снимка: Капитал
Какво предлага законопроектът на „Обединени патриоти“ и къде са проблемите
През юли депутати от „Обединени патриоти“ внесоха проект на нов закон за защита при свръхзадълженост на физически лица. Това е вторият опит за въвеждане на законодателство, което прилича на т.нар. личен фалит, източник /Капитал/.
Законът приема, че е налице свръхзадлъжнялост, когато задълженията на длъжника са с над 1/3 повече от неговото имущество и очакваните доходи за следващите десет години, но не надхвърлят 150 хил. лв. Когато тази хипотеза е налице, той подава заявление до районния съд, към която има декларация, в която декларира движимото и недвижимото си имущество, получените доходи през последните три години, своите кредитори и длъжници, несеквестируемото имущество, извършените разпоредителни сделки за над 10 хил. лв. през последните пет години, декларация, че длъжникът предоставя на разположение на кредиторите имуществото си и доходите си.
Такси не се плащат, а молителят може да получи правна помощ. Съдът се произнася в едномесечен срок и ако констатира свръхзадлъжнялост, поставя длъжника под защита, като постановява прекратяването на начисляването на лихви, определя несеквестируемото имущество и доходи. След това решение всички задължения стават изискуеми, а обезпеченията (като ипотеки и залози) се запазват.
В продължение на десет години длъжникът няма право да се разпорежда с недвижимото и движимото си имущество. Всяко ново имущество, което той придобие над несеквестируемото, се използва единствено за удовлетворяване на кредиторите. След изтичане на десетгодишния срок всички непогасени задължения, възникнали преди откриване на производството, се погасяват.
За същия период длъжникът няма право да участва в търговски дружества, да бъде избиран за управител, а освен това не може да учредява ипотека върху несеквестируемо имущество.
Сравнен с други сходни закони, българският проект е поне два пъти по-кратък, което означава, че има редица положения, които остават неуредени. Основният проблем от закона се вижда от заглавието му. Той е насочен от момента, в който физическото лице е обявено в свръхзадлъжнялост, но не регулира отношенията преди това. Няма множество съществуващи механизми от търговската несъстоятелност (прихващане на вземания например), оздравителен план… Не е уреден въпросът със съмнителните сделки от предходен период. Периодът от 10 години, който се предвижда, е без еквивалент в Европа (най-консервативният в Германия е шест), в който на всичкото отгоре правото на труд е силно ограничено.
Основният проблем с подобен проект не идва от самия закон, а от нискокачествено законодателство в почти всеки клон на правото.Така например има закон за собствеността от 1951 г., който дава оскъдна и неясна уредба на правото на собственост и неговата защита. Също така има производства по новия граждански процес, като например делбата, които са възприети почти без промени от гражданския процес от 1952 г., има закони за реституция, която все още не е приключила. По този начин например споровете за собственост и свързани с нея делба на съсобственост и за реституционни претенции, които са почти изключително присъщи на физическите лица, незабавно биха засегнали кредиторите в едно производство по несъстоятелност. Освен това концепцията на българското законодателство за свързани лица също е много остаряла. Тя е ключова за ефективно производство за несъстоятелност, защото от нея зависят лесното оспорване на сделки, увреждащи кредиторите, както и редът на привилегиите. Така например разбирането на българското право за това какво е семейство, силно се разминава с действителността у нас, като не включва фактическото съжителство. Това веднага отваря широки възможност на злонамерени длъжници да сключват симулативни и увреждащи кредиторите сделки, които трудно ще могат да бъдат оспорени.
Вашият коментар