Определиха лауреатите на 20-тия Народен събор „Геремето“, който се проведе край Долни чифлик

Определиха лауреатите на 20-тия Народен събор „Геремето“, който се проведе край Долни чифлик

Журито с председател Георги Андреев – главен диригент на Националния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев“, определи тазгодишните лауреати на 20-тият юбилеен народен събор на ваяшки и други народни певци и свирачи се проведе тази събота – 3-ти август в живописната местност „Гермето“ край село Голица, Община Долни чифлик. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Варна от Общината. Членове на журито са Валентина Манолова и Росица Малчева – вокални педагози. Те имаха изключително трудната задача да определят победителите в отделните категории певци и инструменталисти. Съборът премина под патронажа на кмета на Общината Красимира Анастасова и с любезното съдействие на Министерството на културата. Организатори на традиционната проява бяха Община Долни чифлик, Кметство село Голица, Народно читалище „Христо Ботев – 1928” – с. Голица, НЧ „Изгрев – 1919“ – гр. Долни чифлик, и Сдружение „Голица“. Съборът бе открит от кмета. „Тук си дават среща миналото, настоящето и бъдещето“, каза в своето приветствие към гостите и участниците тя и и припомни, че от 1956 година до днес, с малки прекъсвания, се провежда народният събор за певци и свирачи. Целта на организаторите е да се проучва, съхранява и популяризира автентичният фолклор от ваяшката и други етнографски групи. „Това ще допринесе за откриването на млади таланти, ще осъществи приемственост между поколенията и ще възроди интереса и любовта към българското народно творчество“, каза Красимира Анастасова. Ваяците са етнографска група, населяваща първоначално източните области на Стара планина, а именно селата Голица, Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на първата българска държава. След Руско-турската война от 1928-1929 г. те заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до руските степи. Както отбелязва Любомир Милетич, “ваяците” се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си – една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност. Така оформилата се етнографска група в момента населява около 50 села във Варненска, Бургаска и Добричка област, като по-големи и запазили до голяма степен своя диалект, фолклор и костюми, са Аврен, Голица, Венелин, Солник, Козичино, Аспарухово, Падина, Горица, Господиново, Слънчево, Николаевка, Щипско, Дюлино, Калиманци, Левски, Ген. Киселово и други. Вайковският фолклор винаги е представлявал интерес за фолклористите и в голямата си част е обработен от големите композитори и хореографи като проф. Филип Кутев, акад. Николай Кауфман, Данчо Радулов, проф. Петър Ангелов и много други. Мелодиите са с много характерна орнаментика и отговарят на душевността на “ваяка”.

Диана СТОЕВА

Агенция Фокус

Подобни новини

Вашият коментар