Изневярата вече не е повод за развод

Изневярата вече не е повод за развод

Броят на разводите неумолимо нараства – през последните 30 години брачните двойки са започнали да се разпадат с 20% по-често. Това обаче не е единствената промяна, свързана с брака, пише woman.bg. Невероятно, но факт – напоследък жените, които обикновено са инициаторите да се сложи край на брака, са започнали по-рядко да подават молби за развод.

В сравнение с миналия век сега жените имат много повече права. В цивилизованите страни представителките на слабия пол вече не са задължени да се примиряват и да търпят грубо отношение към себе си или открита дискриминация. Мъжете обаче сякаш не са станали по-сговорчиви и по-малко конфликтни.

Какво се е променило?

По данни на Националната статистическа служба на Великобритания и на британското Министерство на правосъдието през 1993 г. разводите са ставали по инициатива на жените в три четвърти от случаите. 25 години по-късно това се променя – и броят на мъжете, желаещи да сложат край на брака си, продължава да расте. Какво става с нашите партньори и най-вече с нас самите?

Засега въпросът не е проучен задълбочено, но можем да намерим обяснение например в психологията. И жените, и мъжете съществено са променили възгледите си за любовните връзки. Разбира се, светът се променя, а с него се променя и отношението ни към брака и към причините да му сложим край. Мъжете обикновено правят всичко възможно да отбягват разговорите за проблеми във връзката. На тях им е по-лесно да се преструват, че всичко е наред, дори ако партньорката проявява все по-голямо недоволство. Често срещана ситуация е жената да се старае по всякакви начини да намекне, че ѝ липсва внимание от страна на мъжа, че ѝ липсва задушевно общуване, докато съпругът упорито се прави, че не разбира за какво става дума. Но ако партньорът си позволи сериозно „нарушение“ като изневяра, той обикновено смята, че всичко ще бъде наред, докато жена му не разбере. Може и да се надява тя да му прости, ако разбере, просто за да запази семейното си положение и финансовата си стабилност. За женските изневери пък доскоро на хората им беше неловко дори да говорят, но времето внася своите корекции в семейните отношения.

Шарлът Фридман, адвокат по семейно право и терапевт, заявява пред The Telegraph, че мотивацията на жените във всички въпроси, свързани с развода, постепенно се променя. Вече не става дума за тъй наречената „точка на кипене“, в която търпението на единия от партньорите се изчерпва и той решава да сложи край на семейните си отношения с определен човек.

„Почти всички, които познавам, ме смятат за безволев и страхлив човек, защото не се разведох с мъжа си, след като той ми изневери. Аз се примирих с изневярата и реших, че можем да преживеем това. В същото време много се нуждаех от подкрепата на обкръжението си, за да преодолея тази травма. С мъжа ми бяхме живели заедно 12 години, имаме две деца, а той самият е прекрасен баща. Бих достигнала „точката на кипене“, за да поискам развод, ако той ме беше излъгал за пари. Това се случи на сестра ми – мъжът ѝ много пъти я заблуждавал относно финансовото си положение, докато на прага на дома им не дошли съдебни пристави. Това и стана причина за развода им“. Керъл, на 40 години.

Колкото повече си говорела с хора за съпружеската невярност, толкова повече Шарлът се уверявала, че към изневери са склонни не само мъжете, но и жените. И нещо още по-интересно – дамите не се срамували да говорят за това. Друга нейна позната споделила следната история:

„След 20 години съвместен живот не бих се разсърдила на Майк, ако си хване любовница. Аз самата не съм светица, имала съм връзки с други мъже през тези години. Но ако той ми изневери с моя приятелка или с човек, когото познавам добре, това неминуемо ще доведе до развод“.

Изневярата вече не е основната причина за развод

Излиза, че съвременният брак е някаква илюзорна фикция, в която постоянно се променят правилата и границите. Преди ни се струваше, че най-непреодолимата причина за развод е изневярата, а сега се оказва, че двойките се разделят по други поводи. Най-често хората взимат решението да разтрогнат брака, ако поведението на партньора започне да застрашава финансовата стабилност на семейството и нормалните отношения между партньорите. Например ако мъжът започне да злоупотребява с алкохол или наркотици, което води до крах на семейния бюджет и до домашно насилие.

Бивша колежка на Шарлът живяла със своя мъж-пияница над 30 години. Той никога не се държал агресивно, но когато се напивал, падал и се блъскал в предмети, така че можел сам да се нарани. Държал се неподобаващо на празнични сбирки и можел да заспи по всяко време, дори и през деня. В резултат на това го уволнили, но той си намерил друга работа и престанал да пие в работно време. Жена му търпяла това години наред, но стигнала до своята „точка на кипене“ не заради пиенето му. Веднъж мъжът ѝ се блъснал в друга кола на светофар. В колата освен него били съпругата му и неговата внучка, още кърмаче. Дрегерът показал, че човекът бил пил доста, преди да седне зад волана. Жена му поискала развод – но не защото той изложил на риск себе си или нея, а защото можело да се случи нещо непоправимо на внучката им.

Шарлът смята, че в днешно време емоционалното насилие и силните зависимости са най-непростимите проблеми, ако говорим за запазване на брака.

„Сега по тези теми са написани вече много статии, има анонимни групи за подкрепа, където човек може да потърси помощ, поради което вече не сме съгласни да си затваряме очите за това“.

Връщайки се към въпроса за изневерите, Шарлът Фридман подчертава, че за повечето съвременни жени, особено ако са семейни от дълги години, разводът не е първото, което им хрумва, когато разберат, че съпругът им е изневерил. Дамите са по-рационални – ако допреди случая са били доволни от отношенията с партньора си, те най-вероятно ще се опитат да спасят този брак. Затова „точката на кипене“ се оказва не първата изневяра, а повторната, когато мъжът е обещал да не прави така повече, жена му е повярвала, а той пак я е излъгал.

Последиците на еманципацията

При това обаче бракът има и други аспекти, които могат да обяснят намаляващия брой женски инициативи за развод. Не бива да забравяме, че съпружеският живот не е живот в изолация. Умните жени са наясно, че да започват бракоразводен процес в период на криза не е разумно. Слабият пол има природно заложен стремеж към спокойствие и стабилност. Парадоксално Шарлът отбелязва и негативния ефект на ситуацията, в която жените все по-често издържат цялото семейство. Исторически е прието съпругата да е пазителка на спестяванията и семейния бюджет, но днес самите жени често печелят много повече от партньорите си. Тук в играта влизат определени двойни стандарти. Жените просто отказват да се държат като добре печелещи мъже и да издържат изцяло партньора. За тях е болезнено те дълго и упорито да са работили, за да постигнат финансово благополучие, а сега изведнъж да им се предлага да споделят средствата си с мъжа си, с когото са в лоши отношения. В ситуацията, в която има риск от подялба на имуществото 50/50, жената ще помисли сто пъти, преди да поиска развод.

Подобни новини

Вашият коментар