Соларни пари от покрива

Соларни пари от покрива

Слънчевите панели поевтиняват и това прави възвращаемостта от инвестицията по-бърза

  • Инвестицията в по-малки соларни панели за собствени нужди вече може да се изплати за около 5 години.
  • Въведените административни облекчения и насърчителни механизми правят реализирането на проектите много по-лесно и изгодно.


Ако допреди само две години монтирането на покривни соларни панели за производство на ток беше сложно, бюрократично и скъпо начинание, което евентуално би се изплатило след 7, 8 или дори 10 години, днес ситуацията е коренно различна. Подобна инвестиция вече може да се възвърне за по-малко от 5 години заради комбинацията от драстично поевтиняване на самите панели и свързаното с тях оборудване и по-високата им ефективност. Но също така, макар и без много шум, държавата направи няколко ключови промени в законодателството, които значително облекчават административния процес за изграждането на най-малките фотоволтаични централи. Това намалява и сроковете за въвеждане в експлоатация.

Въпреки промените все още по-лесният начин за изграждане на слънчева централа е, ако енергията от нея ще се използва изцяло за собствени нужди. В случай че токът ще се продава на местното електроразпределително дружество, процесът се усложнява и оскъпява, но пък е по-удачният вариант, ако съответното домашно потребление е по-малко от произведената енергия. А и централите с мощност до 30 кВт са единствените, които все още получават преференциална цена за тока си от държавата и има задължително изкупуване от страна на електроразпределителните дружества.

Падащи цени и повече ефективност

Цената на оборудването на фотоволтаичните модули е с около 30% по-ниска спрямо 2017 г., като разходите за панели с обща мощност от 5 кВт вече е 7-8 хил. лева. За централа от 30 кВт пък инвестицията е 35 – 40 хил. лв., докато преди две години беше от 45 до 52 хиляди.

Наред с това не по-малко важно е, че се увеличава ефективността на соларните клетки. Поради което е необходимо много по-малка площ за монтирането им – важна подробност за битовите потребители, които поначало разполагат с ограничени пространства на покривите си. Разширяват се и възможностите за географско разположение, тъй като панелите могат да работят и в райони с по-малко слънцегреене. Но все пак трябва да се имат предвид някои негативни влияния – например в София заради концентрацията на фини прахови частици производителността на слънчевите панели спада с 15 – 20%.

Без бюрократични пречки

Това, че оборудването е станало по-достъпно, обаче нямаше да има особено значение, ако процедурата по изграждане на соларни централи бе останала същата, както преди. До миналата година за присъединяването на покривна централа към мрежата се изискваха една дузина документи от електроразпределителните дружества, поради което процесът можеше да се проточи с месеци. След направени промени в Закона за устройство на територията вече е достатъчно само разрешение за строеж от общината (обектите се водят 6-а категория), а ЕРП-тата са длъжни да сключат договори за малките централи, до които вече има налична точка на захранване. В момента Комисията за енергийно и водно регулиране подготвя промени и в наредбата на присъединяване на производители на енергия към преносната мрежа, които допълнително трябва да опростят процеса и да автоматизират събирането на данни.

С няколко промени в Закона за енергетиката, последните от които са в сила от 1 юли тази година, също бяха въведени облекчения за малките соларни централи. Така например, когато токът им се ползва за собствени нужди чрез директен кабел, вече не е необходимо да се заплащат съответните мрежови такси и цена “Задължение към обществото”.

Преди това пък бе решен и проблемът с излишната енергия от покривната централа, която не може да се консумира на място. С промени в друга наредба на КЕВР вместо по цена на излишък, която е 15 – 20 лв./мВтч, електроразпределителното дружество вече е длъжно да я изкупува по референтната цена за съответната технология за годината. При фотоволтаиците за периода от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. тя е 96.35 лв./мВтч на мегаватчас, а прогнозите са, че през следващите години ще се увеличава. Това е важно, тъй като през лятото, когато производството е най-голямо, потреблението намалява. А и ако говорим за семеен проект, в дните на летните отпуски ЕРП-то ще изкупува цялата излишна енергия на приемлива цена.

За продажба или за консумация

Ако целта не е да се реализират печалби, а да се минимализират разходите за енергия, то по-добият вариант е покривните централи да се използват само за собствени нужди. В този случай няма необходимост от създаването на фирма, воденето на счетоводство и заплащането на редица такси (виж таблицата). Минусът е, че невинаги може да се използва цялата произведена енергия, което намалява ползите от такъв проект.

От друга страна, ако соларната централа се прави с цел продажба на енергията, е добре да се заложи на по-голям проект (между 15 и 30 кВт), тъй като при него възвращаемостта е по-добра, особено ако производството е по-голямо от потреблението. Това обаче до голяма степен изключва семейните проекти, тъй като е необходима площ от над 100 кв.м за инсталирането на панелите.

При сегашните условия за битовите потребители инсталацията на покривна соларна централа трябва да се разглежда по-скоро като вариант за оптимизиране на разходите за електроенергия, отколкото като инвестиция с цел печалба. Това обаче може да се промени от 2021 г. с влизането в сила на четвъртия енергиен пакет, който насърчава т.нар. кооперативи – няколко къщи или жилищни сгради имат покривни централи с обща мрежа помежду им, което оптимизира разходите и подобрява използването на системата.

Фирмите обаче вече имат реална икономическа полза от инвестиции във фотоволтаици. С централа от 30 кВт някои малки компании биха могли да покрият напълно нуждите си от електроенергия, а по-големите значително да намалят разходите си за ток. Предвид очакванията, че от следващата година всички юридически лица ще бъдат задължени да купуват енергия от свободния пазар, моделът със собственото производство ще придобие още по-голямо значение. Сериозен потенциал в тази посока също има при обществени сгради като детски градини, училища и болници.

При наличие на подходящи терени пък може да се правят и проекти с цел печалба. Скорошен пример за това са соларните централи, които тази пролет бившият завод за кожи в Севлиево – “Севко България”, обяви, че ще строи. Върху покривите на съществуващите му сгради ще бъдат монтирани 5 отделни инсталации с мощност до 30 кВт (за да се вмести в критериите за преференциална цена). Инвестицията се оценява на 180 хил. лв., а нетните годишни приходи може да стигнат 35 хил. лева.

В заключение може да се каже, че на инсталацията на соларен панел на покрива трябва да се гледа повече като на вариант за подобрена енергийна ефективност, която води до намаляване на разходите, отколкото на чисто инвестиционна възможност, носеща доходност.

Какво да се има предвид
– Добре е покривът, на който се инсталират панелите, да е скатен с южно изложение, макар че технологията на панелите се усъвършенства и горното невинаги е задължително.

– Aко инсталацията ще е изяло за собствена употреба, е добре тя да бъде с по-малка мощност от тази на сградата, за да не се налага връщане на електроенергия в системата или изключване.

– Обикновено гаранцията на един фотоволтаик, че производителността му ще се запази през целия период на експлоатация, е 20 – 25 години, но това зависи и от метеорологичните условия.

Подобни новини

Вашият коментар