Слави влиза в политиката. Къде обаче му е мястото там?

Слави влиза в политиката. Къде обаче му е мястото там?

“Няма такава държава” – така ще се казва политическият проект на Слави Трифонов и сценаристите му. Това досега е единственото наистина ясно нещо около този проект, който според лицето си – самия вече бивш телевизионен водещ – ще има претенцията да промени политическата система в България, така че тя да отговаря на заложеното в референдума от 2016 г.

В последното си шоу като водещ Трифонов обяви “бъдещите си творчески планове” – два проекта – един телевизионен с името “Седем осми” и един политически – “Няма такава държава”.

Трифонов отдавна показва амбиции в политиката. Още от години той е лансирал определени политици, различни проекти и т.н. Все пак помним добре ранните гостувания на Бойко Борисов в шоуто, както и факта, че Меглена Кунева именно на диванчето за гости представи кандидатурата си за президент.

Отделно от това е и кампанията около референдума за промяна в избирателната система на страната. В нея хората от шоуто създадоха организация из цялата страна за събиране на подписи и агитация. Според мнозина именно тогава беше моментът за Слави да представи партия, но този момент мина и си замина.

Така че не, Слави Трифонов и екипът му не са далеч от политиката. Сега просто заявяват намерението си този път да влязат през главния й вход. Имат ли шансове? Да, на теория всеки има.

Ако реално някой тръгне обаче да обяснява на този етап какви точно са шансовете на “Няма такава държава” за влизане в парламент и да говори за проценти, то тези прогнози биха били по-близки до разчитанията на звездите, които Алена прави, отколкото до политическите анализи.

И все пак има неща, към които можем да погледнем, за да се ориентираме къде точно попада проектът на Слави Трифонов в българския политически пейзаж? И какъв потенциал има той?

Да започнем оттам, че партията (или каквото ще представлява “Няма такава държава”) не е единственият планиран проект от шоумена. Трифонов лансира също така и създаването на собствен телевизионен проект, който ще влезе в действие от 15 септември. Това кореспондира с все по-сериозните слухове за купуването на телевизия Евроком.

Комбинацията от партия плюс телевизия не е нещо ново за нашите ширини и доскоро сработваше добре за онези, които я използваха. На последните избори у нас обаче – за Европейски парламент – тази тактика не успя да им докара достатъчния брой гласове – нито на “Атака” с тяхната “Алфа”, нито на НФСБ със СКАТ, нито БСП с все още новата си партийна телевизия БСТВ.

Това може да се тълкува до голяма степен и с изхабяването на политическите образи, както и с неправилната предизборна стратегия. В продължение на доста време партийните телевизии даваха на Волен Сидеров и на Валери Симеонов удобно място за прокарване на партийните линии, докато просто и двамата не започнаха да омръзват на избирателите и то по друга линия.

Слави Трифонов съвсем спокойно може да се възползва от ефирното време на собствена телевизия, докато изгражда ядрото на политическия си проект.

Каквото и да говорим, телевизията продължава да бъде основният източник на информация за една голяма част от хората у нас и поднасянето на достатъчно интересно съдържание, с вкарана в него “подходяща” пропаганда може да направи чудеса за една нова партия.

Особено ако партията запази профила, който Трифонов и сценаристите му поддържат до момента – антисистемна ориентация, бунтарски дух, претенции да наказват “самозабравилия се политически елит”. И всичко това поръсено с щипка патриотични настроения.

Друго предимство на собствената телевизия е възможността да лансираш основните си партийни кадри пред очите на зрителите.

Слави Трифонов вече направи своя кастинг за политици, така че вероятно разполага с достатъчна представа за ключовите хора, които ще изкара на преден план (извън сценаристите си и хората от шоуто). Ако реши, той може да използва телевизията чрез пускането на нови предавания и каненето на съответните гости в тях, за да засили разпознаваемостта на лицата на новата партия (които и да са те).

Слави и екипът му разполагат също с друг ключов фактор, който може да подсили старта (и първото изборно представяне) на партията – шоу елементът.

Все пак в политиката да се привлече вниманието на избирателите, а шоуто и концертите, които Ку-Ку Бенд може да изнася, са ключов ход в тази посока. Това го видяхме вече покрай концертите в “Арена Армеец” и затварянето на Орлов мост преди референдума за избирателната система.

Макар да звучи странно, тази музикална част не е за пренебрегване по чисто емоционални причини – далеч не са малко хората, които знаят и обичат песните на Ку-Ку Бенд.

Допълнително с това Слави Трифонов и екипът му залагат предимно (да не кажем изцяло) на емоционалните апели за привличане на симпатизанти. Музиката и концертите им са изиграли не малка част в цялото това усилие.

Така способността им да събират големи количества хора за такива мероприятия може да се окаже важен катализатор за внимание и подкрепа в една предизборна ситуация.

С тези козове в ръката “Няма такава държава” има чисто технологичния потенциал да събере това първоначално внимание, което е нужно на една партия, за да реализира някакъв значим резултат. Другият фактор за постигането на това е “духът”, който новата формация ще носи.

Излишно е да казваме, че тя ще има лидерски профил, градящ се около този на Слави Трифонов – висок личен рейтинг (последно мерен от “Галъп”), изграден образ на човек с твърда ръка и афинитет към кардиналните решения и желание за радикална промяна.

С други думи – образ на героя, напомнящ до известна степен на този на Бойко Борисов от началото на политическата му кариера или на този, който бизнесменът Веселин Марешки искаше да си изгради като лидер на партия “Воля”

Така че комбинацията от този политическо-героичен образ с цялата антисистемност, насочена срещу досегашния политически елит, и осезаемите патриотични нотки, които се изпускат периодично, позволяват на новата партия да търси гласове от разнообразни места – от поразпадналите се и загубили до известна степен доверие Патриоти, от гласувалите на предишните избори за “Воля”, от онези, които досега не са гласували, от недоволни бивши симпатизанти на ГЕРБ и на БСП дори, и т.н.

Не по-малко важен е обаче таймингът и това за кои точно избори се готвят Трифонов и хората му. Следващите избори по план са тези за местна власт, които са добър начин за опипване на почвата и установяване на база на различни места в страната.

С оглед близостта до вота на 26 октомври обаче (по-малко от три месеца), може да се каже, че това е непосилно кратък срок за подготовка, ако се започва сега. Никой не знае обаче дали подготовката вече не тече.

Дори и да не тече обаче Трифонов има възможност да подкрепи определени кандидати на места. Това носи по-малко признание за партията му, но може да осигури интересни състезания. Любопитен пример тук би била потенциалната кандидатура на Мая Манолова за кмет на София. Манолова и екипът на Трифонов работиха доста близо за лансирането на идеите от референдума като законопроекти. Тук обаче преминаваме в сферата на спекулациите.

Определено този нов проект е нещо, който ще се следи с интерес.

Той има всички шансове на своя страна да събере достатъчно внимание и подкрепа около себе си, избягвайки от съдбата на дребните партийки под 1%. Същевременно обаче грешните стъпки могат да го изведат именно там.

Слави почти по всяка вероятност ще донесе шоуто в политиката, но ще успее ли да се наложи само с шоу? Накрая може да се окаже, че наистина НЯМА такава държава.

Подобни новини

Вашият коментар