Иван Портних: Важно е да преодолеем клишето, че градът е вечният догонващ

Иван Портних: Важно е да преодолеем клишето, че градът е вечният догонващ

Как приемате сравнението “Варна – новият Бургас”?

– За мен Варна е морската столица на България, град с огромен потенциал, който развиваме динамично, успешно и устойчиво. Доказателство за това са и редица външни оценки за Варна: Световната банка в своята класация “Правене на бизнес в Европейския съюз 2017 г.” и в сравнение на бизнес средата в 6 града – Бургас, Плевен, Пловдив, Русе, София и Варна, определи морската столица като град, в който най-лесно и бързо се стартира бизнес.

Друг пример – тази година българското представителство на Европейската банка за възстановяване и развитие награди съвместния проект с община Варна за охранителните канали в Аспарухово с “Приз за устойчивост”. Спечелихме наградата от общо 55 номинации. Варна бе избрана да бъде един от 30-те града в Европа, които ще получат подкрепа от Европейската комисия за развитие на сектора с най-висок икономически потенциал – дигиталният.

Това са част от експертните оценки, които Варна получава – със или без сравнения.

И все пак през лятото на 2017 г. премиерът Борисов обеща на Варна 128 млн. лв. до 2019 г., за да може, както сам той се изрази, “да догони Бургас”. Как се стигна дотук – Варна да е в догонваща позиция?

– Варна получава сериозна подкрепа от правителството и лично от премиера Бойко Борисов. Не знам от времето на демократичните промени досега държавата да е била толкова активен партньор на Варна.

Много важни за мен са подкрепата на варненци, както и преодоляване на клишето, че градът е вечният догонващ. Мотивиран съм да работя, да търся иновативни решения за управление, защото морската столица има свой път на развитие.

Що се отнася до средствата, осигурени от правителството, това са 85 млн. лв. за строителството на новия участък на бул. “Левски” и изграждането на пробив на бул. “Сливница” от бул. “Ян Хуняди” до бул. “Атанас Москов”.

Какъв е всъщност размерът на инвестиционната програма, която Варна изпълнява в момента? В различни периоди от време през последната година сумата варираше, а и не стана много ясно откъде ще дойдат всички пари?

– Инвестиционната програма на община Варна по ОП “Региони в растеж 2014-2020” е на обща стойност 127.7 млн. лв. и цифрите никога не са варирали. Тя е публична и е обявена в сайта на общината. Финансовите параметри на проектите от основния списък са 85.6 млн. лв., а 42 млн. лв. – на резервните проекти.

Средствата са разпределени в няколко приоритета – енергийна ефективност – 2.8 млн. лв., интегриран градски транспорт – 29.3 млн. лв., градска среда – 25.2 млн. лв., социална и културна инфраструктура – 12 млн. лв., образователна инфраструктура – 16.3 млн. лв., за естетизация и модернизация на междублокови пространства.

По оперативна програма “Околна среда” изграждаме канализация и пречиствателната станция в курорта Златни пясъци. Тук е мястото да споменем и решените екологични проблеми с успешно реализирани проекти – модернизацията на пречиствателната станция за отпадни води на Варна, изграждане на Регионалната система за управление на отпадъците.

Кои са приоритетите в инвестиционната програма на Варна до 2022 г.?

– Инвестиционната програма на община Варна е до края на програмния период на фондовете на ЕС – т.е. до 2020 г. Разбира се, успоредно с това работим и по много проекти, за които търсим различни възможности за финансиране. Например новата сграда на библиотеката, преместването на пристанището и развитие на новата зона край Морска гара, изграждане на нова сграда на Математическата гимназия, музей на Антон Новак в Морската градина, строеж на рибарско пристанище в местността Карантината в Аспарухово – един голям проект, по който работим с Министерството на земеделието.

Друг важен дългосрочен приоритет са двете новосъздадени индустриални зони. В партньорство с Националната компания “Индустриални зони” и Транзитната търговска зона Варна създадохме зона “Острова”, която разполага с 35 ха в западната част на Южната промишлена зона в града. Втората е “Индустриална зона Варна”, която включва и общините Аксаково, Белослав и Девня. Целта е да създадем условия за инвестиране, откриване на нови работни места и съчетаване на конкурентната работна сила от Варна, промишлените комплекси в Девня и логистиката в Аксаково и Белослав. Вече има заявен силен интерес от чуждестранни компании и към двете зони.

