Завещанията, които разделят

Завещанията, които разделят

“Не ни липсват материални придобивки” разказва Валентин

Причина за раздялата с жена ми стана завещанието на моите родители. Те живеят в малък град, който през последните години се разви като процъфтяващ планински курорт. Ние живеем в столицата, а брат ми при тях. Фамилната ни къща е стара и преди време ми хрумна с общи усилия да построим нова на нейно място, която да превърнем  в семеен хотел.

Обадих се на брат ми, но той започна да говори нещо несвързано, че сега не е времето и че трябвало да се грижи за нашите. След време, когато гостувахме на родителите ми, те изплюха камъчето. Казаха, че са завещали къщата на него, защото той и семейството му щели да се грижат за тях. Аз съм бил далеч и така било редно. Почувствах се много зле от факта, че са взели такова решение зад гърба ми, но запазих хладнокръвие. Здравка обаче побесня, нарече ги с какви ли не обидни епитети и каза, че не иска да ги вижда повече.

Когато се прибрахме в София, започна истинският кошмар. Тя ме обвиняваше, че не мога да поставя брат ми и родителите си на място и съм неспособен да подсигуря бъдещето на децата ни. Категорично ми забрани повече да се чувам с роднините си.

Аз също бях обиден, но все пак не мога да престана да се интересувам от тях. Като виждаше, че продължавам да общувам с близките си, жена ми се настройваше все по-зле срещу мен. Накрая взе децата и се изнесе при майка си. Заплаши ме, че ако не скъсам всякакви взаимоотношения с роднините, ще подаде молба за развод. Яд ме е на нашите и на брат ми, заради това, че са ме пренебрегнали, но не отдавам толкова голямо значение на материалната страна в тази история. За щастие и аз, и съпругата ми печелим добре и нищо не ни липсва. Надявам се и тя да осъзнае това и да не прави глупости. Здравка и децата са целият ми живот и е нелепо да си съсипваме семейството заради имотни разправии.

“Той проявява слабохарактерност” разказва Здравка

Не мога да се примиря, че на такъв слабохарактерен мъж посветих 15 години от живота си. Родителите и брат му го прецакаха толкова много, а той се държи с тях все едно нищо не е станало. Идеята да построим голяма къща беше чудесна. Дори да не се развие като хотел, поне децата един ден щяха да имат хубаво място за почивка. Сега ще трябва да разчитат на благоволението на роднините си, за да отидат в къщата, в която баща им е израснал.

Въобще семейството му постъпи много некоректно. Можеха поне да поговорят с нас, да го обсъдим, преди да предприемат подобна стъпка. А те го направиха зад гърба му. Аз самата, като майка, не си представям как бих могла да ощетя едното си дете за сметка на другото. Оставете ни нас, но по този начин те ощетяват и внуците си. А нали уж се правеха на много „любвеобилни“ баба и дядо. Братът на съпруга ми не успя да получи добро образование, нито той, нито жена му са на добре платена работа. Очевидно очакват, че с този имот ще си подсигурят живота по някакъв начин. Не мога да разбера обаче, след като претенциите им са, че те ще се грижат за свекъра и свекървата, откъде ще имат средства за лечение, ако се наложи? И да построят нова къща не биха могли без помощта на Вальо, та те нямат средства дори да ремонтират старата. Защо тогава е това ламтене и тези подмолни ходове?

Това, с което не мога да се примиря обаче, е безхаберието на съпруга ми. Вместо да отстоява интересите на семейството си той се държи като мекотело и ги оставя с усещането, че нищо нередно не са направили. Аз съм категорична – или ще накара роднините си да променят завещанието, или ще прекрати всякакви взаимоотношения с тях, или аз се развеждам. Няма да допусна децата ми да бъдат ощетявани от собствените си роднини.

Мнение на психолога

Животът поставя тази двойка в конфронтация, която поражда прастарите размишления за душата и парите. Ситуацията допълнително се усложнява от активирането на един типично български синдром на закостеняло патриархално мислене за криворазбраната отговорност между деца и родители. Конфликтът не е междуличностен, а отразява два различни стойностни критерия. Това неизбежно въвлича и противопоставя не само двамата съпрузи, но и всички роднини на двете страни. Странно звучат претенциите на Здравка и брата на Вальо да получат къщата на възрастните хора, при положение, че те са още живи. Родителите са принудени безпомощно да увъртат, губейки достойнството си и да влизат в тайни договорки, лишавайки се от спокойни старини.
Валентин не се поддава на развихрилия се ламтеж и се опитва да запази човешкото в отношенията, но се оказва най-потърпевш. Родителите му се дистанцират от него, а съпругата му безпардонно го напуска. Не я спира това, че през годините той се е доказал като добър съпруг и отговорен родител, успял е да намери своето място, да се реализира професионално, да осигури дом и стабилност за семейството си. Такъв човек не може да бъде наричан мекушав. Толерантността му към ситуацията говори за зрялост. Той не се нуждае от финансовите облаги на наследството, защото е достатъчно уверен в способността си да се справя добре в живота. Ако за 15 години съвместно съжителство Здравка не е оценила неговите човешки достойнства и може с лекота да отхвърли партньора си при първото по-сериозно изпитание за брака им, едва ли тази двойка има шанс. Може би раздялата е добра възможност за двамата съпрузи да направят преоценка на случилото се, да формулират приоритетите си и да потърсят пътя – познатият път един към друг, пътят към дома или пътят, който ще ги отведе в различни посоки.

https://story.rozali.com

Подобни новини

Вашият коментар