Париж, Флоренция и Йерусалим – катализаторите на “туристическия синдром”

Париж, Флоренция и Йерусалим – катализаторите на “туристическия синдром”

За много пътешественици отиването в чужбина означава почивка или приключение, или и двете. Но понякога това има катастрофален обрат и спокойното изследване на нови земи се превръща в кошмарен сблъсък на култури.

Този феномен дори си има име – “туристически синдром” – и може да варира от просто странно усещане до тежък пристъп на делириум.

Туристите на дестинации като Индия, Йерусалим и Флоренция страдат от него. В Париж японците е най-вероятно да изпитат психологически проблеми, след като са опознали града.

В колективната психика, Париж е символ на романтика, лукс, елегантност и мода. Това важи най-вече за Япония, където медиите редовно представят имагинерен имидж на Франция и особено на нейната столица.

Оливие Бушо, директор на отделението по туристическа медицина в болницата “Бобини” в североизточно предградие на Париж, обяснява, че се е сблъсквал със случаи на японски туристи, дошли в Париж “с романтични представи за него”, които се е налагало да се сблъскат с реалността на града и хаотичния му трафик и бързащите хора, блъскащи се едни в други.

Бушо допълва, че някои японци толкова болезнено се отказват от романтичните си представи, че изпитваха пристъпи на делириум или тежък депресивен синдром, дължащи се на разочарование.

Франция е водеща туристическа дестинация в Европа за японците с близо 500 000 посетили я туристи през 2018 г. Оливия Гото-Греже, клиничен психолог в Париж, казва, че редовно лекува японски пациенти, страдащи от психологически разстройства в различна степен, свързани с проблемите им с адаптацията, независимо от продължителността на престоя им.

Да бъдеш очарован от Франция е едно, да живееш тук – съвсем друго, казва тя и допълва, че въображението може да бъде заслепяващо.

Въпреки че някои от тези ситуации ви изглеждат на пръв поглед безобидни, те могат да доведат до реални психологически последствия. Във Франция се целуват по бузите, задават си лични въпроси. В Япония, когато за първи път срещнеш някой, поддържаш дистанция, не говориш за политика. Поведение като типичното у нас се смята за грубо и ги кара да се чувстват неудобно, обяснява Гото-Греже.

Психоложката пояснява, че тези културни различия са трудни за японците, чиито социални обичаи са в противоположния край на спектъра, сравнени с френските. Те се опасяват от критики, от мнението на другите, от идеята, че може да изгубят достойнството си, уточнява още специалистът

И все пак, казва Бушо, това са крайни и редки ситуации.

Експертите са установили, че пациентите, страдащи от “туристически синдром” с такива мащаби, обикновено имат естествена предразположеност към психични проблеми и пътуването просто служи като задействащ фактор.

Според Гото-Греже, някои от тях може да са имали латентни психични разстройства, които не биха се “развили в Япония, защото там те се чувстват в безопасност.”

Въпреки че този синдром остава налице, нарастващият поток от информация в Интернет и социалните мрежи го прави не толкова често срещан. До този момент няма изследване, което да е успяло да установи броя хора, засегнати от него, особено като се има предвид, че синдромът не е официално признат в научната общност.

Бих преувеличил, ако кажа, че това е напълно призната от науката концепция. Всяка ситуация е различна, и отчитането на количествените мащаби на този феномен е невъзможно, заявява Бушо.

Париж не е единственият град, който представлява предизвикателство за психичното здраве на посетителите му. Други емблематични дестинации имат собствени синдроми. В началото на 80-те години психиатърът Грациела Магерини наблюдава около 100 туристи във Флоренция, изживели крайни емоции, изправени пред красотата на произведенията на изкуството и паметниците в града.

Тези симптоми биват наричани “Синдром на Флоренция” или “Стендалов синдром” (по името на френския писател, който е описал състояние на еуфория, когато си се спомнял пътешествията си до Рим, Неапол и Флоренция). Бушо коментира, че подобни “еуфорични изблици могат да стигнат и до пристъпи на делириум. Изведнъж някои хора стават свръх-въодушевени почти до степен на маниакален пристъп.”

От друга страна, съществува и “Йерусалимски синдром”, който се описва като “мистичен делириум.” Хората си мислят, че са пророци или Иисус, или вярват, че имат мисия, която трябва да изпълнят”, казва Гото-Греже.

“Индийският синдром,” от друга страна, засяга предимно хора от Западния свят.

Психиатърът Режис Еро, който е работил няколко години в консулската служба в Мумбай, описва няколко интересни случаи в книгата си “Луди по Индия” (Fous de l’Inde, 2000).

Експатите също могат да страдат, когато се връщат в родината си. Процесът на повторна адаптация изисква известно време и е натоварващ, като много зависи от продължителността на престоя в чужбина и културните различия между държавите. Той си има и име: “синдромът на завръщането” или “експат синдром.”

Подобни новини

Вашият коментар