| Пламен Димитров е президент на един от двата големи синдиката в страната – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). В последните седмици профсъюзът се опитва да провокира дебат за данъчната система в страната, като предложи девет промени в ресорните закони. Техният краен ефект ще е увеличение на данъчната тежест за бизнеса и хората с високи доходи за сметка на получаващите по-ниски заплати и младите семейства с деца. Целта е да се преодолеят социалните неравенства. Въпросът е дали данъците са инструментът, с който може да се постигне това. |
Необлагаемият минимум ли е начинът да се пребори неравенството в доходите, не може ли проблемът с най-нископлтените групи работещи да се преодолее чрез инвестиции в икономиката, инвестиции в образование?
Аз не казвам, че не може. Само казвам, че тази мярка, която е вид данъчна отстъпка, ще помогне много на работещите, особено на тези в най-нископлатените групи. Всяка година ние искаме по-високи заплати и тези пари ще помогнат на общия пазар да върви към по-лесна нормализация.
Бизнесът посрещна ли радушно тази ви идея?
Трите работодателски организации, които бяха представени на дебата за данъчните промени – БСК, АИКБ и БТПП, реагираха предпазливо. Мярката беше подкрепена от бизнеса под условие, че говорим за еднократно връщане на платен данък, което предполага по-лесно администриране и избягване на укриване на доходи. В този случай работещите ще си плащат данъците, а в края на годината НАП ще им връща условно 720 лв.
Ние предлагаме и още една мярка, която сме копирали директно от американците, от Доналд Тръмп – данъчни стимули за семействата. Всички са единодушни, че демографската катастрофа е проблем на проблемите, а правителството няма мерки в подкрепа на семействата. Тръмп въведе данъчна ваканция за млади семейства, докато получат общ доход от 24 хил. долара. Нашето предложение е тази данъчна ваканция в България да бъде 24 хил. лв. и бизнесът изрази положително отношение.
Приближаваме позициите си с бизнеса и има шанс управляващите да се вслушат в нас, дори да не се въведат промените от следващата година, а от 2021 г.
Другият данъчен стимул, за който също получихме съгласие от бизнеса, е да освободим инвестициите в квалификация и преквалификация.
Не сте ли съгласни с работодателите, че е нужен цялостен дебат какви мерки са нужни за справяне с демографската криза и недостига на работна ръка? Това ли ви е рецептата?
При нас Министерството на енергетиката се бави да направи енергийна стратегия и не казва, че царят е гол. Всички знаем и миньорите знаят, те не са деца, за да не могат да си дадат сметка, че рано или късно мините ще бъдат затворени, но някой трябва да им го каже и ако хоризонтът ще бъде 20-30 години, те трябва да бъдат подкрепени. На първо място трябва да имаме енергийна стратегия, която да казва с какво ще заместим близо 4000 мегавата базови мощности на въглища. Ако алтернативата е затваряме мините и внасяме ток отвън, това е път за никъде – цялата индустрия ще бъде засегната, да не говорим за домакинствата, на които и сегашната цена им е висока.
В КНСБ сме радетели на децентрализация на производствените мощности – защо не дадем шанс на ВЕИ-тата и като правим саниране на блоковете за милиарди не поставим соларни инсталации за 30 хил. лв. върху тях за консумация само на блока. Експерти твърдят, че между 10 и 15% от консумацията на електроенергия на осеметажен блок може да бъде доставена безплатно по този начин.
Участвате в дискусията за уреждане на фазата на изплащане на допълнителните пенсии от втория стълб. Какви предложения имате?
Одобрявате ли предложените от здравния министър промени в здравния модел?
В здравеопазването първо трябва да се извадят на масата всички пари, необходими за качествена и достъпна здравна грижа и трябва да започне дебат как да бъдат осигурявани – дали изцяло чрез здравна вноска, което за мен означава увеличаване поне с 4-5 процентни пункта на здравната вноска, или да се финансира частично от бюджета. Смятам, че, както обеща, здравното министерство до Нова година може да завърши работата по остойностяването на всички потоци в здравеопазването. Трябва да стане ясно какъв ресурс е нужен и откъде да дойде, може ли и трябва ли всички да плащат еднакво. След това идва въпросът как да се управлява този ресурс.
За нас солидарността в системата няма алтернатива, тя е фундамент на това как се набира ресурсът и как се осигурява грижата. Ако ресурсът е 8 млрд. лв., той трябва да отива за медицинска грижа. Смятаме, че е редно да има допълнителни частни фондове и да се печели от допълнителната грижа. А не основният пакет да бъде предмет на конкуренция кой ще вземе нещо и ще намали грижата, за да извади печалба.
Интервюто взе Десислава Николова



Вашият коментар