История и конспирации – любопитният произход на символа за долар

История и конспирации – любопитният произход на символа за долар

Символът на долара е сред най-силните и добре разпознаваеми символи в света. Той обаче е натоварен с много повече значение и символика от обозначаването на американската валута.

Той е сбит символ на американската мечта, консумеризъм и търговски дух, които неизменно вървят с него.

Доларът едновременно обозначава ярък стремеж, очебийна алчност и агресивен капитализъм.

Възприеман е от популярната култура като например в името на певицата Ke$ha, има го по тениските от “бързата мода” и е заимстван от творци като Салвадор Дали, който си е правил мустак като долар. Анди Уорхол пък го изобразява от акрил и стопечат и създава емблематични творби, които сега струват фантастични суми.

Символът се използва масово в компютърния код и присъства на емоджи с уста във формата на долар, със замаян поглед и изплезен език. И въпреки, че символът за долар е вездесъщ, произходът му остава неясен. Конкуриращи се теории залагат на бохемски монети, Херкулесовите стълбове и изтормозените търговци.

Малкият събрат на долара – малкият и като цяло незначителен цент – логично е обозначен с малко “c” с черта през него, но няма “D” в символа за долар. Ако трябва да търсите букви в неговата форма, може да различите “S” и може би с повече фантазия “U”. Това е причината една от най-популярните погрешни представи за произхода на символа да е, че той означава “United States”.

Поне в това вярва писателката, философ и прочут либертарианец Айн Ранд.

В глава от романа й от1957 г. “Атлас изправи рамене” един от героите пита друг какво означава доларовия символ. Отговорът включва следните думи: “достижения, успех, способности, съзидателната сила на човека, и тъкмо поради това се използва и като запазен знак за безчестие. И идва от инициалите на Съединените щати”.

Изглежда, че Ранд греши, най-малкото защото до 1776 г. САЩ са известни като “Съединени американски колонии” и се твърди, че символът за долар е използван още преди да се появят Щатите.

Знакът на британската лира (паунд) има история, която датира от 1200 години, когато за първи път е използван от римляните като съкращение за “libra pondo”, базовата единица за тегло на империята. Както всеки любител астролог ще ви каже, libra на латински означава везни, а libra pondo буквално се превежда като ‘паунд тегло’.

В англосаксонска Англия, паундът е станал парична единица, еквивалентна на – колко изненадващо – паунд сребро (453 г). С други думи, огромно богатство. Но наравно с римското име, англосаксонците са заимствали и символа, който е орнаментирана буква ‘L’.

Пресичащата я черта се е появила по-късно, за да обозначава, че това е съкращение. Чек в музея на лондонската Банка на Англия показва, че символът на лира е възприел сегашната си форма към 1661 г., въпреки че му е било нужно още известно време, за да бъде приет от всички.

Междувременно доларът има доста по-кратка история.

През 1520 г. кралство Бохемия започва да сече монети като използва сребро от мина в Йоахимстал, което на немски може да се преведе приблизително като “Долината на Йоахим”. Логично, макар и лишено от въображение, монетата е наречена йоахимсталер. Впоследствие названието е съкратено до талер, дума, която се разпространява по цял свят.

Холандската й версия – далер – преминава отвъд Атлантическия океан в джобовете и в говора на първите емигранти. Сегашното произношение на думата долар в американския английски запазва елементи от тази история.

Въпреки че валутата е относително млада, няма категоричен отговор откъде идва доларовият символ.

Не изглежда някой да се е заел специално да създаде дизайн за него, а формата му все още варира – понякога е с две черти през него, но все по-често се изписва само с една. Не че няма изобилие от интересни хипотези. Например като се върнем обратно към идеята, че има S и U, скрити в неговата форма, се твърди, че това означава “units of silver” – единици сребро.а

една от най-екзотичните истории за произхода на символа го свързва пак с бохемския талер, който включва образ на змия върху християнски кръст. Това на свой ред е алюзия към историята на Моисей, увил бронзова змия около стълб, за да излекува ухапани от змия хора. Твърди се, че доларът може би произлиза от този символ.

Друга версия се фокусира върху “Херкулесовите стълбове” – фраза на древните гърци, с която са описвали носовете около входа на Гибралтарския проток. Стълбовете присъстват в националния герб на Испания и през XVIII и XIX век са върху испанския долар, който иначе е известен като “част от осем” – песо. Стълбовете са имали флагове, увити около тях в S-образна форма и не е необходимо особено взиране, за да се види, че наподобяват доларовия символ.

Най-масово се приема теорията, която включва испански монети и звучи така – в колониите търговията между испаноамериканците и англоамериканците е била доста оживена, така че песото е било законно разплащателно средство в САЩ до 1857 г. То често е съкращавано, твърдят историците – първо до “P” със “S” до него, изписано в горен регистър. Постепенно заради бързото писане на търговците и писарите това “P” се слива със “S”.

Испанският долар в основната си степен се е равнявал на американския долар, така че е лесно да си представим как би могъл да се пренесе този символ.

Както е с всичко американско в момента, има и партийно измерение на дебата за произхода на долара.

Затова една група вярва в идеята, че той се е зародил на местно ниво, а друга е убедена, че символът е внесен отвън. Определено изглежда едновременно иронично и не чак толкова изненадващо, че символ, който е толкова неделим от националния характер на Америка, може да има корени в съвсем друга държава. Но въпреки начина, по който възниква, той със сигурност е американско изобретение.

Макар да не е единственият му създател, роденият в Иралндия Оливър Полок, богат търговец и ранен поддръжник на Американската революция, често е сочен от историците като основоположник на долара.

Що се отнася до първия отпечатан долар, той е направен на печатна преса във Филаделфия през 90-те години на XVIII век и е дело на убеден американски патриот или поне категорично антианглийски настроен шотландец на име Арчибалд Бини, който сега е по-познат като създателят на шрифта Monticello.

Естествено, ако искате да затъвате в бездънната яма на търсене на мистериозен символизъм и конспирации, можете да се опитате да проучите произхода на дизайна на американската доларова банкнота и теориите за Окото на провидението…

Подобни новини

Вашият коментар