„Ако бях и разкрил чувствата си…“

„Ако бях и разкрил чувствата си…“

Здравейте,

След дълго колебание реших да споделя и моята история, аз съм мъж на средна възраст с успешен бизнес, разведен от 10 години с две вече пораснали деца, от години имам връзка със своя служителка също разведена с деца, не живеем заедно, тя така пожела, връзката ни върви добре ходим по екскурзии, не крием че сме заедно, но винаги има едно голямо НО!

Преди година и половина във фирмата ми постъпи на работа едно момиче или по-скоро млада жена, обикновено се държа дистанцирано със служителите си особено с хубавите и млади жени /а тя е такава/ защото моята приятелка е доста ревнива.

Но се улавях, че доста често мисля за въпросната жена, по никакъв начин не съм показвал симпатии към момичето, но с течение на времето приятелката ми явно усети симпатиите ми към И /нека я наричаме така/ и се постара да направи престоя и във фирмата наистина непоносим, а аз гледах безучастно, за да не влизам в конфликт с приятелката ми, и така в един хубав ден И не издържа и напусна, а аз отново не направих нищо за да я спра, не исках да си тръгва, наистина я харесвах много, но си казах какво пък ще го преживея, все пак между нас никога не е имало нищо, тя никога не ми е давала знаци, че има някакви симпатии към мен.

Но след като И напусна започнах да усещам липсата и, например когато отивах при някой колега който работи в стаята, в която тя работеше и виждах празното и бюро сякаш нещо ме хващаше за гърлото, понякога пред мен изплува нейния образ.

Не съм виждал И повече от година и половина но мисля все по-често за нея, съжалявам, че нямах смелостта да се противопоставя на приятелката си и да задържа И на работа, може би можеше да се получи нещо между нас ако бях и разкрил чувствата си.

А същевременно връзката ми се развива монотонно и вече се чувствам отегчен.

Мога ли въобще да направя нещо по отношение на И или да се примиря и да я забравя.

 

източник: rozali.com/

Подобни новини

Вашият коментар