Защо големи ремонти в града се случват винаги покрай политически събития. През 2013 г., когато се проведоха междинните избори за кмет във Варна, спешно беше ремонтиран входният бул. “Владислав Варненчик”. Преди редовните избори през 2015 г. – централният “Княгиня Мария Луиза”. Сега, пак преди изборите догодина, тече реконструкцията на друг булевард – “Васил Левски”. Не е ли редно такива ремонти да стават заради жителите на града, не заради политически събития и кога ще излезем от този цикъл?

– Част от бул. “Владислав Варненчик” бе ремонтиран по времето на моя предшественик. А иначе от избирането ми за кмет на Варна през юли 2013 г. до момента не знам да е имало период, в която не сме извършвали ремонти на улична инфраструктура. За 4 години обновихме най-важните пътни артерии в града – бул. “Христо Ботев”, бул. “Мария Луиза”, бул. “Трети март”, бул. “Княз Борис I”, бул. “Цар Освободител”, централната пешеходна зона, във Виница – бул. “Цар Борис III”, в Аспарухово – ул. “Мара Тасева”, “Първи май” и много други. На финала сме на ремонта на бул. “Приморски”, а що се отнася до бул. “Левски” – несериозно е да се твърди, че реконструкцията му е предизборна. Започнахме работа през август 2017 г., приключваме тази година, а местните избори са през 2019 г.

Кога трябва да работим, за да не предизвикваме подозрения за предизборни кампании?

Защо бул. “Васил Левски” да е най-неотложният проблем на Варна – какви са очакваните ефекти от ремонтите на инфраструктурата?

– Булевард “Левски” не е неотложен проблем, а проект, който решава неотложни проблеми – като задръстванията например. Освен това ще осигури бърза връзка с курортните комплекси на север от Варна, като разтовари трафика от центъра на града. Да не пропусна и екологичния ефект – над 47 хил. тона отпадъци разчистихме от гетото в Максуда, трупани с десетилетия.

Проектът бул. “Левски” е от две части, които са с различно финансиране – от ОП “Региони в растеж” и от държавата, но се реализират успоредно.

Мащабите на това строителство могат да бъдат сравнени с изграждането на Аспаруховия мост. Към момента са изпълнени 58 хил. кубика изкопи по трасето на булеварда, изградени са над 4.5 км водопроводи и канализация и 1820 броя пилоти, работи се по корекция на дерето, по конструкциите на булевардите “Владислав”, “Сливница”, “Цар Освободител”, както и по пилотните конструкции на съоръжението на ул.”Прилеп” и на ул.”Кракра”.

През последните повече от 20 години Варна периодично е обект на критики за начина, по който се възлага работата по инфраструктурни проекти, избора на изпълнителите им и качеството на работата им. Има ли как да се понася отговорност за лоши ремонти и как се решава този проблем в общината?

– Мога да коментирам работата по инфраструктурните проекти за последните 4 години. По обектите и в момента се работи много динамично, провеждат се процедури по Закона за обществените поръчки, има гаранционни срокове, които се спазват, оказва се необходимият контрол. Като пример мога да посоча най-сложният проект – строителството на бул. “Левски”, където е създадена много добра организация, работи се на смени, включително в почивни и празнични дни. Законът позволява при установени нарушения да бъдат налагани санкции на некоректни изпълнители.

Ако проектът ви за нова сграда на варненската библиотека бъде реализиран, това май ще е първата сграда с културни функции, построена в България след 1989 г. Премиерът Борисов сякаш не бърза много с този проект, ще се случи ли той?

