Първан Симеонов, „Галъп интернешънъл“: Новият кабинет има шанс да остане по-дълго, защото българите са доста уплашени от случващото се по света

Първан Симеонов, „Галъп интернешънъл“: Новият кабинет има шанс да остане по-дълго, защото българите са доста уплашени от случващото се по света

снимка: Агенция “ФОКУС”

Водещ: Президентът Румен Радев днес връчи на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов проучвателен мандат за съставяне на правителство. Преди това ГЕРБ и Обединените патриоти подписаха коалиционно споразумение. Малко над 49% от българите имат положителни очаквания за новия парламент, а 24% отрицателни. Това са пък част от изводите от ново проучване на „Галъп интернешънъл“. Добър вечер казваме на директора на агенцията Първан Симеонов. Здравейте.
Първан Симеонов: Здравейте.
Водещ: Господин Симеонов, как това одобрение към парламента, което отчитате към този момент, се съотнася с доверието към предишни парламенти в самото начало на мандата им?
Първан Симеонов: Първо това са очаквания, а не доверие към парламента. Доверието в парламента остава трайно ниско в България. Разбира се, то ще отскочи малко нагоре, както при всеки нов парламент. Второ, тези очаквания за новия мандат звучат леко следизборно. В такава ситуация винаги победилият електорат и влезлите в коалицията електорати изказват положителни нагласи. И трето, все пак не забравяйте, че това е парламентът, той е съсредоточие на партийното, тоест нещо, което в България традиционно не е обичано. С две думи бих определил ситуацията като нормална за началото на всеки един нов мандат с повишени позитивни очаквания, но без особен ентусиазъм, защото в България особеният ентусиазъм досега е идвал, за добро или за зло, само, когато са идвали нови, големи харизматични играчи. Нови месии. Случаят не е такъв. Настоящият месия не е нов, започва трети мандат. Така че нормално е дори и тук да има известно износване, но очакванията са високи, доколкото е възможно, пак казвам, без въодушевление високи, защото на този кабинет и на този мандат се гледа като на ключ към осигуряване на някаква стабилност и лекичко усмиряване на политическите духове, които оставиха мнозина с усещане за политическа нестабилност. Явно хората са се уморили от тази политическа нестабилност.
Водещ: Вниманието през последните дни, съвсем разбираемо, е концентрирано не толкова към парламента, а по-скоро към бъдещия кабинет. ГЕРБ и Обединените патриоти дълго и внимателно обсъждаха така нареченото „коалиционно споразумение“, но въпреки това често чуваме тезата, че това ще бъде кабинет, който няма да издържи дълго време. Все пак това коалиционно споразумение, макар и да не го познаваме в детайли, гаранция ли е за един пълен мандат на правителството?
Първан Симеонов: Не, разбира се, но е сериозна стъпка в тази посока, защото те имат много обеци на ухото, много научени уроци от предишни неуспешни опити. Дори ако ме питате имат шанс по-дълго да останат, защото българите са доста уплашени от случващото се по света. В такава ситуация голяма част от хората търсят познатото, търсят сигурност. Търсят онова, което ще им даде усещане за предвидимост. Точно това им предлага в момента Борисов. А защо казвам уплашени, вие цитирахте част от данните от изследването, но ако погледнете какви са нагласите след референдума в Турция например, ще видите, че голяма част от българите се боят директно, две трети от запитаните се боят директно за страната. И не случайно голяма част от идеите им за намаляване на вота от Турция срещат, макар и не в крайност, срещат разбиране, срещат подкрепа. Всякакви идеи за уседналост, за намаляване на външното влияние върху духовната сфера, идеите дори за заличаване на регистрация на партии, които се смятат за етнически. Всичко това показва, че има сериозното усещане за външна намеса в нашите вътрешни работи. Външна намеса, струва ми се, свързана с текущото ръководство в Република Турция, така го възприемат хората, по всичко личи. И не случайно ние решихме да проверим дали все пак българите стигат до крайности в това. Слава Богу, не. Примерно ако ги питаме одобряват ли двойното гражданство, те ще ви кажат не. Ако ги питате, а българите в Западна Европа и Северна Америка, те ще ви кажат българите в Западна Европа и Северна Америка са българи като нас. Така че българското общество, поне засега, реагира на всичко случващото се в света с нарастваща тревога, все пак с мъдрост или все още с мъдрост и най-вече с търсене за стабилност и сигурност. Питахме сигурност или права, близо две трети от хората казаха – сигурност. Този резултат дори изглежда леко плашещ, но ясно показва, че обществото ни в момента търси стабилизационни опции, преди всичко.
