Патриотичният акт на Патриотите

Патриотичният акт на Патриотите

снимки: Клуб “Z”

Как се спира сделка в името на националната сигурност

Патриотите може би се канят да извършат нещо смислено, един български Патриотичен акт. Само дето шансовете да мине никак не са големи, източник /Клуб “Z”/.

Макар един друг Патриотичен акт (Patriot Act) – специално законодателство, прието в САЩ месец след атентатите на 9/11, да премина за 48 часа през двете камари на Конгреса, за да даде в ръцете на федералното правителство извънредни правомощия в името на борбата срещу тероризма. По-късно президентът Обама удължи с 3 години действието му, но законът спря да действа на 1 юни 2015 г., а с него и тоталното подслушване, което извършваше Агенцията за национална сигурност.

За сметка на това обаче един друг американски закон действа. И в случай че българските депутати искат да свършат нещо смислено за държавността, не за собствените си (офшорни) сметки, могат да се възползват. Foreign Investment and National Security Act или Законът за чуждестранните инвестиции и националната сигурност, чрез който държавата да се намеси и спре сделки, ако прецени, че сигурността е застрашена.

Американската държава има право да се запознае с параметрите на сделки, за които има съмнения, че са заплаха за националната сигурност, както и да проведе разследване, което се прави от Министерството на финансите. Така в САЩ бяха спрени няколко сделки с дружества от Дубай, които искаха да придобият частни фирми. Но в България един фонд от Оман се сдоби безпрепятствено с дялове в две банки, едната във фалит, а компании с регистрация в Дубай придобиха собственост в “Булгартабак холдинг” и други фирми, свързвани с един български депутат. Имаше дори момент, в който депутати бяха готови на всичко, вкл. да прескочат или заобиколят – макар да е невъзможно – Третия либерализационен пакет на ЕС, за да промушат тръбите на “Южен поток” до Паша дере на варненския бряг, т.е. до територия на ЕС.

Сега Патриотите се канят да внесат промяна в Закона за енергетиката, свързана с разширяване на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съобщи го министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Целта на спешните действия е промените да влязат в сила преди официалното приключване на сделка за прехвърляне на собствеността на ЧЕЗ-България, съобщи по БНР депутатът Искрен Веселинов, отчитайки съществен пропуск в законодателството за регулатора.

Странното е, че в закона има разрешителен режим за разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност, а на практика с цялата собственост на дружествата, със съществените части от капитала – няма. Всъщност това е поправката, която смятаме да предложим – при над 20% разпоредителни действия с част от капитала на дружеството да се изисква разрешение от КЕВР. Като КЕВР на база на това да гарантира устойчивото снабдяване на крайните потребители, както и националната сигурност, да издава и съответно да не издава разрешение за това придобиване”, обясни Веселинов.

По думите му КЕВР ще бъде оторизиран, при необходимост, да получава информация от ДАНС и Комисията за защита на конкуренцията. Дотук добре. Но ГЕРБ получиха нови опорни точки, новите реплики включват реторика от времената на Великата октомврийска – заговор, гадове, насъскване срещу партиен враг и колкото се може по-малко говорене по същество. Впрочем, в листовете, от които така старателно и изразително чете пред две парламентарни комисии едноличната собственичка на евентуалния собственик на най-голямото електроразпределително предприятие у нас, имаше от същия чили сос.

Трудно е да повярваме, че премиерът Бойко Борисов ще остави някой друг, бил той и коалиционният партньор, да казва кой ще пуска тока. Предложението на Патриотите не е съгласувано първо на ниво коалиция. А би трябвало. Не, че вярваме в такива измишльотини като коалиционен съвет и прочие маскировки.

Вариантът, лансиран от премиера Бойко Борисов за включване на държавата в сделката всъщност легализира г-жа Върбакова, чантата й “Бърклин” и офшорното и друго силуетно финансиране зад нея. (Всъщност, бихме предпочели вместо чантата на Hermès, която малцина разпознават без помощта на модни спецове, визитка на г-жа Върбакова – какъв университет е завършила, какво е специализирала, каква е експертизата й. )

Защото досега се представя твърде неубедително. Първо каза, че срещу финансирането ще бъдат заложени акциите на българските компании на ЧЕЗ, после – че ще се залагат акциите на нейната “Инерком България”. Пред парламентарните комисии – че предварителният договор не й позволява в дългосрочен план да прехвърля придобитите акции, пред Борисов – че е съгласна държавата да влезе и придобие дял. Кое е истина?

Ако държавата реши да колаборира с Върбакова и сие, за да управляват заедно ЧЕЗ, това е възможно най-лошото решение, което може да ни сполети като потребители. Всичко, което се прави сега обаче, за съжаление е в следварителен режим.

Още една препратка към американския Закон за чуждестранните инвестиции и националната сигурност:

Транзакции, които включват чужди правителства, заплаха за националната сигурност или контрол на критичната инфраструктура, трябва да подлежат на 45-дневно официално разследване, с изключение на чуждестранни правителствени транзакции, за които министърът на финансите или заместник-министърът на финансите и водещата агенция удостоверят, че няма заплаха за националната сигурност.

В България обаче никой закон не обвързва чуждестранните инвестици с националната сигурност. Като добавим и нефункционалната Агенция за финансово разузнаване, свряна в ДАНС, сме същински офшорен рай, макар и без такива юрисдикции. Огледайте се, пълно е с номинални собственици.

Така че не залагайте много на Патриотичния акт на Патриотите.

Подобни новини

Вашият коментар