От газови обещания напълно се газирахме. Дали пък защото Филчо играе само за себе си и не слуша никого, дори и своите от БСП, нямаме газов хъб.

От газови обещания напълно се газирахме. Дали пък защото Филчо играе само за себе си и не слуша никого, дори и своите от БСП, нямаме газов хъб.

снимка: alo.bg

Проекти за стотици милиони вече осма година се обсъждат, анализират и тепърва ще се строят.

 

Годината е 2009-а а датата – 5 януари. В сградата на “Булгаргаз” в столичния кв. “Люлин” стои дежурният на смяна, който следи за доставките на синьо гориво. Звънва телефонът и след разговора става ясно, че от 6 януари Русия спира транзита на природен газ през Украйна за неопределен период. Това пряко засяга България, чийто единствен доставчик на газ са руснаците, а собствените й залежи са оскъдно малко. На следващия ден кризата е факт и цялата държава е принудена да разчита на хранилището в Чирен и на находището край варненския нос Галата…

След тази история ключови в българския газов сектор станаха думите “диверсификация” и “обещания”. Активно се заговори за изграждането на интерконекторни връзки, реверсивни и аварийни доставки, собствен добив, шистов газ… Започнаха да се лансират и какви ли не екстравагантни идеи…

Какво се промени от тогава?

Веднага след онази криза специалистите от държавните газови компании “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” “запретнаха ръкави” за аварийни доставки на природен газ от Гърция. После бе обявено, че ще се направен и газопровод, който да доставя за страната и региона необходимите количества гориво. Обещанията тръгнаха още от първото ръководство на сформирания по това време Български енергиен холдинг. Нещо повече, намеренията бяха още през 2013-а тръбите от южната ни съседка да се свържат с нашата газопреносна система.

Впоследствие бе решено да се изградят интерконектори и със Сърбия, Румъния и Турция. Проблемът е, че по нашите ширини плановете и практиката по традиция винаги се разминават.

Докъде стигнахме?

На този етап – с много мъки и забавяния, държавата успя да изгради една газова връзка – с Румъния. Тя бе пусната през ноември 2016-а между Русе и Гюргево, само че по нея природен газ може да получава само Румъния. За да “потече” гориво и към нас, е необходимо да бъде изградена компресорна станция на румънския бряг на р. Дунав. Предвидено е това да се случи най-рано през 2019-а.

Всъщност газовото трасе, на което най-много разчита България, е между Стара Загора и гръцкия град Комотини. За неговото изграждане беше създадено българо-гръцкото дружество “Ай Си Джи Би” (ICGB), което ще е и оператор на съоръжението, но проектът се точи вече седем години. Все пак от края на 2017-а тече обществена поръчка за производството и доставката на тръбите, която е на стойност 60 млн. евро. Победител в нея едва ли ще бъде избран в следващите поне три месеца. Тепърва предстои и основният търг за изпълнител на проекта.

Иначе интерконекторът  ще струва около 220 млн. евро, като Европейската комисия отпусна безвъзмездно 45 млн. евро. Други 40 млн. ще дойдат по линия на оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”, а малко над 10 млн. евро ще е финансирането от гръцките еврофондове. Останалото се чака от Европейската банка за възстановяване и развитие, като за целта нашето правителство е отделило държавна гаранция от 110 млн. евро.

Разбира се, заедно с плановете периодично се актуализират и обещанията. Днес ни убеждават, че първите количества природен газ ще потекат по новия газопровод в края на 2019-а. Страната ни има и подписано споразумение с Азербайджан за доставката на 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно от находището “Шах Дениз 2”. Това ще става от 2020 г. през Турция и Гърция – по тръбата от Комотини.

Нови проучвания

Още не изградил набелязаните газопроводи, националният газов оператор ще проучва възможностите за нови газови връзки с Турция и Сърбия. Тази с Турция трябва да се осъществи по трасето Малкочлар-Странджа-Лозенец и да стигне до компресорната станция “Провадия”. Същата станция бе входната точка на неосъществения проект “Южен поток“. Очертава се тя да е водеща и при строителството на хъб “Балкан”.

В проучването на “Булгартрансгаз” се планира и строеж на изцяло нов газопровод от Провадия до сръбската граница в района на гр. Зайчар. За изграждането му дори е проведена първа фаза на процедурата Open Season (неангажиращи заявки). Резултатите от нея са показали, че максималното количество природен газ, което се очаква да постъпва на българска територия, е 54,6 млн. куб. м на ден. Тоест годишният капацитет на съоръжението ще е 17.9 млрд. куб. метра. Така очертано трасето подозрително силно прилича на това на газопровода “Южен поток”, като не е изключено новият проект също да бъде включен в газовия хъб “Балкан”.

