Да си поговорим за секс. И тормоз

Да си поговорим за секс. И тормоз

снимка: Капитал

Това е проблем, чието решение изисква промяна в нагласите и обществена чувствителност

Колко пъти ви се е случвало, докато вървите по улицата, някой да ви подсвирне, колега да ви подмята двусмислени реплики или непрестанно да ви кани на извънработна среща въпреки категоричния ви отказ? Ако сте жена, отговорът може би варира от “много” до “безброй”, източник /Капитал/.

Всеки от тези примери се вписва в законовата дефиниция за сексуален тормоз в България. Въпреки това информираност по темата липсва както от страна на жените (които са обект на такъв тормоз в непропорционално по-голяма степен), така и от страна на мъжете. “Много често жените не разбират и не могат ясно да си дадат сметка какво означава сексуалният тормоз, а мъжете не винаги разпознават не-то като твърда и ясна позиция”, коментира Мира Добрева от “Български фонд за жените” (БФЖ).

Сексуалният тормоз наред с други посегателства срещу правата на човека трудно пробива завесата на обществено значимите теми и тази тъжна констатация е валидна не само за нашите географски ширини. През последната година все пак станахме свидетели на много по-открит разговор по темата. Безпрецедентният брой обвинения в сексуален тормоз и по-сериозни престъпления от сексуален характер срещу холивудския продуцент Харви Уайнстийн (над 60), дългогодишния коментатор и лице на Fox News Бил О’Райли (6) и настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп (15) отключиха масивна обществена реакция. Маршът на жените във Вашингтон, хаштагът #MeToo, серията признания, направени от жени в институциите на Европейския съюз, са само някои от примерите. Реакцията е остра, но тя сякаш идва от средите на независимите, добре информирани жени, без да е представителна. Нещо повече – мнозина се опитаха да прехвърлят вината върху самите жертви или изобщо поставиха истинността на историите им под въпрос.

Сексуалният тормоз и други форми на насилие въобще не се разпознават, смята Диляна Маркова, експерт по международни програми във фондация “Асоциация Анимус”. Тоталната липса на разбиране по темата и обществен дебат се затвърждава от безброй статистики. Според данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП) между 45% и 55% от жените в ЕС са били жертва на сексуален тормоз след навършване на 15 години. Изразено в числа, това означава от 83 млн. до 102 млн. жени. Според друго изследване на Евробарометър жените в ЕС считат сексуалния тормоз за много по-разпространен феномен, отколкото мъжете, като междувременно знаят много по-малко за правата си.

Това не са просто претенции

“Начинът на говорене е отражение на схващанията и нагласите на едно общество.”
Диляна Маркова, експерт по международни програми, фондация “Асоциация Анимус”

“Малко хора са наясно със същността на сексуалния тормоз и това е въпрос на говорене, на промяна на обществените нагласи, на осведоменост”, коментира Маркова. Проучване на Комисията за равнопоставеност в САЩ от 2016 г. посочва, че 25% от жените са били жертва на сексуален тормоз на работното място. Щом терминът бъде разяснен, процентът се качва до 60%. Затова е особено важно, първо, как се дефинира сексуалният тормоз и, второ, какви са наказанията.

Сексуалният тормоз може да се разглежда като форма на дискриминация, изразена в наравнопоставеност между жените и мъжете, или като форма на насилие, основано на пола. В действащия в България Закон за защита от дискриминация е избран първият подход. Самият акт е разписан като феномен в рамките на професионалната заетост, а предвидените санкции са насочени към работодателя, т.е. конкретният извършител може да търпи единствено дисциплинарни мерки, но не и наказателна отговорност. В производството по закона тежестта на доказване е обърната – ответникът трябва да докаже, че не е упражнявал сексуален тормоз.

В контекста на ЕС действа Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, позната като Истанбулска конвенция, подписана, но все още нератифицирана от нашата страна. Истанбулската конвенция приема, че сексуалният тормоз е престъпление въз основа на пола, а в ратифициралите я държави актът трябва да бъде криминализиран.

При редките случаи на обсъждане на проблема със сексуалния тормоз за българските законодатели нещата са пределно ясни – равноправие между мъжете и жените у нас има, вижте броя на жените в парламента и достъпа им до “мъжки” (т.е. силови) професии. Според Мира Добрева това разбиране играе доста лоша шега. “Това е изключително вредно и опасно схващане за това какво означава всъщност равнопоставеност на жените и мъжете”, коментира и Диляна Маркова.

Инфографика

Спокоен сън за политиците осигуряват и редицата статистики, в които България доста често е сред лидерите по равноправие. Пример е изследването на АЕСОП, където България наред с Румъния и Полша изпреварва държави с много по-развити политики в това отношение като Дания, Германия и Финландия (виж графиката). “Тази статистика не трябва да се приема буквално”, предупреждава Диляна Маркова. Обяснението за отличната оценка на България не е сложно – по-ниско средно образование, ниска толерантност към всичко в графата “права на човека”, дълбоко вкоренени патриархални норми. “У нас можем да видим в по-голяма степен връщане към патриархалните модели на женско поведение, срещу които жените от западния свят отдавна са се преборили”, смята Добрева.

Само я докоснах, какво от това

“Имаме проблем да разберем отново какво означава феминизъм, че това не е мръсна дума, че това означава истинско и реално равнопоставяне на половете.”
Мира Добрева, ръководител “Грантове и проекти”, “Български фонд за жените”

Едва ли има някой над 20-годишна възраст, който не се сеща за рекламата с напевно “Какво му трябва на човека?”. Тук “човек” значи “мъж”, а каква е нуждата е отговорено ясно – студена бира и жена. Смущаващите разбирания за ролите на мъжа и жената са дълбоко вкоренени, а сексизмът непрекъсното бива легитимиран по всевъзможни начини. Оттук започва и сякаш свършва обяснението на всичко, което се случва. Докато момчетата от най-ранна възраст биват поощрявани да гонят целите си, да нямат задръжки, момичетата са възпитавани да бъдат тихи, да улесняват, да са привлекателни.

Роля има и традиционната маргинализация на жената като обществена фигура. “Ако отворите един учебник по история, почти няма да видите образ на жена. Не е възможно само мъжете да са писали българската история”, коментира Маркова. През март тази година Българският хелзинкски комитет (БХК) обърна внимание, че в София няма нито един паметник на българка. Кампанията “Паметни жени” символично инсталира женски скулптурни фигури из града като форма на протест срещу едностранчивия поглед върху историята.

Тези разбирания също имат отражение върху статистиката – случаите на сексуален тормоз не се докладват на отговорните институции, жертвите рядко споделят проблема си дори със своите близки. Причината често се крие в чувството на притеснение, срам или вина. “Това е свързано с обществените нагласи, с възпитанието за ролята и мястото на жената в семейството и в обществото”, смята Маркова, според която сходни емоции в по-силна степен изпитват и жертвите на домашно насилие.

“Призивите за равнопоставеност често се възприемат като призив за “специално отношение” там, където дискриминацията се е превърнала в норма. Думите са на американската адвокатка Анита Хил, останала в историята като първата жена – жертва на сексуален тормоз, проговорила публично. През 1991 г. изцяло мъжки състав от съдебни заседатели изслушва показанията й срещу номинирания за член на Върховния съд Кларънс Томас. Четиричасовият разпит на Хил и детекторът на лъжата не повлияват на избора на Кларънс Томас, но слагат началото на обществен разговор по темата. Само година след това жалбите за сексуален тормоз към комисията в САЩ се удвояват.

Подобни новини

Вашият коментар