такива заплахи.

И още нещо – Ердоган трябва да престане при всеки удобен повод да напада открито ЕС, и най-вече Германия, че подкрепяли и давали подслон на терористи и терористични организации.

Господство на произвола

Правовата държава в Германия означава, че никой не може да бъде осъден, ако преди това не е била доказана безусловно неговата вина. В Турция – и преди, и сега – важи друго правило: за да бъдеш задържан и разследван, е достатъчно дори само да имаш различно мнение от това на държавната власт. И не обвинението трябва да доказва вината на задържаните, а обратното – обвинените трябва да доказват своята невинност.

Затова сега над 170 журналисти, писатели и учени са в затвора, където заради обявеното извънредно положение са подлагани на разпити, продължаващи до пет дни, преди да имат възможност да разговарят с адвокат. Така Турция просто няма да може да се противопостави успешно на предизвикателствата пред нея през XXI век.

Подобни новини

Вашият коментар