Елена Йончева и Мария Габриел „кръстосват саби“ в ефира на Нова

Те са толкова различни – едната е руса, другата – чернокоса.

Едната е с кафяви очи, другата – със сини.

Едната е миньонче, другата – с манекенски ръст.

Но толкова си приличат – и двете са истински жени на своето време, „работещи момичета“, владеещи по няколко чужди езика, които се чувстват еднакво уютно на форум на високо равнище в Брюксел и сред хората в някое малко селце.

Те са Елена Йончева и Мария Габриел, водачите на листите за Европейския парламент на двете най-големи политически партии – ГЕРБ и БСП.

Едната е журналист с богата колекция от документални филми, другата – преподавател в Института за политически науки в Бордо, Франция и партиен кадър със забележителен кариерен ръст.

И двете имат синове, при това почти на една и съща възраст.

Синът на Габриел – Жан-Едуард е роден през 2015 г., момчето на Йончева – Теодор, през 2016 г.

Във вторник сутринта Йончева и Габриел ще „кръстосат саби“ в студиото на Нова телевизия и според мнозина политолози така ще открият финалния спринт за Европейския парламент.

Как стигнаха дотук?

Докато Йончева е широко известна още от началото на 90-те години на ХХ век, благодарение на репортажите си от горещи точки по света, за Габриел се чува за пръв път през 2009 г., когато става евродепутат от ГЕРБ.

Елена Йончева придобива голяма известност с работата си за знаковото политическо предаване „Панорама“ по Канал 1 на БНТ. Дълги години това е единственото политическо предаване, превърнало се в  институция.

Йончева е била водеща в Канал 1, в програмата „Екип 4“, както и в публицистичното предаване „Оригиналът “ по TV7, заедно с Иван Гарелов. Все позиции, допринасящи за широка популярност, особено сред хората, интересуващи се живо от политика.

През 2012 г. със своя екип 16 дни снима живота в Халеб по време на гражданската война в Сирия.

Известна е с репортажите си под кръстосан огън в свят на войни, между които конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия и др. Снимала е филм за българската база Свети Климент Охридски в Антарктида, за ромите в Лом, за футболиста от ПФК Левски Мариян Огнянов и др.

Автор е на четири документални филма за събитията в Украйна (Евромайданът, започнал през ноември 2013 г., и последвалата война в Донбас).

Ярката ѝ журналистическа позиция води до това през септември 2015 г. президентът на Украйна Петро Порошенко да ѝ забрани да влиза в страната, заедно с още 388 политици и журналисти от цял свят. Последват протести от професионалната общност и забраната за Елена и още 28 журналисти е отменена.

През 2017 г., тя се включва в Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Румен Радев за президент. След като той става президент, Йончева поема функциите на негов прессекретар. Но не за дълго. Не се чувства уюотно по червения килим и напуска. Кандидатира се като депутат от гражданската квота в листите на БСП.

Оттогава е говорител на парламентарната група на БСП и острието на столетницата.

На кадрите от предизборните срещи из страната Йончева изглежда така, сякаш всеки момент е готова да грабне камерата и да снима. Облечена е с панталон и кожено яке, обувките – всъдеходки – така, както сме свикнали да я виждаме на репортажите от горещи точки по света.

Мария Габриел, напротив – в повечето случаи е по брюкселски елегантна – сако, пола, консервативноизискани обувки на средно висок ток.

Кариерата ѝ в ЕНП е шеметна. От 2012 г., когато става зам.-председател на ЕНП Жени, тя се движи все напред и нагоре. Две години по-късно българката вече е зам.-председател на парламентарната група на ЕНП. От 2017 г. е еврокомисар.

Малко известен е фактът, че Мария Габриел също е била на опасни места.

Пет пъти е ръководител на делегации на Европейския парламент за наблюдение на избори в Танзания, Судан, Нигерия, Сиера Леоне и Йордания. Била е наблюдател на Европейския парламент в други седем мисии – Хаити, Чад, Киргизстан, Того, Бурунди, Буркина Фасо, Уганда.

Но утре двете няма да разказват на зрителя впечатленията си от екзотични страни. Ще говорят за това за каква Европа мечтаят.

И какво ще направят, за да стане животът на хората, които ще гласуват на 26 май да стане по-добър.