На 6 км от Провадия са открити останките на най-стария център за добив на сол в Европа (5500-4200 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически град на нашия континент (4700 – 4200 г. пр. Хр.).
„Солта е била много по-ценна от златото. В онези времена тя е била като нефта за днепните хора. Солницата в Провадия е двигателят на първата европейска цивилизация. Хората, които са добивали сол, са били първите монополисти в Югозападна Европа, били са единствените. И това е ставало 4-5 хиляди години преди Христа“, обяснява ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. „Провадия – Солницата“ стана обект с широк международен отзвук, тъй като стана ясно, че първите каменни крепости са създадени именно там.
Археологическите проучвания започват през 2005г. с участието на сериозен научен екип, ръководен от проф. Николов, и продължават и досега. Излизат сензационни данни. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея – надгробна. Има останки от двуетажни къщи, множество трапове, използвани за ритуални цели, части от порти и защитни укрепления, некропол. Учените са удивени от огромните стени от каменни блокове, които са се издигали много нависоко около селището и които са били непознати като фортификационна система. Предполага се, че в града са живели около 350 души между 4700 и 4200 г.пр.Хр. – около 1500 години преди появата на гръцката цивилизация.
Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което се намира. Изваряването на разсоп в керамични съдове е най-ранното, регистрирано в Европа.
Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която е и невероятно постижение на строителното изкуство.
„Изградени са 3 отбранителни стени, подобни има само в Троя. Те са труднопревземаеми, опасани са с лабиринти и тунели. Ясно е, че тези най-богати хора често са били цел на нападения и са знаели как да се отбраняват. Това се доказва с върховете на копия и стрели, които открихме“, обясни проф. Николов.
„В момента сме екип от 17 души. Работим активно по аварийната реставрация и консервацията на обекта, за да бъде запазен. Връщаме камъните по местата им, без да надстрояваме, запазваме автентичния вид с минималните средства, с които разполагаме. Започва изграждането на посетителски център и паркинг, защото в момента достъпът до солницата е труден“, допълни професорът.
Той смята, че именно заради провадийската солница се появява и Варненският некропол със златото. Според находките е и медно оръдие за обработка на ценния метал, което е най-старото намерение досега в Европа. Затова проф. Николов смята, че не е изключено в центъра на града да има злато, по-внушително дори от това във Варненския некропол.
Интересни факти за тогавашните обитатели на района разкриват откритите до момента гробове. В некропола са били погребвани хора с високо обществено положение.
По останките са открити игли с двойна спирала, символ на култа към Богинята майка и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години. Има също керамичен бебешки биберон, украшения от егейска мида и тракийско зарче от късния период на могилата. Цивилизацията по тези земи е изчезнала заради засушаване, продължило повече от 1000 години.
„Надявам се догодина много повече хора да имат възможност да посетят обекта. Наскоро показахме уникалните си разкрития на премиера Бойко Борисов. Обясних му, че това не е просто обект с национално значение, а е уникален за цяла Европа“, каза проф. Николов.
Злато, сребро и ахат от Русокастро
Със златни, сребърни монети и украса на трон от ахат приключва археологическото лято в крепостта Русокастро край Камено.
Последната находка е от разкопките на монументална сграда от замъка на крепостта, в която е намерен предмет от полускъпоценния камък ахат в кафяво и лилаво с височина 5 см и диаметър 4,7см, какъвто досега не е откриван по нашите земи.
Отговор какво представлява ще можем да дадем, когаато бъде открит друг подобен предмет, заяви шефът на бургаския музей Милен Николов.
Заедно с предмета от ахат бе открита и сребърна монета от времето на българския цар Тодор Светослав Тертер в началото на XVIвек.
Древна подводна крепост бе разкрита в района на остров Св. Тома край Аркутино по време на подводната експедиция на НИМ това лято. Експедицията бе ръководена от проф. д-р Иван Христов и е продължение на сухоземните проучвания на острова през юни. Тогава бяга локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.
Вашият коментар