Безкрайното трасе със Сърбия

Значително по-изостанали са проектите с другите ни съседи. Планове за интерконектора със Сърбия също се кроят от 2009-а, но досега няма създадена дори и проектна компания (последните идеи бяха газовите оператори на двете страни да изграждат тръбата). За газопровода имаше предвидени средства по програмата “Иновации и конкурентоспособност”- 45 млн. евро, докато не ги прехвърлиха за гръцката връзка. По-същественото е, че българо-сръбското начинание може още дълго да остане във фризера. Във всеки случай през изминалите години Белград е изразявал и становище, че подобна връзка не му е необходима. А колкото до плановете на “Булгартрансгаз”, там е записано, че газовите ни системи ще бъдат свързани между Дупница и Ниш. Още по- оптимистично е твърдението, че “свръзката” ще стане до 2020 година.

Новият стар газопровод с Турция

Сходно е положението и с “турското” трасе. Първоначално се предвиждаше строителството на нов 75-километров газопровод от компресорна станция “Лозенец” в посока Турция, за което при кабинета на Пламен Орешарски имаше подписано и споразумение. После обаче идеята беше променена и днес имаме изградено единствено разширението на съществуващата тръба между Лозенец и Недялско. При откриването му премиерът Бойко Борисов обяви, че вече е възможно по съществуващите газопроводи страната да получава гориво от Турция. Но няма никакви индикации това да се случи скоро. По тръбите се доставя руско гориво за гладната за суровини турска икономика и липсва даже и намек за някакви реверсивни доставки към нас. Впрочем България няма договор дори и за авариен внос на газ от Турция.

Доставки на едро към Македония

При сегашното управление се появяват все по-странни проекти за “диверсификация”. Например доставки на природен газ за Македония, която към момента нито е голям консуматор, нито пък има собствени залежи. Независимо от тези обстоятелства при последната среща на правителствата на Македония и България в Струмица бе подписано споразумение да се проучат възможностите за изграждане на газопровод до Скопие. Дали пък някой от подписващите не е разбрал, че и сега има действащ газопровод между Дупница и Скопие, който стои на 75% празен?

Гордостта – газовият хъб “Балкан”

На фона на цялото дърдорене и малко свършена работа беше представена концепцията за газоразпределителния център (хъб) “Балкан”. На теория в него ще се доставя природен газ от Азербайджан, Турция и Русия, който впоследствие ще се транзитира към Западна Европа. В същия център ще се “влива” гориво и от газовите находища в българската акватория на Черно море. Проучвания се правят в района на Силистар, но сондажите поне засега са малко безрезултатни.

Хъб “Балкан” беше широко рекламиран от премиера Бойко Борисов и пред европейските лидери, при все че още тече предпроектното проучване. За него “Булгартрансгаз“ получи 1.8 млн. евро, а прогнозната стойност на проекта е между 1.4 и 2.4 млрд. евро. Междувременно министри и депутати вече неведнъж са се изказвали, че изграждането на хъба е основен приоритет на българската държава. И че строителството му ще започне още през тази година.

Добрият стар Чирен

Докато се леят щедрите обещания на политиците, някак си всички забравят за развитието на единственото газово хранилище у нас – край врачанското с. Чирен. В момента там се изпълняват два проекта – единият е за модернизацията му, а другият – за неговото разширяване, и по-конкретно за поетапно увеличаване на капацитета му от сегашните 550 млн. куб. м до 1 млрд. куб. метра. Проектът ще се осъществява с помощта на европари (близо 4 млн. евро), но е все още в подготвителна фаза. На по-късен етап и с нови средства капацитетът трябва да достигне 8-10 млн. кубика на ден – колкото е консумацията на страната през зимата.

Още през 2015-а “Булгартрансгаз” започна два нови сондажа за разширяването на “Чирен” с амбицията през 2017-а капацитетът за дневен добив да се увеличи на 5 млн. кубика. Двата сондажа струваха на компанията близо 21 млн. лв., но и досега оттам не са обявили дали те са приключили успешно. Струва си да се припомни също така, че първите проучвания за модернизацията на хранилището датират от 2009-а и бяха извършени от чешката компания “Моравске нафтове доли” (MND). Изследването струваше 800 хил. евро и само експертите на “Булгартрансгаз” знаят доколко то им е послужило за основа на сегашните дейности.

И отново е януари

Но вече 2018 година. Пак е зима, държавата пак е с един доставчик на природен газ, който отново е Русия и отново транзитът на суровината преминава през Украйна. На линия в офисите си, както през 2009-а, са и служителите на “Булгартрансгаз”. Те, заедно с целия български народ, за поредна година ще разчитат телефонът да не звънне в студената нощ с обяснението, че транзитът е спрял… Защото нито обещанията, нито пръснатите пари за проучвания и анализи няма как да ни стоплят.

 

Подобни новини

Вашият коментар