снимка: Капитал
За разлика от инсталирането на панелите процедурата по узаконяване на инсталацията може да се окаже доста по-сложно занимание
Макар и бавно, все повече соларни панели се появяват по покривите на частни жилища в България. В повечето случаи при избора на инвестиция в тях надделяват ентусиазмът и желанието за екологичен начин на живот над бързите печалби – средната възвращаемост на вложението е 7-8 години. Технически подобно начинание не е по-сложно от остъкляването на терасата (самите панели се инсталират между 1 и 7 дни), но това не важи за съпътстващите административни и регулаторни процедури. По-лесният начин за изграждане на слънчева централа е, ако енергията се използва изцяло за битови нужди. В случай че токът ще се продава на местното електроразпределително дружество, е важно да се знаят допълнителните такси, данъци и ангажименти, източник /Капитал/.
Става ли по-изгодно
През последните две години се наблюдава тенденция, която прави инвестицията във фотоволтаични централи все по-изгодна. „Цената на оборудването на фотоволтаичните системи и по-специално фотоволтаичните модули за този период са паднали с 35-40%, като това понижение продължава и в момента. Същевременно технологията напредна и клетките подобряват единичната си мощност“, обяснява Красен Матеев, оперативен директор в „Солар про“.
В момента най-изгодни са модулите на китайските компании, макар че много от тях се произвеждат и в Европа, Турция, Малайзия, Виетнам и Южна Африка. На пазара се предлагат и немски панели, които обаче са с около 20% по-скъпи, но са с по-добро качество и дизайн. Все пак най-голямото перо в инвестицията си остава покупката на оборудването.
За да прецените дали е изгодно да имате собствена централа, е важно да вземете предвид всички възможни разходи и приходи от подобно начинание (виж таблицата). Постъпленията са изчислени на база средногодишното производство на фотоволтаиците за страната (1340 часа), като трябва да се има предвид, че за различните райони то варира.
Колко панела да сложа
След като идеята узрее, е важно да се прецени техническата страна на нещата. Важно е с какъв покрив разполагате. В най-добрия случай той трябва да е скатен с южно изложение, коментира Красимир Данаилов от „Евродизайн енерджи“. По думите му, ако покривът е плосък, между панелите трябва да има отстояние, така че да не се засенчват, което не се налага при скатния. Северното изложение пък не е за предпочитане, тъй като това ще намали производството на електроенергия.
Броят на панелите не зависи само от размера на покрива (един панел с с големина от 1.7 кв. метра), а и от мощността, която ви е необходима. Aко инсталацията ще е изяло за собствена употреба, е добре тя да бъде с по-малка мощност от тази на сградата, за да не се налага връщане на електроенергия в системата или изключване.
Трудно обаче една фотоволтаична система от 5 киловата (35 кв. метра покрив) може да задоволи цялото потребление на електроенергия на една еднофамилна жилищна сграда. Оптимално е тя да произведе около 20-40% от необходимия ток, коментира Матеев. Пълна независимост може да се постигне чрез използване на система за съхранение на енергия. Освен това през зимата, когато сметките за ток и отопление са най-високи, слънчевите часове са най-малко, а през лятото е обратно.
„Тъй като слънчевите централи произвеждат ток основно през деня, когато консумацията на домакинствата е най-малка, вариант е да се сложи допълнителна батерия, която да съхранява произведената енергия дотогава, докато има нужда от нейното използване. Това обаче ще оскъпи инвестицията и е по-практично за сгради, които са в райони без електрозахранване или с чести прекъсвания“, обясни Данаилов.
Обикновено гаранцията на един фотоволтаик, че производителността му ще се запази през целия период на експлоатация, е 20 години. Това обаче зависи и от метеорологичните условия.
Въпрос на срокове
За разлика от инсталирането на панелите процедурата по узаконяване на инсталацията може да се окаже доста по-сложна, особено ако част от нея се продава. Обикновено клиентите трябва сами да придвижват необходимите документи, което изисква предварително запознаване с процедурата.
Подводни камъни не липсват. Един от тях е, че повечето общини не са запознати със законодателството и процедурите в тази област. Точно затова всяка община действа по различен начин и може да изиска допълнителни документи и съгласувания, които не са нужни по закон. Друг проблем, който може да се срещне, е, че процедурите не са напълно изчистени на локално ниво и в самите електроразпределителни дружества и общинските институции, които нямат изчистен път на процедурата и ясно изразени стъпки и бланкови документи, което понякога води до много голямо забавяне“, коментира Матеев.
По закон при разпределителните дружества всяка стъпка трябва да отнеме до 30 дни, а в общината до 14. „Ако няма излишни спънки, административните процедури ще отнемат около 3-4 месеца“, коментира Малинка Николова, председател на Българска соларна асоциация. „През 2012 г. инсталирането на 5-киловатова централа ми отне половин година, макар че всичко вървеше в срок. Сега се предполага, че трябва да става по-бързо“, коментира Петко Петков, собственик на централата.
Да продавам или не
Една от възможностите за по-лека процедура е токът от фотоволтаичната инсталация да се използва изцяло за собствена употреба. Подобен избор започва да става все по-логичен и от икономическа гледна точка. „През последните две години потребителите предпочитат системи, които се ползват изцяло за собствено потребление“, коментира Красен Матеев. Причината е, че преференциалната цена, на която тази енергия може да се продаде, започва все повече да се доближава до тази на регулирания пазар. Движението на цените на свободния пазар, откъдето вече може да купува всеки, пък е нещо непредвидимо. Само за последния месец там има увеличение от 10% и тенденцията е цените там да се запазят сравнително високи, коментира Матеев.
Продажбата на част или на цялата произведена енергия изисква и допълнителни разходи по присъединяване към електропреносната мрежа, които могат да достигнат значителна сума и да отнемат доста време.
Отделно от това производителите на енергия, които я продават, имат куп задължения като това на всеки десет месеца да подават справки в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за количеството произведена енергия, които служат за издаване на сертификат за произход на тази енергия. Ежемесечното фактуриране на енергия също е сред задълженията на производителите й. Допълнителен разход е месечната вноска от 5% върху прихода на инсталацията във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и разходите за балансиране. Не трябва да се забравят и 10% корпоративен данък, както и счетоводно приключване на годината. Така на фона на прихода, който може да бъде постигнат от една 30-киловатова централа (виж таблицата), печалбата, ако не напълно непостижима, би била минимална. Матеев признава, че самият той не би се наел да продава електроенергия от покривната си инсталация, в случай че сега започне процедура по инсталация на система.
Смесеният вариант, при който част от енергията се използва, а останалата се продава, също не се препоръчва, тъй като това може и да не донесе допълнителен приход и изпълнението на всички посочени по-горе административни изисквания.
Вашият коментар