ЗАЩО РАБОТНИЯТ ДЕН Е 8 ЧАСА?

ЗАЩО РАБОТНИЯТ ДЕН Е 8 ЧАСА?

По време на Индустриалната революция, компаниите се опитват да максимизират времето, в което фабриките им работят, като затова работният ден буквално от изгрев до залез слънце. Заплащането пък често е оскъдно и заради това работниците трябва изкарват тези нечовешки смени, само за да преживяват някак. Това е и причината те често да изпращат децата си да работят, вместо на училище. За капак – условията във фабриките са под всякаква критика.

По това време един работен ден продължава по 10-18 часа, а в седмицата има 6 такива. През 19 век обаче това започва да се променя. 

380px-Robert_Owen_by_William_Henry_Brooke

Робърт Оуен

Първият, който предлага 8-часов работен ден за всички, е британецът Робърт Оуен, който е и един от създателите на социализма. Оуен смята, че денят трябва да се раздели на три равни части и така човеците да имат – 1. време за себе си и 2. време за сън толкова, колкото и 3. време за работа.

Така през 1817 той започва кампания за въвеждането на 8-часов работен ден като използва слогана „8 часа работа, 8 часа забавление, 8 часа почивка“. За нещастие, това не дава резултати дълго време, въпреки че през 19 век се внасят закони, които малко по малко подобряват работните условия във фабриките и намаляват часовете труд. Например, през 1847 се въвежда закон, според който децата и жените трябва да работят само по 10 часа на ден.

TomMann

Том Ман

Идеята за 8 часа работа е подета отново във Великобритания през 1884 от Том Ман, който е част от Социалдемократическата федерация. Той основава „8-часовата лига“ и най-голямото й постижение е, когато убеждава Конгреса на профсъюзите, които и до днес представлява повечето профсъюзи във Великобритания, да направи осемте часа работа част от целите си, по която по-късно и ще работи.

В САЩ стремежът за по-кратък работен ден започва още по-рано – през 1791, когато работници от Филаделфия излизат на стачка, с която искат да работят 10 часа като 2 от тях да са почивка. До 30-те години на 19 век сред работническата класа вече се появяват идеи и за 8 часа, но те не срещат подкрепа от бизнеса. През следващите няколко десетилетия стачките за по-кратък работен ден продължават и нещата започват да се подобряват.

Подобно на Острова, в Америка също се организират няколко 8-часови лиги. През 1884 Федерация на търговията и Конгреса на профсъюзите обявяват, че от 1 май 1886 8-часовият работен ден вече ще е задължителен. Те обаче нямат подкрепата нито на правителството, нито на бизнеса, а разчитат изцяло стачките на работниците да доведат принудително нещата дотам. Когато денят идва, се провежда първият Майски парад – 350 000 души излизат от работа на протест за скъсяване на професионалните им ангажименти.

1910Ford-T

Ford Model T, 1910

Бавно, но сигурно, през 1905 индустрията започва да прави промени към 8 часа. Една от първите компании с ново време е Ford Motor Company, през 1914, която не само скъсява деня за работниците си, но и удвоява заплащането им. За изненада на всички, през следващите две години това довежда до удвояване на печалбите на Ford. Това, разбира се, стимулира и други компании да интегрират тези промени. 

Най-накрая, през 1937 8-часовият работен ден става стандартен за САЩ със закон. Според този закон също така работниците не трябва да се трудят повече от 44 часа на седмица, а всеки допълнителен час работа след 40 седмично, трябва да се заплаща като извънреден – с допълнителни бонуси към заплатата.

Подобни новини

Вашият коментар