Един белгиец от гръцки произход в Девня

Генералният мениджър на група Solvay за България и изпълнителен директор на „Солвей Соди“ Спирос Номикос пред „Капитал“

Профил

Спирос Номикос завършва Висшето училище на Solvay в Брюксел през 1984 г. с магистърска диплома с първа специалност „Финанси“. Номикос започва кариерата си в Solvay през 1989 г., като за това време заема различни позиции в компанията. През 2000 г. става директор „Финанси“ в „Солвей Соди“, изпълнителен директор на „Солвей България“ и „Девня варовик“. След известно прекъсване – време, в което е работил в Пекин, през юли 2012 г. е назначен като генерален мениджър на група Solvay за България и изпълнителен директор на „Солвей Соди“. Номикос е белгиец, роден в Конго, и говори шест езика, включително български. „Капитал“ се срещна с него на събитието „Среща на бизнеса на Черноморието“, което се проведе на 13 юни в Златни пясъци и на което Номикос беше поканен като лектор.

Компанията

Производителят на калцинирана сода „Солвей Соди“ е част от белгийската група Solvay, която през 1997 г. приватизира завода в Девня в партньорство с турската „Шишеджам“. Днес „Солвей Соди“ е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с капацитет 1.5 млн. тона годишно. Самият продукт е основна суровина за стъкларската промишленост, но се използва и за детергенти, в химическата индустрия и металургията. Компанията произвежда също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, пречистване на димни газове и т.н. За 20 години от приватизацията в предприятието са инвестирани над 1.5 млрд. лева.

Кога дойдохте в България и изпитахте ли някакъв културен шок?

– За пръв път дойдох в България през септември 1999 г. и останах тук до 2005 г., след което в продължение на седем години живях в Китай. След това отново се върнах тук през юни 2012 г. За това време никога не изпитах културен шок в пълния смисъл на думата. Както можете да разберете от името ми, кръвта ми е гръцка, родителите ми са гърци. Въпреки че имам белгийско гражданство, не съм истински гражданин на Белгия от културна гледна точка. Между страните на Балканите има много общо. Фактът е, че когато дойдох тук, например намирането на жилище беше много трудно, но работодателят ми Solvay, разбира се, помогна с това. Тогава – 10 години след смяната на режима, тези неща бяха трудни, но и разбираеми. Освен това срещнах жена си, която е българка от Варна, година след пристигането ми тук. Тя също ми помогна, за да не изпитам културен шок.

Тоест нямаше нещо, което ви се стори трудно за разбиране?

– Не, имаше едно – българският. В началото посещавах езиков курс и думи като „съжалявам“ ми отнеха две години, за да се науча да ги изговарям правилно.

Били сте в България преди 20 години, живеете и работите тук сега. Как оценявате промяната на бизнес средата?

– Предизвикателствата на онова време са различни от предизвикателствата на днешния ден. На световно ниво Solvay по никакъв начин не съжалява за инвестицията си в България. Много сме щастливи от завода в Девня. Малко по малко с всичкия ноу-хау и всички инвестиции – близо 1.5 млрд. лева от 1997 г. до сега, направихме този завод най-конкурентния за синтетична калцинирана сода на континента. Това не е постижение само на Solvay, а на всички хора, които работеха или наехме на работа в Девня. Също така този завод е изграден в близост до пристанище Варна, в близост до суровините. Всичко е на наше разположение, а това ни прави много ефективни. На световно ниво навсякъде, където работим, имаме и много добри отношения с институциите – от местно до национално ниво. Така че, докато в началото предизвикателствата пред нас бяха да подобрим дейността на завода, днес предизвикателствата за нас са свързани с енергийния преход, с опазването на околната среда.

В този смисъл какви са според вас предимствата и недостатъците за инвеститорите в България?

– От една страна, България е по-модерна, отколкото беше преди 20 години. От друга страна обаче, най-големият актив на една компания са хората. Ако искаш да инвестираш тук, ще са ти нужни, да кажем, 500 – 1000 души. Откъде ще се намерят толкова хора тук? Единият вариант е да се привлекат хора от други компании, което е лошо за компаниите, но така работи свободният пазар. Това ще доведе до ръст в заплатите и ще стимулира хората да останат да работят в България или да се върнат от чужбина. Смятам, че сме във фаза, в която заплатите ще се покачат заради повишеното търсене. Този проблем за бизнеса може да се реши и с подобряване на здравеопазването, образованието, семейните политики.

