Жена на народа

Жена на народа

Засега комбинацията от популизъм и реактивност носи успех. Или докъде стигат амбициите на Мая Манолова

Нейният рейтинг е най-висок в държавата ни. По-висок от този на президента и още по-висок от този на премиера.

Тя има позиция по всички въпроси, може да бъде на няколко места едновременно, да слиза в мини, да обикаля села и градове, да пуска гълъби, да влиза в палатки и да превзема затворените врати на тристранни съвети, да дава на прокуратурата кметове.

Всички са я виждали или поне чували, всички я знаят, някои вероятно даже я сънуват.

Тя е като Робин Худ в пола, като Жана д’Арк на средна възраст, като Роза Люксембург на XXI век…

По-силна, по-бърза, по-неуморна, по-гъвкава и надарена със свръхсили да се материализира навсякъде и да громи злото безспир (дори и когато няма нужда да бъде громено) е от Уондър Уомън, Жената Котка, Батгърл, взети заедно….

Лови проблемите, както Борисов снежинките – във въздуха.

Спицалист по всичко е или поне има мнение по всеки въпрос и не се притеснява да го сподели.

Интересите ѝ са многостранни

Борба с насилието над лекарите, двойните стандарти на храните в ЕС, присвояването и измамите със земеделски земи, ограничаването на правомощията на частните съдебни изпълнители, гласуването по интернет, ограничаването на възможностите за гласуване на българите в чужбина, топлофикационните дружества, велосипедистите, безопасност на движението, телесните наказания на деца, задължителното сексуално обучение в училищата, презастрояването, добивът на манган, протестите на розопроизводителите, затворниците, миньорите от Бобов дол, различните стоки с един етикет, еднодневната винетка, лошите практики на монополи и банки, проблемите на здравеопазването, новите предложения за здрави реформи, увеличаване на пенсиите, битката с КЕВР, скачането срещу повишаването на цената на тока и парното, предложението да отпаднат таксите за предучилищните групи в детските градини, Хитрино, законът за децата с увреждания…Тоалетната на Иванчева…

Успява да внуши доверие дори и когато нерядко от действията ѝ няма практическа полза, а някои от тях се оказват и откровено недообмислени. Грижливо, целенасочено и с усилия гради последователния образ на народен защитник, на покровител на слабите и прецаканите (а българинът се ражда с идеята, че е прецакан), оставени на произвола на съдбата, на които държавата е обърнала гръб.

Ролята ѝ се получава засега. Публиката е доволна.

Там, където държава е оставила дупки, се появява тя – Мая Манолова.

Изпълва длъжността омбудсман (защо не омбудсуоман – темата също беше засегната от феминистично настроената обществена защитничка), даже прелива от нея.

Корнелия Нинова обяви, че слиза при народа – тя опитва да отиде там, откъдето доскорошната ѝ колежка в БСП вече се връща.

Манолова е реактивна, неуморна, често я определят като хиперактивна. А действията ѝ не са лишени – съвсем не – от немалка доза популизъм, най-вероятно гарниран с добри намерения.

През 2018 г. тя често е начело в социологическите класации за най-харесван политик или държавник.

Партийната  пристрастност изглежда сякаш е изоставена за сметка на инстутиционалната ѝ неутралност.

Може ли обаче някогашната спаринг партньорка на Борисов от БСП да се превърне в реална заплаха за него?

Новата дама на народа

Още в началото на годината започна тенденцията Манолова да дърпа нагоре и през февруари тя изравни рейтинга си с този на Радев – по данни на „Тренд“. През май тя вече задмина президента, като от социологическата агенция обясниха този възход с това, че не присъства във всекидневната партийна битка и отсъства от скандалите на деня. Така тя се оказа харесвана от хора с различни политически предпочитания. Основно те са от БСП, но и от ГЕРБ – те не виждат в нея политически опонент.

(Тази отстраненост, която вдига доверие през годините, можеше да се наблюдава с рейтинга на двете предишни български еврокомисарки – и Меглена Кунева, и Кристалина Георгиева, докато бяха в ЕК, получаваха много голямо одобрение, нещо, от което сега не изглежда застрашена Мария Габриел. По подобен начин с много висок или най-висок рейтинг в държавата можеха да се похвалят и предишни президенти, тук отново имаше изключение в лицето на президента Росен Плевнелиев, който някак не успя да поеме в пълнота ролята на държавен глава. Тази отстраненост, в комбинация с лична активност, дава много добра база за поне номинална обществена популярност.)

