Какви потенциални капани крият електромобилите

Какви потенциални капани крият електромобилите

Когато стане дума за електромобил малко хора се замислят, че те имат своите скрити опасности, които могат да се проявят с времето. С тях, обаче са добре запознати спасителите в света /не знам доколко у нас?/ и при ПТП с пожар или самозапалване на колата, често стоят без да правят нищо и чакат сама да изгасне.

Причината за това бездействие е проста – професионалистите не са наясно по редица въпроси около инцидента – дали е повреден акумулатора, къде в този модел минават силовите кабели, дали са още под напрежение, защото при смачкан от удара или деформиран от огъня автомобил е много трудно да се разбере неговото устройство.

Автопроизводителите днес не правят електромобилите си по еднакъв модел, а продължават да експериментират с конструкцията им, акумулаторите и елмрежата в тях. Затова и до днес няма общи експлоатационни стандарти за този тип моторни превозни средства.

Затова, сблъсквайки се със сериозна катастрофа или пожар в електромобила спасителите и пожарникарите не са уверени в действията си, в това какво да направят за да не пострадат допълнително колегите им и пътниците. Защото в един електромобил има риск от токов удар с напрежение над 365 волта, при опасна за човека граница от 120 Волта прав ток.

Използването на серво ножици и други спасителни инструменти предполага предварително и задължително познание за това къде минават силовите кабели на електромобила. Тук най-лошият варианте затискане в колата на пътник или водач, а спасителите не знаят как да помогнат, боейки се от токов удар.

На практика в момента спасителните служби и пожарната изостават в подготовката си от прогреса в автомобилостроенето и подготовката им трябва срочно да бъде преразгледана и осъвременена. Още повече че в авариите с електромобили има сериозна опасност от повторно самозапалване без видима причина доста време след аварията. Често вече изгасен и изгорял автомобил откаран на автоморгата или на паркинг отново се самозапалва и то не веднъж, и дваж.

Причината е в конструкцията на литиево-йонния акумулатор. В клетките му катодът и анодът обикновенно са разделени само с тънка преграда от порист полимерен материал. В резултат на аварията в нея се появяват пукнатини, което може да предизвика късо съединение с последващо нагряване до много висока температура – дори до 900 градуса Целзий. Именно това води до вторични самозапалвания без видима външна причина.

В момента спасителите по света вече стартираха разработка на процедура за гасене на електромобили и разрязването им след ПТП. Първата стъпка в нея е бързото и ефективно охлаждане, най-вече с възможно максимално вода. Охлаждането, обаче, се затруднява от капсулирането на акумулатора, докато клетките се нагряват с верижна реакция, отделяйки голямо количество топлина.

Най-зле са нещата при акумулаторите с използване на кобалтов окис. При тях с всяка изминала минута температурата пораства с 370°C, достигайки бързо високи показатели и предизвиква взрив. Дори след пълното потушаване на огъня, запасената в тях енергия остава висока дълго време и води до повторно самозапалване на електромобила.

За да се избегне това в някои страни се практикува вече вкарването на аварирал електромобил под карантина. Колата се скрива в метален контейнер, напълнен със студена вода. Това помага на повредения акумулатор да изстине достатъчно бързо и да се избегне повторното му самовъзпламеняване.

 

източник: auto-press.net/

Подобни новини

Вашият коментар