По инициатива на „Девня цимент“ „Солвей Соди“ заедно с „Агрополихим“ и в партньорство с община Девня подкрепя две професионални паралелки в местното СУ „Васил Левски“ със специалности „Електрообзавеждане на производството“ и „Автоматизация на непрекъснати производства“. В тях има записани 90 ученици, а с новата учебна година броят ще се увеличи до 120. Не мога да съм убеден, че когато завършат, тези кадри ще дойдат на работа при нас, но това също е едно решение на този проблем.

Въпреки трудностите „Солвей Соди“ е голям работодател в страната. Какъв е ключът към успешната работа с толкова много хора?

– Ако една компания има само петима души и дори един от тях не работи добре – това представлява 20% от служителите. Ние имаме близо 600 души персонал и около 800 души подизпълнители, на световно ниво Solvay има 24 500 служители. Всичко е въпрос на организация. Не един човек да организира всичко, а всеки да има и да изпълнява своите отговорности. Важно е да овластяваш хората, да им се доверяваш и да имаш ценностна система.

Какъв мениджър сте вие – делегирате ли задачи или предпочитате да имате повече контрол над нещата?

– Аз съм мениджърът, който съм, не задължително защото съм избрал да бъда такъв. Преди години работих в по-малка компания, в която шефът ми четеше всеки входящ и изходящ факс и поправяше дори граматическите грешки. Това има добри и лоши страни, но е невъзможно в една голяма компания. Има два вида мениджъри – т.нар. content мениджър, който познава много добре операциите на компанията и е минал всички нива в нея. В този случай е много трудно за него да делегира задачи, защото той знае как трябва да се случи всичко. Има го и другия вид – context мениджърът, какъвто съм аз. Той помага на своите служители да работят по-добре. Защо попадам в тази категория? Защото не съм инженер, не съм сигурен, че познавам абсолютно всички процеси в нашия завод. Задължен съм да овластявам своите служители, задължен съм да им се доверявам. Аз съм насреща да им помогна, но също така да ги предизвикам, да им представя ясно приоритетите на компанията.

Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте вземали до момента?

– Вече 30 години работя за Solvay – за това време съм живял в Белгия, Испания, Гърция, България и т.н. и всеки път трябва да взема решението да преместя семейството си. Това не е свързано конкретно с работата ми, но семейството е много важна част от това да бъдеш успешен на работа.

Друг много труден момент е, когато трябва да уволня някого. В такъв случай винаги се опитвам да разбера защо един служител е постъпил по даден начин и понякога да намеря някакво извинение на постъпката, но като мениджър не можеш да приемеш каквото и да било нарушение.

Специално в моята работа е особено болезнено, когато имаме някакъв инцидент. Винаги го има усещането, че е можело да направим нещо повече, нещо, което не е правено преди това, за да го предотвратим.

Преди няколко години „Солвей Соди“ приключи инвестиция в ново съоръжение на стойност 90 млн. лв. под вашето управление. Планирате ли нови инвестиции?

– Дори без специални инвестиции годишно инвестираме между 30 и 40 млн. лв. в завода. Ние сме в мултинационална група и вземането на решения относно инвестиции е много дълъг и много добре обмислен процес, за който изпълнителният комитет на „Солвей“ трябва да даде зелена светлина. Надявам се до няколко дни да имам възможност да потвърдя за нова, по-голяма инвестиция.

Как изглежда един ваш работен ден?

– Нормално закусвам със семейството си, след което изпращам децата до спирката на автобуса и те отиват на училище. След това на работа всеки ден имам няколко срещи. Вратата на моя кабинет стои винаги отворена, и то не само за мениджъри, а за всеки – от работници до подизпълнители. Ако те имат въпроси, аз съм винаги насреща. Прибирам се около 18-19 ч., но понякога и по-късно. Разбира се, ако дъщеря ми например има концерт в петък следобед, аз ще отида на него. На мен не ми се плаща да работя от 9 до 17 ч. На мен ми плащат да управлявам бизнес.

Интервюто взе Йоанна Иванова