Корпоративният натиск срещу Антикорупционната комисия

Корпоративният натиск срещу Антикорупционната комисия

снимка: /legalworld.bg/
Кой и защо се страхува от избора на Пламен Георгиев за председател на КПКОНПИ?

През миналата седмица Народното събрание направи дългоочаквания избор за председател на новата Антикорупционна комисия или КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество). Предпочетеният от 148 депутати се казва Пламен Георгиев, доскорошен председател на вече бившата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), източник: /legalworld.bg/.

Избирането му, по традиция, бе съпроводено от злостна атака, несъмнено разпоредена от пряко засегнати от дейността на държавната институция добре известни персони. Медии, НПО-та, партии се опитаха безуспешно да попречат на избирането на Георгиев. С манипулативно поднесени внушения, с опити за дискредитиране, с политически декларации, трябваше да се създаде обществено напрежение, което да откаже или поне да разколебае парламентарната подкрепа. В крайна сметка Георгиев бе избран, при това с очевидно висока подкрепа. Това, разбира се, няма да разколебае противниците на Антикорупционната комисия, а само ще промени леко стратегията им. А именно – основната цел сега е чрез натиск председателят на КПКОНПИ да бъде принуден да предложи “подходящи” за определени кръгове членове на комисията (по закон, Пл. Георгиев предлага един заместник и още трима членове на комисията, които се гласуват от парламента – бел.ред.). Обяснението – защо е толкова важно кои ще са членовете на колективния орган, можем да открием, ако се върнем само няколко месеца назад. Тогава се оказа, че вероятно именно през член на КОНПИ към проверявано лице са изтекли данни, в които се съдържа класифицирана информация.

Неотменена остава и друга задача, която мрежите от медии, неправителствени организации и политически джуджета трябва да следват – формирането на негативна обществена нагласа към дейността на държавния орган. Заради това не е изненадващо, че заглавия в определени медии, собственост на “клиент” на КПКОНПИ, напълно съвпадат с коментарите на не много успешни политически лица. За въпросния диригент на атаките, Антикорупционната комисия може да е “бухалка” най-малкото, защото две съдебни инстанции са потвърдили налагането на запор върху имущество и активи за 200 млн. лв., но за обществото това може да е реална борба с корупцията.

Когато обаче медии, НПО-та, провалени политици, мултиплицират една лъжа всекидневно и в продължителен период от време, то нека не се изненадваме, че атаките накрая “раждат” случаи, като този с обществената реакция по убийството на Плъха от д-р Димитров в Пловдив. Мнозинството от българите не вярват на държавата, а причината за това е непрестанната хибридна война срещу институциите.

Разбира се, органите на властта трябва да бъдат обект на обществен контрол, да бъдат критикувани, за да се предотвратят евентуалните опити за нарушения или злоупотреби. Но критиките трябва да са градивни, да са в полза на обществото, а не в определен личен интерес.

Кой и защо се страхува от Пламен Георгиев?

Доскоро личността на прокурора и бивш заместник-министър на правосъдието не бе толкова обществено известна. Но само за няколко месеца той успя да нагнети толкова атаки срещу себе си, от страна на подсъдими персони и свързаните с тях структури, колкото единствено обвинител № 1 досега е успявал. Разбираемо – преди три месеца Георгиев не се огъна, когато потърпевш от дейността на КОНПИ бизнесмен организира мащабна кампания по сатанизирането на новия стар ръководител на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

За съжаление, “опорните точки” на пряко засегнатите от дейността на антикорупционната комисия чухме миналата седмица и от устата на депутати в пленарната зала на парламента. Чухме парламентаристи, атакуващи яростно Георгиев не заради професионалните му качества, а по съвсем други причини. Сякаш депутати от Народното събрание четяха думи, писани от бизнесмен от Разград или от беглец от правосъдието, ситуиран в Белград.

И в крайна сметка се налага отново да призовем за разум самозабравилите се опоненти на държaвата. Оставете правораздавателните органи да работят! Ясно е, че ако Георгиев спре разследването срещу един или друг бизнесмен, то той неминуемо ще стане техен фаворит. Само че от това ще спечелят олигарсите, а ще изгуби държавата, ще изгубим и всички ние. Съзнателно ще се повторя, защото считам, че случилото се с избора на Пламен Георгиев е изключително симптоматично: Позволете на институциите да работят! При положение, че Пламен Георгиев утре обяви, че бизнесменът и издател е “невинен” и “почтен”, ще го заобичате, нали?

Подобно на атаките срещу прокуратурата, като под индиго се развива кампанията и срещу КПКОНПИ. Какво означава да искаш публичност на решенията на Антикорупционния орган? Та нали актовете на институцията подлежат на съдебен контрол! А решенията на съда са публични или поне мотивите следва да се публикуват. Жалкото в случая е, че вместо да защитават обществения интерес, “граждански организации” всъщност се явяват защитници на интереса на корпоративни кръгове, които имат проблем с доказване на произхода на средствата си.

Заради това не е изненадващо, че когато агентите на Антикорупционната комисия събират доказателства за злоупотреби в общините Септември и Перник, “медиите” на корпоративния интерес всячески се опитват да дискредитират усилията на държавата за борба с корупцията на всички нива. Само че последната дума имат гражданите. И те са тези, които очакват реални резултати от работата на КПКОНПИ, а не “опорни точки” на застигнати от закона корпоративни играчи.

Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста “власт-институции-граждани”. Професионалните му интереси са в областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.

Подобни новини

Вашият коментар