Личността на Манолова обаче е другата предпоставка за нейното харесване.

В условията на лишена от енергия, от сила и от идеи опозиция вакуумът трябва да се запълни по някакъв начин – с образа на президента, а все повече и с Манолова. Забележителното е, че за първи път една доста лишена от блясък и размах позиция като тази на омбудсмана изстрелва човека, който я заема, до най-харесваната личност на държавен пост.

Засега изглежда, че сметките на бившата соцдепутатка, в чиито по-нататъшни амбиции във властта едва ли някой се съмнява – първата жена президент, а защо не и премиер или поне кмет на София, засега излизат. Комбинацията от активностите, които някои наблюдатели определят като турбопопулизъм, образът, който изгражда на пазителка на народния интерес, на последна надежда, на защитничка на справедливостта (може би е по-точно правдата, и то правдата на малкия човек), на отстояваща ценности, които могат да бъдат и непопулярни – гласуването на българите в чужбина, защитата на Истанбулската конвенция – действа като печеливша.

Манолова, разчитайки и на забравата на времето, на късата памет, както и на правото, което всеки има, да се променя, трупа пластове в своята биография, които да заличат или омаловажат предишни нейни действия и цялостното внушение на миналия ѝ публичен образ. При това стилът ѝ остава непроменен. Противоречивият ѝ имидж от времето, когато беше най-нападателната соцдепутатка, основен автор на създаващ противоречия и обърквания Изборен кодекс, е почти забравен. Както и ролята ѝ на главно действащо лице в аферата „Костинброд“. Както и напористата ѝ защита, когато се нареди на барикадата да пази Делян Пеевски и да брани до последно компрометиралото се правителство на Пламен Орешарски.

И докато от ГЕРБ в различни варианти показват притеснението си от Румен Радев или от това, в което може да се превърне и да олицетворява, някак омбудсманът остава на втори план, като продължава да действа необезпокоявана от тях. И даже харесвана. Дали е случайно?

Нямам политически амбиции

Манолова е последователна в отричането да има по-далечни политически цели.

Силен тласък до първото място в класацията на най-харесваните фигури тя получи заради позицията си в подкрепа на исканията на майките на деца с увреждания.

След което обяви, че ще си отнесе рейтинга и ще го сложи в кухнята.

„Моя рейтинг ще си го отнеса вкъщи и ще си го сложа в кухнята, за да не преча на никого. Аз се отдръпвам и рейтингът е за тях“, обърна се тя тогава към критиците си.

В характерния си стил тя вкара и елемент на самопожертвувателност – обяви, че е готова да се оттегли от поста на омбудсман като бартер срещу приемането на закона за личната помощ. Това беше в отговор на обвиненията, че си прави евтин пиар на гърба на страдащите деца и техните родители.

По това време тя отхвърли – отново – и слуховете, че има амбиции да става кмет или да оглави евентуална партия на Слави Трифонов.

Друг лайтмотив на бившата соцдепутатка е, че рейтингът ѝ не е личен и че не се бори за власт.

„Моят рейтинг е плашило само за лошата администрация“, е още една реплика, която може да се чуе от националния омбудсман.

Тандемът

Манолова, колкото и да е изпълнена с енергия и амбиция, не действа сама. По важните дела тя има съюзник, който не е за подценяване.

Последно тандемът Манолова–Слави Трифонов отново се разгърна точно за каузата на родителите на деца с увреждания. Омбудсманът и без това е нерядък гост в „Шоуто на Слави“. Около палатковия протест на майките пред парламента и опита им да привлекат обществено внимание и да променят нагласите и действащото законодателство освен Манолова се активизираха и Слави и компания. Шоуто даде трибуна на тежките проблеми на хората с увреждания, Трифонов облече тениска с надпис „Системата ни убива“ и обяви, че дарява приходите от концерта си в Лондон за каузата.

Тандемът между водещия и обществената защитничка е от по-рано обаче. Той особено се заздрави около организирането и провеждането на референдума за мажоритарната система. Манолова даже написа и законопроект, който заедно с хората от „Шоуто на Слави“ (в компанията и на социоложката Мира Радева) внесе в парламента.

„На националния референдум над 2,5 млн. граждани гласуваха за въвеждане на изцяло мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство в два тура. След внушителната подкрепа аз смятам, че той е задължителен за институциите и политиците. Подготвих този законопроект, за да защитя волята на гражданите, защото те не могат сами да го напишат. Очаквам партиите да внесат свои законопроекти, надявам се да послужи за основа“, разясни тогава Манолова пред журналисти.

