Ширак отказа на САЩ. Какво печели Макрон?

Ширак отказа на САЩ. Какво печели Макрон?

снимка: glasove.com/
Франция има един основен враг. Това са ислямистите, които убиват нашите деца по улиците ни. Това не е Башар ал Асад; колкото и да е жесток, той никога не е убивал французи. Решението на Еманюел Макрон да участва в американската офанзива и да се строи до позицията на Доналд Тръмп има някои предимства, но поставя много въпроси, смята журналистът от “Фигаро” Рено Жирар.

Участието във военни действия винаги е сериозно решение за един държавен глава. Еманюел Макрон със сигурност не е решил необмислено да включи Франция в преди всичко американската наказателна операция по бомбардиране на Сирия в първите часове на събота, 14 април 2018 година. Нямаме никаква причина да се съмняваме в искреността на френския президент, когато твърди, че притежава неоспорими доказателства, че режимът на Башар ал Асад е използвал химически оръжия на 7 април 2018 г., при операцията по отвоюване на предградие, близо до Дамаск, контролирано дотогава от ислямистки бунтовнически части, но населено с много жени и деца, източник: glasove.com/

Решението на Елисейския дворец би трябвало да е било още по-обмислено, отколкото през март 2003 г., когато президентът Жак Ширак отказа да включи Франция в много по-мащабна американска военна операция срещу друга близкоизточна диктатура, Ирак, обвинена (фалшиво), че тайно е създала забранени от международните конвенции химически и бактериологични оръжия.

Така че държавният глава със сигурност дълго е обмислял краткосрочните, средносрочни и дългосрочни последствия от военния си ход, който искаше да насочи само срещу сирийския капацитет за производство на химически оръжия.

Какъв баланс между разходите и ползите за Франция можем да направим от участието й в американската военна операция?

Ползите са четири:

– Франция показа, че продължава своята постоянна политика за забрана на химическите оръжия. След като пострада преди един век от употребата на химически оръжия от германския си съсед, Франция винаги е била е много ангажирана в международните усилия срещу разпространението на химически оръжия.

– Не-ядрените сили без съмнение вече ще помислят два пъти преди да се впуснат в производството и употребата на химически оръжия. Ядрените сили (Русия, Китай, Индия, Пакистан, Израел, Северна Корея), разбира се, са имунизирани срещу всякакви западни заповеди в тази област.

– Ако разузнавателните сведения на френската армия са точни и ако складовете с химически оръжия наистина са били разрушени по време на въздушната атака, това означава, че те не рискуват никога да попаднат в ръцете на международните джихадисти, проникнали в Сирия, и да се окажат един ден в метрото в Париж.

– Френският президент показва, че държи на думата си. По време на срещата Макрон – Путин на 29 май 2017 г. във Версай, Франция и Русия се ангажираха публично да ударят първия, който използва химически газ в сирийския конфликт. Пентагонът обвини няколко пъти публично ислямистките групировки, че са използвали химически оръжия. Така че руснаците трябваше да ударят в компанията на Франция. Проблемът е, че те смятат, че няма никакво доказателство, че Асад е използвал химически оръжия и сирийският диктатор няма никакъв интерес да развява такъв червен парцал пред американците.

Но пред тези ползи остават много въпроси.

– Подравнявайки се по позицията на Доналд Тръмп, не участва ли Франция в операция по вътрешна диверсия на американския президент, тормозен понастоящем от ФБР?

– Строявайки се до САЩ – докато можеше да реши да пристъпи към тази военна операция само след по-задълбочено разследване -, не рискува ли Франция да загуби голяма част от престижа си в арабско-мсюлманския свят? Не рискуват ли французите да изглеждат като пудели на американците, упрек, който Париж отправи към Тони Блеър през март 2003 г.?

– Еманюел Макрон заминава за Вашингтон от 23 до 25 април 2018 г. Ще му позволи ли участието в американските удари да получи отстъпки от Доналд Тръмп? Ще успее ли да убеди американския президент да не разваля ядреното споразумение с Иран от 14 юли 2015 г., договорено и подписано от неговия предшественик Барак Обама? Да не мести посолството си в Израел в Ерусалим преди да бъде намерено трайно решение на израело-арабския конфликт и преди да бъде дадена жизнеспособна държава на палестинците? Ако Макрон не успее да го  постигне, няма ли да се окаже безполезно за Франция подравняването й в Леванта по една велика сила, чиято близкоизточна политика не споделя?

– Еманюел Макрон трябва да посети Русия през май 2018 г. Ще го смятат ли руснаците все още за независим, надежден и ефективен посредник, способен да намали напрежението Изток-Запад и да председателства преговорите за частично ядрено разоръжаване, желани както от Москва, така и от Вашингтон?

– Франция има един основен враг. Това са ислямистите, които убиват нашите деца по улиците ни. Това не е Башар ал Асад; колкото и да е жесток, той никога не е убивал французи. Допринасят ли нашите удари по баасистка Сирия за битката ни до смърт срещу ислямизма, или са от полза за джихадистките ни врагове?

– Наистина ли тази военна операция подобри средносрочно и дългосрочно положението на цивилното население на Сирия? Не е ли само полумярка? Удар, за да се нахрани медийната ламя? Недовършена политика?

Тъй като много добре знаем, че никога няма да отидем, водени от някакъв цивилизационен проект а ла Жюл Фери, да окупираме отново бившата си сирийска колония, откъдето си тръгнахме през 1946 г., оставяйки след нас един хубав демократичен режим, който продължи три години.

Ако до шест месеца осъзнаем, че ударите от 14 април 2018 г. са предизвикали положително осъзнаване на руснаците и иранците и са допринесли за нехаотичния политически преход в Дамаск – т.е. различен от либийския -, ще трябва да признаем стратегическия гений на Еманюел Макрон, за това че се е подравнил по позицията на един толкова смущаващ лидер, какъвто е Доналд Тръмп. Ако обаче французите не получат нищо от американците за политиката си в Близкия изток и положението на цивилното сирийско население не се подобри, Историята ще запомни този символичен жест на строяването на Франция до Вашингтон като първата грешка на президента Еманюел Макрон във външната политика.

 

 

 

 

 

 

Подобни новини

Вашият коментар