Магията на родното място

Магията на родното място

Казват, че човек трябва да е далеч от нещо, за да оцени колко скъпо му е то. През годините живот в чужбина, в съзнанието ми започнаха да изплуват образи, които с времето ставаха все по-ясни. Образи и картини, усещания и звуци, които започнаха да ми липсват.

Не знаех точно защо, но с всеки следващ месец те ставахе все по-истински и живи в ума ми. Дотолкова, че започнах да мечтая да ги изпитам отново, с пълната им сила.

Започнах да си спомям родното място, улиците, живота, същите места, на които изпитах толкова много неща за първи път, незаменими. Тези образи се компилираха в един единствен – домът. И въпреки че родното място може да бъде не само физическо, но и ефимерно, си казах трябва да се върна там, точно там, където съм изпитала тези усещания.

Днес се разходих по познатите улици и всички тези усещания ме връхлетяха отново. Почувствах се жива. Въпреки натоварения трафик, многото хора, несъвършенствата по асфалта, пушекът идващ от различни места… Очите ми видяха само едно – красота. И не само – усетих щастие, спокойствие, окриление, вдъхновение… Шумът беше приятен, улиците красиви, небето синьо и прекрасно, а въздухът – наситен с най-невероятната енергия, тази на дома.

Не бях забравила. Ето към какво толкова много мечтаех да се завърна – към любимия дом – такъв, какъвто го помнеха моите сетива.

Едно още по-специално усещане ме крепеше през всичкото това време – споменът колко прекрасно е лятото вкъщи. Колко големи и величествени са дърветата, символизиращи сила и мъдрост, които са закодирани дълбоко в нас. Колко силна и зареждаща е природата ни във всяко свое проявление.

А, въздухът, този въздух, който не мога да вдишам никъде другаде. Опияняващ, носещ най-сладките усещания и събуждащ всеки порив, за да се почувствам наистина жива, на място.

Слънцето се скрива, но магията едва сега разцъфтява в пълната си форма, в мечтаната лятна вечер… Въздухът става още по-свеж и наситен с енергия. Обгръща ме и ме кара да се потопя в най-прекрасната атмосфера.

И извън поетиката… Казват, че ние представляваме химия, видима и невидима, частици, които носят памет. Казват още, че билките могат да лекуват само човек, към чиито земи принадлежи той. Не знам дали е така, но знам, че хорта наистина имаме “корени” и можем да бъдем истински и “разцъфтяващи” на собственото си място. Истински пълноценнни и щастливи…

И въпреки, че утре може пак да съм далеч от дома… Тази вечер съм тук и ще се наситя на тази магия

На въпроса защо се прибрах в България.

Подобни новини

Вашият коментар