Водещ: Ясно е, че едно социологическо проучване не може да даде отговор на въпроса „защо“, то само измерва нагласите в една или друга степен и в този ред на мисли, може би алогичен е въпросът ми, но все пак вие сте достатъчно вътре в материята – и на социологията, и на политологията, за да чуем вашето мнение за факта, че над 63% от българите, виждам в изследването ви, смятат, че референдумът в Турция има опасност за страната ни.
Първан Симеонов: Вижте, този въпрос и преди референдума да беше зададен, щеше да покаже сходни нива подозирам. Причините са няколко. Преди всичко има една голяма комплексна причина, в България външното влияние е когато се мисли през Турция се мисли като опасност, когато се мисли през Русия не се мисли за опасност, когато се мисли през Щатите зависи от разкази, когато се мисли през Европа пак зависи от разказа, тоест кой е разказвача. В България има историческо недоверие към Турция и това е нормално, не казвам, че е добре, казвам, че е обяснимо. От друга страна, българите, според мен, много ясно правят разграничението между турската държава и турския народ, които са традиционни наши, включително на битово ниво, изрядни съседи. Но те виждат в новите ветрове в Турция виждат опасност. И това е втората, по-скоро, ситуационна, причина. Тоест има една дълготрайна причина, има и една ситуационна. Има и поредица конкретни поводи. Например предизборната ситуация, в която имаше редица изявления на турски официални представители. Разбира се, ние не изключваме и политическата употреба на тази тема в България, защото мнозина в България спекулират със страховете на хората, няма какво да се лъжем. Но все пак, каквото и да се говори, факт е, че опасенията на българите остават и факт е, че примерно тези идеи, които бяха лансирани напоследък, идеи, които да се опитат да намалят вота в Република Турция, се харесват за добро или за зло. Разбира се, нищо не се харесва повече от увеличаването на минималната пенсия, което се одобрява в, струва ми се, 93% от случаите. Дори не си направих труда да запомня числото, което получихме защото това на практика означава доста сериозна подкрепа. Всичко това показва доста ясен и предвидим обществен инстинкт, общество, което се бои, общество, което иска стабилност и повече пари. Какво по-нормално.
Водещ: Тази идея за увеличение на пенсиите, първоначално с 20 лв., срещна сериозни упреци от страна на опозицията. ГЕРБ и Обединените патриоти бяха обвинени, че са продали гласовете на хората за 20 лв., но очевидно гражданите не разсъждават така, не я примат така, след като 93% от тях одобряват тази първа стъпка?
Първан Симеонов: Вижте, подобни сондажи, длъжен съм да кажа като изряден в стремежите си изследовател и като представител на марка, която е свързана с дълготраен опит, длъжен съм да кажа, че обществото в такива сондажи не показва какво мисли, а показва какво чувства, показва инстинктите си. Да, няма обществена размисъл сериозен на тема „пенсии“, защото повишаването на минималната пенсия води след себе си поредица от замисляния като – „А защо минималната пенсия, ами другите ще повишат ли, ами защо тези най-малко заслужаващите всъщност ще получат най-сериозен отскок“. Ами това не е ли настройване на едни пенсионери срещу други. Този дебат, като че ли, ако ще се случва, тепърва ще се случва в по-сериозна степен. Поне засега общественият инстинкт е „да вземем ли повече пари“, „да, дайте повече пари“. А няма обществено замисляне, така че, ето ви още един фактор, който води по-скоро към този начален кредит на доверие, който новото управление ще има. То ще изглежда социално в очите на българите, поне в първите свои месеци и това му дава определен комфорт.
Водещ: Казахте също така, че освен тази социалност българите в момента търсят и сигурност. В този смисъл обаче възможно ли е, така, бъдещият кабинет да се пропука в разговорите, които предстоят да се водят по отношение на конкретните имена в правителството?
