РЕДАКЦИЯ В ПАЛАТКАТА ИЛИ ЗАЩО ДА СЕ ПЕЧЕМ НА СНЯГ, ВМЕСТО НА ПЯСЪК

РЕДАКЦИЯ В ПАЛАТКАТА ИЛИ ЗАЩО ДА СЕ ПЕЧЕМ НА СНЯГ, ВМЕСТО НА ПЯСЪК

Ако ме питате искам ли да заменя луксозната редакция на Woman.bg с полевите условия на планинското къмпингуване, има един много конкретен отговор… Да! Сто пъти Да. Затова и днес специалната ни “Мобилна редакция” се намира в палатка в приказно кътче на Рила. През следващите два дни сме в планината, за да ви разкажем за върховете и за хората, които ги покоряват. За онази специална порода личности, на които толкова се възхищаваме. Мисля си за тях, докато минавам покрай плочата, посветена на Боян Петров пред хижа “Мальовица”, а истината е, че все по-рядко ми се случва да ги срещам, даже тук, в планината.

И понеже адски ми липсват истинските отношения и общуването с хората, покоряващи върхове, днес имам специално лого за планинската си раница, вързала съм здраво връзките на обувките за преходи и знам едно – днес планът е да се отдам на любими удоволствия, разговори за покоряването на Анапурна и Ухуро и на малко плаж на снега.

 

Последното е любимото ми щуро занимание от дете. Дойде ли началото на юли, когато планината вече е ласкаво топла, поне през деня, слагам банските или късите панталони и прекарвам поне един ден във високопланиски плаж. Ако и вие имате такова желание, споделям, че за целта ви е нужна достатъчно енергия, за да се изкачите до място, на което все още не се е стопила някоя пряспа и разбира се – малко смелост, за да се разположите комфортно върху ледения сняг.

Е, аз с енергията проблеми нямам, редовно си пия витамините, а през последните години съм фен на Супрадин – наистина се чувствам заредена с повече енергия, когато го пия. Затова и винаги си нося витамините с мен, по време на преходи.

 

Има някакъв особен чар в това да си налееш вода от хладен планински извор, с дъх на мъх и мокра шума. Звукът на струята жива вода, която пада от чучура, винаги ме кара да постоя край чешмата за няколко минути. Пълня термоса с хладна вода и продължавам през Мальовица към хижа “Иван Вазов”.

 

Мобилната редакция е нещо страхотно, но това изобщо не означава, че не се движа с 20 мейла в час и с 2 телефонни разговора в минута. Хубавото на новите технологии е, че можеш да управляваш всичко през телефона си.

 

С едно изключение – кучето ми. Взимам го с мен, защото планината винаги ме усмихва повече, когато наоколо има мокри кучета, които да ми показват колко е важно да се радваш на живота. Това на снимката е Дъдли… той не може да се управлява през телефона, не е склонен да ме слуша, когато наоколо има студена планинска река. Има най-топлите кафяви очи на света и даже да е най-виновното куче на Вселената, когато ме погледне, му прощавам всичко за части от секундата.

 

Дори когато влиза кален и много мокър в палатката, застава в средата и мъдро, но мощно се изтръсква целият, докато не ме окъпе цялата.

Но след една вечер къмпингуване в планината поемам отново на път, този път без палатка на гръб. На едно нещо ме е яд ужасно – ако не прекарате една нощ в планината и не заспите гледайки звездите, никога няма да ме разберете защо го правя. Но пък ние с екипа на Woman.bg създадохме този проект, именно за да ви разказваме за тайните ни начини да събираме емоции, далеч от офиса. Е, моят миналата нощ беше с гледка към Млечния път.

 

Но днес ме чака път. Надявам се да стигна до хижа “Иван Вазов” преди да се стъмни, защото Венци, хижарят, който стопанисва най-високата хижа на Балканския полуостров, по традиция е строг, но справедлив и винаги, когато се появя пред вратата му привечер, ми се накарва едно хубаво, че идвам, без да съм се обадила.

Последния път ме сложи да спя на масите в столовата, така че днес бързам да стигна, преди всички легла да са заети. Стискайте ми палци!

Подобни новини

Вашият коментар