Ерих Фром: Щастието е най-голямото достижение на човека

Ерих Фром: Щастието е най-голямото достижение на човека

Ерих Фром е философ-хуманист, социален психолог и психоаналитик роден в Германия на 23 март 1900 г. Психоаналитичното си образование получава в Психоаналитичния институт в Берлин. В навечерието на Втората световна война той напуска Германия, като през годините живее в Швейцария, САЩ, Мексико. Жизненият му път завършва в Швейцария на 18 март 1980 г.

Според Фром поведението на човека може да бъде разбрано само в контекста на конкретния културно-исторически период. Той разширява хоризонтите на психоанализата като изследва ролята на социологическите, политическите, икономическите, религиозните и антропологическите фактори във формирането на личността. Според теорията му изолацията, отчуждеността и самотата са основни черти на човешкото съществуване днес. Той смята че съществува пропаст между свободата и безопасността, а борбата за свобода и автономия отчуждава човек от природата и обществото.

Първата му книга е “Бягство от свободата”, публикувана през 1941 г. Шест години по-късно излиза и втората му книга – “Човекът за самия себе си”, която се явява продължение на “Бягство от свободата”. Фокусът в “Човекът за самия себе си” е върху проблемите на етиката, нормите и ценностите. 

Представяме ви избрани цитати от изданието „Човекът за себе си“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“:

Изборът между живота и смъртта е по-скоро привиден, отколкото действителен; истинският избор на човека е между добрия и лошия живот.”

“Човекът трябва да приеме отговорността за себе си и факта, че, само като използува собствените си сили, той може да придаде смисъл на живота.”

“Човекът не е свободен да избира да има или да няма “идеали”, но е свободен да избира между различни типове идеали, например, дали да се посвети на преклонение пред властта и разрушението или пред разума и любовта.”

“Човекът никога не е преставал да се стреми да създава и да твори, защото продуктивността е източникът на сила, свобода и щастие.”

“Част от трагедията на човешкото положение е, че развитието на Аз-а никога не е пълно; дори при най-добрите условия само част от потенциите на човека се осъществяват. Човекът винаги умира преди да се роди напълно.”

Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време – съхраняване на своята уникалност.”

“Загрижеността и отговорността са съставни елементи на любовта, но без уважение и познаване на обичаната личност любовта се изражда в господство и притежаване.”

“Любовта към другите и любовта към самите нас не са алтернативи. Напротив, едно отношение наобич към самите себе си ще се открие във всички ония, които са способни да обичат другите.”

“Себичните хора са неспособни да обичат другите, но те не са способни да обичат и себе си.”

“Няма нищо по-убедително, което може да научи детето на това, какво са любовта, радостта и щастието, освен то да бъде обичано от майка, която обича себе си.”

“Продуктивната любов, най-интимната форма на съотнасяне между двама души, и заедно с това, запазваща целостта на всеки от тях е явление на излишък и способността за такава любов е свидетелство за човешка зрялост.”

“Да бъдеш способен да се вслушаш в себе си е предпоставка за способността да се вслушваш в другите; да бъдеш у дома при себе си е необходимо условие, за да влезеш в отношения с другите.”

Щастието е свързано с увеличаване на жизнената способност, с наситеността на чувствата и мислите, с продуктивността; нещастието е свързано с намаляването на тези способности и функции.”

“Щастието е постижение, резултат от вътрешната продуктивност на човека, а не дар от боговете. Щастието и радостта не са удовлетворяване на потребност, която произтича от някаква физиологична или психологическа недостатъчност; те не са освобождаване от напрежение, а съпровод на цялата продуктивна дейност – в мисленето, усещането и действието.”

“Щастието е най-голямото достижение на човека; то е отзивът на цялата му личност към една продуктивна ориентация спрямо себе си и света отвън.”

“Най-важният симптом за поражението в борбата за своето Аз е гузната съвест.”

“Нашият морален проблем е безразличието на човека към самия себе си. В основата му е фактът, че сме загубили усещането за значителността и уникалността на индивида, превърнали сме се в инструменти на цели извън нас, преживяваме и третираме себе си като стока, а собствените ни сили са се отчуждили от самите нас.”

“За да чуем гласа на нашата съвест, ние трябва да сме способни да се вслушваме в себе си, и точно това е нещо, което повечето хора в нашата култура се затрудняват да направят. Ние се вслушваме във всеки глас и във всеки друг човек, но не и в самите себе си.”

Основната задача на човека в живота е да осъществи себе си, да стане това, което той потенциално е. Най-важният продукт на усилията му е неговата собствена личност.”

“Само личността, която храни вяра в себе си, е способна да храни вяра и в другите хора.”

Разрушителността е резултатът от един неизживян живот. Онези индивидуални и обществени условия, които предизвикват задържането на животоукрепващата енергия, създават разрушителност, която на свой ред е източникът, от който произтичат различните прояви на злото.”

“Страхът от остаряване е израз на чувството – често несъзнателно – че живееш непродуктивно. Отпадането на личността през старостта е симптом: той е доказателство за неуспеха да живееш продуктивно.”

Подобни новини

Вашият коментар