– Това е един много амбициозен проект на община Варна и обща кауза с екипа на регионалната библиотека “Пенчо Славейков”. Подкрепят ни всички варненци, които искат да има ново културно пространство в града – не само като дом за книжното богатство, но и с галерии, изложбени и концертни зали. Организирахме международен конкурс, в който се включиха над 300 архитектурни бюра от цял свят. Сградата ще бъде с 17.5 хил. км.м разгъната застроена площ и подземен паркинг с 330 места. Вече има разрешение за строеж на обекта, имаме и предложения от побратимени с Варна градове за работа по съвместни проекти в сферите на библиотекознанието и дигитализацията на книжния фонд. Финансиране търсим от различни източници.

През м.г. Варна беше Европейска младежка столица, успя ли градът да се възползва в пълен обем от възможностите, които това “домакинство” му даде?

– Призът “Европейска младежка столица” е титла в развитие. Ние работим за нейното надграждане и много от проектите, които бяха започнати през 2017 г., днес имат своето възходящо продължение. Например събитието Innowave , което м.г. предизвика фурор сред IT експертите. Предстои второ издание през октомври. Тогава Innowave Pre Summit 2018 ще събере във Варна мениджмънта на четири дигитални хъба от Европа, както и представители на висшия мениджмънт на Apple, Google, Amazon, eBay, Alibaba, Yandex, Dell, Twitter, Booking, TripAdvisor и други.

Предстои и второ издание на концерта на МТV, след като пилотното пожъна огромен успех през лятото на миналата година. Пример за активна дейност е и Социалната чайна, чийто екип устойчиво работи по теми, свързани със социалното предприемачество.

Варна ще бъде Европейски град на спорта през 2019 г. В същото време общината сякаш напълно изгуби контрола си като съдружник в компанията, която трябваше да построи най-голямото спортно съоръжение в града – стадион “Варна”. Ще има ли стадион в крайна сметка и кога?

– Стадион “Варна” е част от проблемите, които наследих, но които успешно намират своето решение, така както намерихме изход за стадион “Спартак”.

В дружеството “Спортен комплекс Варна” община Варна притежава 35% от капитала, а представител в общото събрание на дружеството се избира от Общинския съвет. Информацията, която ми е предоставена е, че строителството продължава.

Проектът “Интегриран градски транспорт на Варна” беше най-големият, по който общината е работила до този момент – 115 млн. лв. Той приключи отдавна, но основни компоненти от него така и не заработиха – т. нар. BRT коридор, електронната билетна система, известяването в реално време за движението на автобусите, има и още. Защо стана така?

– Проектът “Интегриран градски транспорт” приключи, но техническата готовност и въвеждането в експлоатация на системите изискват допълнителни юридически, процедурни и организационни дейности извън рамките на проекта.

Знаете, че е пусната пилотно линия №10 от общинската транспортна схема. Поетапно предстои да бъдат включени и останалите линии след приемане от общинския съвет на нова транспортна схема и нова тарифна схема.

Контролният център за управление на масовия градски транспорт, с който са свързани автоматизираната билетна система, системата за информация на пътниците в реално време и системата за даване на предимство на превозните средства, е напълно изграден и функциониращ.

Успяхте ли за почти мандат и половина, през които управлявате града, да реформирате администрацията си така, че да отговаря на новата динамика в развитието му?

– Реформата в администрацията е перманентна и това наистина се налага от динамиката в развитието на града. В момента например преговаряме с компания, която е лидер в Европа в IT сектора за създаване на платформи в различни направления. Търсим възможност за ефективно управление и изграждане на вътрешни системи, които да облекчат и администрацията, и гражданите.

Въвеждането на нови електронни услуги, систематизирането и обновяването на информацията в интернет също е сред приоритетите ни. Партнираме си с blockchain-компания за решаване на проблеми с уличните кучета. Пилотният проект предвижда създаване на единна децентрализирана платформа за подаване на сигнали за проблеми с бездомни или домашни любимци. Община Варна ще получи и ползва безвъзмездно системата и вярвам, че ще бъде полезна за хората.

Кой е успехът, който цените най-много в работата си като кмет на Варна?

– Авторитетът на кмета се крепи на свършената работа, а оценка за това дават хората.

А има ли грешки, за които съжалявате, че сте допуснал през това време?

– Няма идеални хора. Важното е грешките да не се повтарят, да се правят необходимите изводи и да се продължава напред.

 

източник: capital.bg/

Подобни новини

Вашият коментар