Задава ли се втора бежанска вълна?

Задава ли се втора бежанска вълна?

Кризата на либерализма, или „залезът на Европа“, проточващ се повече от сто години, фатално отдалечава думите и делата, идеологията и практиката на „колективния Запад“ в противоположни посоки. Това се случи и с намесата в Либия.

„Хуманитарната дейност“ на страните-членки на НАТО в тази северноафриканска страна, предприета през 2011 г., няма нищо общо с хуманизма. Операцията, обявена за акт на освобождение от „диктаторския режим на Муамар Кадафи” в името на демокрацията, превърна територията на реда, каквато бе Либийската Джамахирия, в територия на хаоса. След бруталното убийство на Кадафи, Либия стана поле на непрекъснати въоръжени сблъсъци, които дори трудно могат да се нарекат гражданска война.

В момента в Либия има две воюващи правителства, между които периодично се водят бойни действия. На територията на Либия функционира клон на „Ислямска държава”. Градовете се управляват от банда престъпници, производствените дейности в страната са сведени до минимум.

Повече от половин милион либийци, според ООН, са били принудени да избягат от домовете си, голяма част от тях вече са преминали към Европа. Либия се превърна в огромен транзитен пункт за бежанци от други африкански държави. Най-късият морски маршрут до Италия и Малта се отваря от либийското крайбрежие, има организирани групи, които транспортират бежанци от Близкия изток и африканските страни на юг от Сахара.

ЕС вече затегна законодателството за влизане, корабите с бежанци са заловени и върнати в Либия. Хиляди върнати бежанци се тълпят в либийските лагери. Колко от тях живеят извън лагерите, никой дори и не брои. В лагерите има недостиг на храна и вода, насилието е широко разпространено. Бежанците живеят в съответствие със законите на войната, криейки се от обстрела, а в същото време от ловците на глави, които се опитват да наемат млади мигранти в армиите, които се бият помежду си. Въпреки това, колкото и да се крият, бежанците непрекъснато са заливани от военните действия, които се ръководят от противоположните групи.

В нощта на 3 юли беше нанесен въздушен удар по един от бежанските лагери в град Тахура, в който бяха убити 53 души и 130 бяха ранени. Лагерът се намираше на полесражението между армията на фелдмаршал Халифа Хафтар и войските на така нареченото Правителство на националното съгласие на Либия.

При тези условия опитите на бежанците да проникнат в Европа не спират. От началото на април над хиляда души са били върнати в Либия, опитвайки се да влязат в Европа. Служителите на ООН, работещи в 36 либийски лагера, съобщават, че администрацията на лагерите се занимава с контрабанда на „живи стоки”, поддържа хората в условия на робски труд и използва насилие срещу жени. Често срещани са случаите на самоубийство.

Европейският съюз осъжда въздушните удари по бежанските лагери, изисква разследвания и същевременно затяга имиграционните закони. Сраженията в Либия и лятното спокойствие в Средиземно море ще тласнат бежанците към нови опити за преминаване в Европа, пренебрегвайки риска да умрат по пътя. Броят на загиналите през 2019 г. вече е двойно над показателите от миналата година. Според Международната организация за миграция всеки десети умира по пътя.

Лошата новина за Европа не свършва дотук. Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн предупреди, че ако се развие конфликт между САЩ и Иран, има опасност трите милиона афганистанци, които са избягали от войната в родината си, намирайки убежище в Иран, също да се насочат към Европа. Проблемът с притока на нова огромна вълна бежанци ще стане неизбежен.

Европа продължава да жъне плодовете от намесата в делата на други държави.

Превод: В.Сергеев, “Поглед инфо”

Подобни новини

Вашият коментар