Ако мъжът ти си лежи на дивана, ти си го сложила там…

снимка: woman.bg/

Ако жените можеха да изпратят колективно оплакване до небесната канцелария, щяха да напишат три думи – “Не останаха мъже”. Останали са само мързеливи, глупави и бездейни безплатни приложения към дивана. Но кой е виновен за това? Аз ще ви отговоря – жените. Вече чувам възмутените викове на прекрасните дами – ние пък какво сме ти виновни? Ние не си позволяваме такова нещо! източник: woman.bg/.

Успяваме и да правим кариера, и да се занимаваме с личностното си развитие, имаме си фитнес-мусака-минет по разписание, а освен това и кино, вино и сеанси по психоанализа в кухнята. И всичко това за вас, мъжете. Нещо да ви липсва? Нищо не ни липсва. Точно това е проблемът. Имах една такава приятелка. Или по-точно тя имаше мен. Държеше си ме като адютант на нейно превъзходителство, момче за всичко. Винаги знаех какво трябва да правя и накъде да движа живота си. Тя имаше добър житейски план и препускаше от подточка към подточка като локомотив, а аз се влачех отзад като ремарке. Много е удобно. Никакви проблеми. От мен се иска да работя, да си нося заплатата вкъщи, да я закарам през уикендите до супермаркета, в “Икея” и на вилата. Да ходя с нея на кино и на ресторант. “Васе, да не забравиш, в петък отиваме у Борисов да пием вино”. “Васе, иди до химическото чистене, вчера им оставих пране”. “Васе, ще си прекараме отпуската в Прага, вече съм резервирала всичко”. И на мен, разбира се, ми беше много добре. Нямаше нужда да мисля. Нито да обмислям нещо. Е, освен ако не е за това как да натъпча по-чевръсто дивана в багажника.

Прекрасно си живеех. И честно да ви кажа, животът ми щеше да е още по-прекрасен, ако като повечето си драги сънародници излизах за работа в 8 и се прибирах в 19. Събуждаш се, изчистваш тоалетната на котката, работиш, минаваш през магазина за хляб, лягаш си на дивана. Биричка, мезенце, футбол. Голям кеф! Само че на жената нещо не й е окей. Не й харесва, че свестният мъж се е превърнал в труп, пуснал корени в дивана. Не може да го отлепи от тази мебел. Това тяло нищо не иска. Иска да лежи и да се оригва сито, докато жената живее както своя, така и неговия живот. Как стана така? Ще ви разкажа.

Средностатистичният мъж е тъпо, но хитро същество. Като всеки паразит. Впрочем, някои паразити могат да бъдат доста полезни, но това зависи изключително от донора. От жената. Един прост пример – жената е сигурна, че “мъжът трябва да бъде нахранен”. Това е нещо древно, природно – самецът е настигнал и убил мамута, уморил се е, миличкият, сега ще му откъсна със зъби най-сочното парченце от хобота. Всичките го правите. Всичките ни каните на гости и ни сервирате първо, второ и десерт. Хитрият паразит разбира, че това е много удобно – и край, донорът вече е в капана.

После донорът ще пише по женските форуми нещо от сорта на “Момичета, заминавам за една седмица, какво да сготвя на моя глупчо, та само да си го притопли? Че само на макарони и филии няма да оцелее”. Тя не се замисля, че паразитът някак си е живял преди без нея и не е умрял от преплитане на червата. Тя просто си спомня колко е бил сладък моментът, когато той не е успял сам да си изпържи яйце. Колко е смешничък, колко е безпомощен! Жено! Той не е безпомощен. Той е способен да си сготви (и на теб да сготви) бьоф бургиньон. Всеки мъж го може. Но не иска. За какво да го прави? Нали жената си има своите древни инстинкти, които е толкова лесно да се използват.

Принципът “тук аз съм великият стратег, а ти си неразумен идиот” работи винаги. Например сакралното “Мини да купиш хляб”. Защо само хляб? Защото останалото тя вече го е купила сама. Така й е по-лесно – нали мъжът със сигурност ще обърка нещата и ще вземе нещо погрешно. Трябва да му напишеш подробен списък за пазаруване, освен това на всеки продукт да уточниш марката и теглото на опаковката в грамове.

Ako не го направиш, той ще донесе синтетичен маргарин вместо краве масло. “По-евтин е!”, щото. А вместо любимата ти плодова торта ще домъкне шоколадова, към която си алергична. “Ами, помислих си, че може да ти се прияде”. Той да не е идиот? Не е ли в състояние да запомни какво именно купувате всяка седмица и какво имате винаги в хладилника? Не. Той не е идиот. Той е хитър паразит. Ще донесе грешния продукт един-два пъти и ето – жената вече е решила, че й е по-лесно сама да иде до магазина, вместо да му съставя списък на пет страници. А после ще става още по-зле. Ще има “Вземи го, скъпа, то при мен постоянно плаче, не знам какво да го правя, ти нали си майка”. “Откъде да знам, че тази идиотка му е учителка?

По-добре ти го води на детска градина, да не взема случайно да напсувам и директорката”. “Двойка по математика? Ами аз какво да направя, да не са ми я писали на мен?”. И става така, защото “Дай ми бебето, държиш го като торба със смет”, “Имаме събрание на блока, аз ще отида, че ти пак нищо няма да запишеш”, “Стига вика по детето, то не е виновно, че не са ти наред нервите!”. Бинго! Ролята на непохватния дебил отново е изиграна блестящо. Ти си му повярвала и си го пуснала на дивана. Тоест, сама си го сложила там. А после си започнала вдъхновено да триеш сол на главата на този труп и да му бъркаш в мозъка. Онази моя приятелка също така правеше. “Живееш като растение, Васе!”, казваше ми тя. “Ти нищо не искаш! За нищо не се бориш! Лепнал си се за компютъра си като паразитна гъба”.

Не, скъпа. Лепнал съм се за теб. Защото ти сама така искаше. Мъжът на дивана е удобно същество – то не ти се оплита в краката, не се вре там, където не си му казала, и като цяло не ти пречи особено на живота. Само че неизвестно защо винаги се оказва, че този живот не е това, което искаш ти. А ти трябва “нормален мъж”. Умен. Решителен. Зрял. Способен да се погрижи за теб. И за самия себе си също, разбира се. И ти със сигурност ще си намериш такъв, след като изгониш този паразит. Повечето ми познати жени имат щастлив брак, но от втория опит. Първият е бил несполучлив. Попаднали са на някакво говедо, мързеливо и тъпо. Пък преди сватбата бил толкова прекрасен!

Той и след сватбата щеше да бъде прекрасен, скъпи мои. Ако не го бяхте сложили сами на дивана, защото “по-добре да го свърша сама, отколкото…”. Паразитът трябва да работи за благото на донора – това е тайната на щастливата симбиоза. Моята бивша си намери такъв и е щастлива. Което, предполагам, пожелава и на всички вас.