Дамите в селското стопанство: Нела Илиева

Дамите в селското стопанство: Нела Илиева

Стопанство с източнобалкански свине оцелява трудно в условията на карантина срещу АЧС

Нела Илиева е сред малкото животновъди, които отглеждат уникалната българска порода „Източнобалканска свиня“ и я опазват от изчезване. Нела е член на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня (АРСИС).

Нейната ферма се намира край село Старо Оряхово, област Варна. Сега в нея се отглеждат около 150 възрастни животни – свине-майки и нерези, и стотина подрастващи.

Стопанството им е едно от най-тежко засегнатите от карантината, въведена в цялата Варненска област в края на август миналата година заради първия случай на Африканска чума по свинете (АЧС), обявен в провадийското село Тутраканци. За разлика от обикновените бели прасета източнобалканската свиня е пасищно животно и се отглежда на воля в горски райони.

Заради чумата обаче свинете на Нела Илиева от месеци са затворени в обор, а стопанката ги храни с царевица и жито. Пашата е забранена, за да няма контакти между черните източнобалкански прасета и дивите свине.

От септември миналата година досега фермата оцелява трудно месец за месец. Не е за вярване, че производителите на месо от черно прасе, от което се прави именитата Смядовска луканка, затъват в дългове за фураж – само и само да запазят стадото.

– Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?

– Аз съм от град Долен чифлик, там завърших училище. Нямам общо с животновъдството. За разлика от мене сестра ми завърши за зооинженер, но пък нея животните не я привлякоха. Тя вече с друг бизнес се занимава. При мене това е тръпката – животните.

Дядо ми се е занимавал навремето с прасета и може би оттам. И той е отглеждал тази порода – черни прасета, източнобалканска свиня. Навремето това гледаха доста хора. Сега определено останахме малко тези, които се занимаваме с това животновъдство.

Когато през 1992 г. се омъжих, съпругът ми се занимаваше с животни. Той е от Старо Оряхово. Тръпката ме привлече полека-лека. Продължихме двамата заедно и така до ден-днешен сме заедно вече 27 години. Отглеждаме животните. Нещо те привързва към тях. Тръпка е, желание. Свикнали сме с тях. Любов към животните. Станаха дълги години, но в момента имаме доста трудности.

– Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?

– Да бъдем издръжливи и отговорни. При нас е едно и също всеки ден. Понякога човек си казва, че повече не може. Но просто не може да оставиш животното. То те учи, че всеки ден трябва да си там.

Всеки ден си там. Няма събота, няма неделя. Ангажиран си. Трябва да знаеш, че днес трябва да отидеш да го нахраниш. То не може да бъде оставено само. Ако се пасе, трябва да си с него, защото всичко става. Може да стане беля, да влезе не там, където трябва.

– Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?

– От много месеци вече сме под карантина заради Африканската чума по свинете. В момента сме в застой и нямаме пазар. Може би от година вече сме без пазар. Не сме продавали животни, трудно е. Животните са затворени на обекта, храним ги, пашата не ни е позволена, само правим разходи, а нямаме приходи.

Нела Илиева с нейния съпруг Антон Илиев

Специално за Варненско сега има много стриктни изисквания, за да продадеш свине на кланица. Самата кланица трябва да изиска животното 10 дни преди клането. След това се праща в София кръв за изследване за АЧС. По-рано това изследване беше безплатно, а сега се заплаща от стопанина – излиза 30-40 лв. на животно. Ние дори и така сме съгласни, само и само да върви търговията. Да може да продаваме от животните. Станаха доста разходи, които не можем да покрием.

– Как се прави успешен агробизнес в България?

– Не съм чула някой да е забогатял с отглеждане на източнобалканската свиня. Има стопани, които гледат и други животни – овце, крави. Така е по-възможно да се върти колелото. Днес ще вземеш пари от продажба от едните, утре – от другите.

По-сигурно е, че ще има някакви приходи, когато животните са различни. Но и разходите са по-големи. Трябва да има някакво подпомагане за нас, особено сега, когато сме под карантина.

– Кои са основните проблеми, пред които е изправено българското селско стопанство?

– За нас сега е чумата и липсата на пазар. Иначе бюрокрацията е доста, когато човек отиде да кандидатства по някоя програма. Трудно е да бъде одобрен. Когато бях по-млада, имах желание да кандидатствам с проект по „Млад фермер“.

Опитах, но изискванията бяха противоречиви: за бялото прасе – едни, за черното – други. Проблем се оказа постройката. Отначало ни казаха, че трябва да имаме временни постройки за нашите животни. После – не, трябва да имаш постоянен обект.

Аз имах желание да кандидатствам, за да направя постоянен обект. Това беше проектът ми. Имах място – стари овчарници. Не бях разбрана и ме отрязаха. Това беше преди 8 години и се обезкуражих. Оттогава кандидатстваме само по мярката „Агроекология“.

– Как виждате бъдещето на селското стопанство у нас?

– За животновъдите ще бъде много трудно. За земеделците е добре. Тези, които се занимават със земя, имат пазари, върви им. Но на животновъдите им е много трудно. Трудно е с фуража, даваш храна, когато не можеш да излезеш с тях на паша, не знаеш кога какво ще се случи, защото е жива стока. Често излизат болести, имаше чума и по овцете. На нас, животновъдите, ни е много трудно да оцелеем.

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Подобни новини

Вашият коментар