На въпрос дали това не е началото на нещо повече от сътрудничество около лобирането за въвеждане на мажоритарен вот тя отново отрече, че подготвя почвата за бъдеща партия заедно с Трифонов.

„След началото на политическата криза получих предложение да оглавя и ГЕРБ. Имам и от Реформаторския блок. Ще изчакам и от ДПС и тогава ще реша. Първо на вас ще кажа“, коментира тя тогава появилата се хипотеза иронично. „По Коледа стават чудеса. Може и „Господари на ефира“ или Гала да решат да направят нещо“, добави тя.

Доколко всъщност се шегува Мая Манолова все пак, когато упорито отрича политически амбиции.

Дама, поп, асо…

През юли след скока в рейтинга на Манолова и медийното внимание към исканията на майките с увреждания от института „Иван Хаджийски“ в политическия си анализ за предходния месец излязоха с тезата, че „ГЕРБ все повече идентифицира две нови заплахи – Слави Трифонов и Мая Манолова“.

„Досега властта допускаше и двамата, защото могат да оспорят ролята на левицата като потенциална алтернатива. Но сега като че ли евентуалните им действия вече се схващат като опасност и критичността към тях в медиите осезаемо се засилва“, се казваше още там.

Ролята на БСП като потенциална алтернатива е в застой, неуспехът ѝ да изглежда креативна и действена се задълбочава с опитите на лидерката Корнелия Нинова да повтаря поведение и тези – първо на Борисов, сега все повече на Волен Сидеров, като БСП изглежда като недобра имитация на националпопулизма на „патриотите“.  Вакуумът от безпомощността като опозиция на лявата партия трябва да се запълва по някакъв начин.

Към момента кандидатите поне видимо са трима:

Президентът Румен Радев – който се радва на сериозна рейтингова популярност, а с упоритото вживяване в ролята на критичен и нападателен коментатор на управленските решения, политики и стил на правителството и на ГЕРБ, както и със зачестилите вета той създава напрежение и нервност у властта, въпреки че „война и конфронтация между институциите няма“. Радев атакува директно, а намеците му за възможността за реакция дори и чрез собствена партия (каквито хипотези има) зачестяват. Към момента изглежда, че управляващите са се съсредоточили в обезсилване на потенциалната заплаха от страна на президента.

Радев изнервя противниците си, защото все още успява да се представя за справедлив, дистанциран от злоупотреби, принципен и да се вписва в образа на политик, близък до народа (нещо, което до голяма степен се носи и от самата същност на президентската институция).

Слави Трифонов – докато Радев изглежда активизиран и в атака, Трифонов и сие сякаш изживяха своя звезден миг около референдума. И сега са в затишие. За да влезе отново в ритъм, той ще трябва да си намери кауза, която да превърне в масова, или да оглави нова протестна вълна. И въпреки че някои социологически агенции („Медиана“) изследват хипотетични проценти за хипотетична партия на Трифонов, това не изглежда много вероятно. Подобна формация едва ли може да се надява на трайно политическо бъдеще и най-много да заеме мястото на „Воля“ в парламента, което с голяма доза вероятност изглежда, че ще се оваканти.

Мая Манолова – която никога не е в затишие. Тя громи безспир монополистите, некоректния бизнес, кметове (последно даде на прокурор кмета на Хитрино), но почти не критикува пряко централната изпълнителна власт и управляващите партии  – все пак тя стана омбудсман с гласовете на ГЕРБ и по волята на Бойко Борисов. От обратната страна също трудно се чува публично недобра дума за бившето острие на червената парламентарна атака. Манолова успешно играе ролята си на отдушник на многобройните проблеми на българите. А при следващо раздаване на картите – например местни избори – тя също ще е готова да действа към набелязаната цел.

Според някои наблрюдатели от ГЕРБ даже вдигат топката на Манолова – какъвто беше случаят с отнетата ѝ кола от НСО, след което тя се метна на влака – демонстративно, разбира се.

Някогашният спаринг партньор на Борисов от парламента може да се превърне в заплаха за неговото спокойствие и бъдещи политически планове. Но едва ли.

По-скоро може да се впише в плановете му.

Или ако възникне ситуация, която изкара десетки хиляди на протести, да се възползва и да оглави народното недоволство.

Защото Манолова е реактивна и умее да не пропуска момента.

Подобни новини

Вашият коментар