Първан Симеонов: Възможно е, разбира се, но не е най-вероятно то по няколко изключително прости причини. Първо, Патриотите знаят, че това е техният момент. Те са приемлив партньор, участват във властта директно за пръв път. А на всичкото отгоре знаят, че долепяйки се до властта, те ще започнат лекичко да търпят предизвикателства за своя рейтинг. Значи партньорите знаят, че няма път назад сега, особено при тези обществени настроения, в които обществото по всичко личи иска някаква стабилност, показва умора от тези вибрации постоянно турболентни за политическия процес. ГЕРБ също знаят, че няма път назад. Те очевидно нямат правото сега да развалят всичко за трети, или за не знам кой път. Всичко това ме кара да смятам, че едните и другите в хода на преговорите разбира се, че ще вдигат цена, но в крайна сметка ще се разберат.
Водещ: Можем ли да очакваме някаква своеобразна приемственост със служебния кабинет? Задавам ви този въпрос, защото така публикуваха колеги, включително версии, че ще има министри, които няма да са нито от ГЕРБ, нито от Обединените патриоти, а по-скоро от служебния кабинет, макар че Деница Златева вече отказа. Има ли такава вероятност, такава приемственост да се случи?
Първан Симеонов: Вижте, Борисов е такъв напоследък, в последните години, иска да обединява. Той вероятно ще потърси един турчин за кабинета, ще потърси някакъв „син“ човек, не казвам дали ще намери, дали ще му се получи. Както видяхте даже потърси и „червени“. Естествено, че ще потърси някаква приемственост от страна на служебния кабинет. Между другото служебният кабинет дава възможност за такава приемственост, защото като че ли той остава равно отдалечен от всички. Освен, че направи изборите, което беше най-голямото предизвикателство, издържа и другото предизвикателство да остане равно отдалечен от всички. Най-доброто доказателство е това, че всички му се карат. И ГЕРБ и БСП се дистанцират от него. Но вътре в този служебен кабинет има хора, които вероятно биха могли да продължат напред. Вижте, в кабинетите в България има две ведомства, които винаги показват приемственост. Това са „външните“ и „военните“. Там България няма особени волности, няма особено право на волности, защото геополитическата игра това са НАТО-вски министерства. Тоест там са праволинейни евроатлантици от тези министерства, който и кабинет да дойде – ляв, десен, центристки, служебен или не толкова служебен. Така че може да има приемственост, още повече че, пак казвам, нали, Борисов сега това показва, това демонстрира, това търси – приемственост, обединение, помирение и прочие.
Водещ: По всичко личи, че след броени дни служебният кабинет ще бъде вече в историята. Ако трябва да се обобщи работата на този служебен кабинет, макар че преди малко казахте очевидно положителна оценка, но какво можем да добавим?
Първан Симеонов: По-скоро толерантна оценка от страна на обществото. Нашият сондаж ясно показа, че двете компоненти на този служебен кабинет, а именно – президентът и самият служебен кабинет, защото един служебен кабинет е функция на президента в крайна сметка, двете компоненти се оценяват положително. Разбира се поредица изследвания показват, че президентът в момента е най-рейтинговата фигура в България. Това е нормално. Служебният кабинет, разбира се, се приема доста по-сдържано, но пак бих казал толерантно. Що се отнася до президента и идеите, които той повдигна по-скоро интуитивно се харесват на българите и това е нормално, защото това са идеи, които казват ограничете вота от югоизток. Това няма как да не се харесва на българите, за добро или за зло. А що се отнася до служебният кабинет преобладаващата оценка е по-скоро неутрална. А защо е така? Първо, защото служебният кабинет успя да направи избори, които всички приеха. Никой не оспорва изборите. Това е най-важната работа на един служебен кабинет. Второ, защото служебният кабинет беше свързан с една фигура, каквато е Огнян Герджиков, която не предизвиква полярни мнения, това е консенсусна фигура. Даже мнозина го обвиняват, че е прекалено консенсусен, тоест прекалено мек. И третата причина, която този кабинет по-скоро ще остане не с лошо в спомените на българите, това е фактът, че той наистина демонстрира една равна отдалеченост от всички, от основните на политическия терен. В крайна сметка основната работа на един служебен кабинет е да не се набива много на очи. Неговата работа е да осигури спокойствие. Тези успяха, източник /Агенция “ФОКУС”/.

Подобни новини

Вашият коментар